ДП по Планинско бягане и още

Заех 4-то място, но с много добро бягане, според мен, на провелото се в кк Боровец на 28 май /вторник/ Държавно първенство по планинско бягане. Ден по-рано взех участие и в специалните контролни за определяне на националните отбори по ориентиране младежи, девойки, мъже и жени. Направих две стабилни бягания, но с някои грешки и заех съответно 2-ро и 3-то място на спринта и дългата дистанция.

Специалните контролни бяха определени да се проведат в Елена – спринт и Шумен – дълга само седмица преди датата им, но като цяло минаха гладко, без сериозни грешки.

Спринтовата дистанция беше проведена на обновената карта от Държавните първенства 2003 и 2004 г. Направих една по-голяма грешка от 20 секунди за 3-та точка, където не разчетох добре картата. Всъщност, разчетох картата добре, но не си представях нещата така. Не знаех, че по този начин се изобразява навес, през който не можеш да преминеш. Ако сивото (навес) е очертано с черна линия, то навесът е непроходим и обратно – ако е очертан със сиво – проходим.

Passable-Impassable

Направих още малки грешки тук и там, но бягането ми беше ОК и финиширах 2-ри на 15 сек след Иво Каменаров. За съжаление картата не ни беше предоставена и няма да мога да я кача в интернет.

В неделя дългата дистанция обещаваше да бъде тежка – 18,5 км маршрут, разположен на две карти и мащаб 1:15000. Растителността беше много избуяла и имаше подраст, който рязко намали видимостта. За последно бях бягал на шуменското плато през 2009 г., въпреки че ежегодно там се провеждат по няколко старта. Все пак знаех какво да очаквам – трудно ориентиране и не толкова актуална карта. Стартирах добре, и спокойно заковах 1-ва КТ. За 2-ра КТ не успях да се локализирам добре по пътя и направих малка грешка, заради несигурност. После навлязох в релси, но последваха три поредни грешки за 5-та, 6-та и 7-ма. За първата не отчетох колко мноогоо трябва да бягам по този асфалтов път, докато достигна мястото и започнах да се съмнявам – в крайна сметка влязох по-рано. Втората грешка беше най-голямата ми за деня – около 3 мин – „висящо” малко понорче, в гъсталак. Не бях достатъчно прецизен, защото нямах добра изходна позиция и загубих, не успях да я намеря и от втория път и се наложи да я атакувам за 3-ти път. За 7-ма пък се заблудих, не подходих достатъчно концентрирано след това и отидох в страни. В последствие бягах ОК до финала на първия кръг, след което поех по втория. Бягах добре докато не стигнах до елементарната пред-пред последна точка – там загубих още минута, след като не видях точката и стигнах чак до пътя след нея. Финиширах по 18,5 км маршрут за 117 мин и останах на 2:30 мин зад Иво Каменаров и 1:30 мин зад Григор Караиванов. Въпреки, че не стартирах силно и се опитах да бягам пестеливо в края бях изморен, все пак беше два часа бягане.
КАРТА: СКС Дълга – Част 1 и Част 2

По-лошото този ден беше, че контузията, която получих по време на дългата дистанция за купа „Великден” се обади отново. Вътрешната част на дясното бедро отново се стегна и ме заболя. По-късно болката се прехвърли и на сухожилията до коляното. Това ме хвърли в сериозни размисли и след като знаех, че имам само един ден почивка до Държавното първенство по планинско бягане, бях сериозно разубеден дали да стартирам. Реших да не махам заявката си и да преценя на сутринта какво ще правя.

Държавно първенство по Планинско бягане 2013, Боровец - старт мъже

Държавно първенство по Планинско бягане 2013, Боровец – старт мъже

Вторник сутрин болката все още си беше там, но мненията на много бяха, че когато бягаш нагоре няма какво толкова да стане и в крайна сметка реших да стартирам и ако ме заболи малко повече, да прекратя. А на старта предизвикателството никак не беше малко – 11,8км с 1150м сборно изкачване – от хотел Рила в кк Боровец до връх Ястребец, по билото до Маркуджик 3 и обратно до върха.

Държавно първенство по Планинско бягане 2013, Боровец - финал

Държавно първенство по Планинско бягане 2013, Боровец – финал

Стартирах по-плахо и пуснах няколко човека напред, което в последствие може би мога да смятам за грешка. След като побягах няколко километра усещах, че кракът няма да ми създава сериозни проблеми докато бягам нагоре, наистина. Поставих си една по-голяма цел, а именно да избягам цялото изкачване без да ходя. Имах увереността, че мога да го направя, след като прекарах 10 дни на Витоша и бях „свикнал” с изкачването. Всъщност, през първата седмица на Витоша преодолях около 4000 м сборно изкачване и все пак бях свеж за ДП Средна дистанция в Русе. Малко по малко настигнах бягащия пред мен Радослав Тодоров и заех временната 4-та позиция. Успях да го откъсна лесно и продължавах смело напред през подкрепителния пункт на 4,8 км и 7,8 км, въпреки, че имаше някои стръмни изкачвания. В подножието на връх Ястребец успях да засека горе-долу разликата ми от третия – Стоян Тевекелев и разбрах, че е почти невъзможно да наваксам разликата за оставащите ~3 км и въпреки това бягах с усмивка, беше ми приятно. Продължих нагоре по билото и краката ми бягаха сами 🙂 и лека по лека стигнах до крайната точка, където обръщахме. Оставаше да се спусна обратно и да изкача последното изкачване към самия финал, около 200-300 м. Бях доволен и щастлив като финиширах, въпреки, че останах извън медалите. Пробягах дистанцията за 65:55 мин. Шампион безапелационно стана Шабан Мустафа с 58:42, втори – Кирил Николов 63:13 и трети – Стоян Тевекелев с 64:03 (Резултати). Това е второто изкачване на повече от 1000м денивилация, на което не прохождам – по-важния успех за мен този ден. Може би ясен знак, че една от слабите ми страни на физическата подготовка е претърпяла сериозно развитие през последната зима.

Държавно първенство по Планинско бягане 2013, Боровец - финал

Държавно първенство по Планинско бягане 2013, Боровец – финал

Дните след това опитах да се възстановя и оттърва от тази контузия – ходих на два масажа и тренирах много леко, но все още имам проблем. От няколко седмици обаче съм ентусиазиран за участие в още едно различно състезание, а именно – Ърбанатлон (www.urbanathlon.bg), който се организира за първа година в България. Отново ще трябва да оставя преценката за последния момент, но се надявам да участвам, защото несъмнено ще е забавно.

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *