Победа на Pirin Run 2013

Поредният старт, за който доста се чудех дали да участвам, но в крайна сметка отново приех предизвикателството. Pirin Run 2013 – 13 км изкачване от град Банско (995 м) до връх Вихрен (2914 м). Бях изкачвал най-високта точка на Пирин планина само веднъж – през 2009 г. и то от другата страна – през Кончето, затова имах желание да се възползвам от това „организирано изкачване”. Имах достатъчно сила в краката, за да спечеля състезанието и изкачих върха за 1:54:10 ч. (Резултати)

Пирин Рън 2013, преди хижата

Рано сутрин в неделя (09 юни) заедно с други ориентировачи потеглихме от София за Банско, където ни очакваха над 1920 м изкачване от Кемпински Хотел Гранд Арена до връх Вихрен (2914 м). Закъсняхме малко и се наложи да се наредим директно на старта, но планът ми и без това беше да стартирам леко. Възможността беше реална, тъй като другите сериозни „играчи” в този спорт – Шабан Мустафа и Кирил Николов не бяха сред стартиращите. Лека полека и с пулс около 170, заедно с Филип Драголов, който се опитваше да бяга напред се изкачихме до хижа Вихрен (1950 м). В последния 1 км реших да се откъсна и тръгнах да бягам малко по-бързо, но веднага след като се отклоних към върха след хижата загубих тази преднина, мотайки се вляво и вдясно. Не знаех накъде да продължа – маркировъчната лента изведнъж се промени. Тук започна и сериозното предизвикателство – тези 3 км от хижата до вр. Вихрен са с над 960 м изкачване.

Пирин Рън 2013, беше стръмно

Първата част от това зверско изкачване се движехме в клек и много малки пътечки, които аз непрестанно бърках и губех секундите преднина, които си осигурявах с по-бързо ходене. По-нагоре започна едно много стръмно изкачване, където си осигурих комфортна преднина от 4-5 минути. Много скоро обаче не виждах маркировката, огледах се няколко пъти във всички посоки и нищо, не можах да фокусирам следващата лента и реших, че ще продължа нагоре. След още няколко стотин метра без маркировка станах доста несигурен и продължавах да се озъртам. В дясно от мен остана стръмно изкачване в сипей, който в по-горната си част се превръщаше в големи скали, а пред мен – голяма снежна пряспа. Вляво виждах долината и пътека, която се извисяваше по-скоро към другия връх в ляво. Това още повече засили несигурността ми и след като видях разни туристи на пътеката слязох малко по-надолу и с викове се опитах да разбера накъде би трябвало да ходя. Беше доста трудно, защото бяха много далеч, а и все пак бяха туристи.. Върнах се обратно и доизчаках идващия след мен Филип. След като се приближи на 30-40 метра отговори на въпросите ми и неуверен продължих по посока между скалите и пряспата. Мъглата беше гъста и нямах представа какво да очаквам – дали ще можем да минем от там или не. Резервния ми план беше да пресека пряспата, но за щастие имаше добър улей в скалите, където можеше да се мине – но не и без помощта на ръцете. И така след като преодолях тази много стръмна част продължих косо по билото, защото видях, че пътеката остава пред мен. Филип се движеше след мен и може би очакваше всяка моя грешка :), затова реших, че е важно да намеря пътеката и да се кача към върха „на сигурно”. Можех да си позволя много грешки в началото и средата на трасето, но не и в подножието на върха, все пак това изкачване имаше и класиране. Продължих нагоре и малко по малко напредвах. Бях нагласил gps- часовника си да ми показва само надморската височина и така следях колко още метра трябваше да изкача. Залисах се в ходенето, но изведнъж видях кулата на върха пред мен. Уляля, финал. Приятно чувство на удовлетвореност, но за жалост без почти никаква видимост към прекрасната гледка от върха. Гъстата мъгла развали донякъде този момент, но за щастие още следващия месец смятам да се върна там и надявам се, този път да се насладя на природата. Следващите 6-7 финиширали също са минали по този път, следвайки визуалния контакт с нас.

Пирин Рън 2013, след финала, на хижата

Пирин Рън 2013, след награждаването

1:54:10 ч и бях на върха в Пирин. След мен се изкачи Филип Драголов, а трети остана Божидар Антонов. Изчаках още някои финиширащи и тръгнахме надолу. Лека полека се изнизвахме покрай останалите състезатели, които все още се „мъчеха” по стръмното било на връх Вихрен. На слизане спирах няколко пъти, за да се снимаме с групи туристи, а и мъглата се вдигна – беше красиво. След като слязохме на хижата и се преоблякохме обаче прекапа малко дъжд. От там имаше извозване с бусове до хотел Кемпински, където беше и награждаването на Пирин Рън. Получих награди от основните спонсори на проявата, а именно – Salomon и верига магазини Sport Box и Kempinski Hotel Grand Arena. Уикенд за двама в 5-звездния хотел в Банско и чифт маратонки за бягане Salomon направиха деня ми още по-хубав.

Маратонките Sense Mantra на Salomon, които получих са едни от любимите ми тренировъчни, а всъщност и състезателни обувки. С тях бягах на държавното първенство по планинско бягане, както и на Пирин Рън, Държавното студентско първенство по крос и няколко Спринт стартове по ориентиране.

Salomon Sense Mantra

По време на Пирин Рън един от състезателите имаше доста неприятна случка – на слизане от върха изгубил маркировката към хижа Вихрен и се загубил. След като пренощувал в Пирин, на следващия ден е бил намерен. За щастие краят е добър, но не пожелавам на никой да му се наложи такова премеждие. Вижте гостуването на Александър днес в сутрешния блок на бТВ.

Bookmark the permalink.

One Response to Победа на Pirin Run 2013

  1. ненчо ненчев says:

    Имаш грешка в края на изречението връх Ботев/Вихрен/!

    ЦИТАТ:
    “Рано сутрин в неделя (09 юни) заедно с други ориентировачи потеглихме от София за Банско, където ни очакваха над 1920 м изкачване от Кемпински Хотел Гранд Арена до връх Ботев (2914 м).”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *