Тиомила, купа Великден и Саломон Витоша Трейл

През последните няколко седмици се случиха доста неща, но нямах достатъчно време, енергия или мотивация, за да напиша цяла статия за сайта ми. Като за начало участвах в няколко състезания в Швеция, на някои от които бягах добре, на други не чак толкова. В края на престоя ми в Скандинавието за тази пролет дойде и кулминацията – Тиомила. Бях селектиран за първи пост в първия отбор на Стора Туна, а в крайното класиране останахме 26ти. Ден по-късно стартирах на организираната от моя отбор „Вариант 5” купа „Великден” – Дългата дистанция, която носеше точки за Световната ранглиста, където се класирах 2ри, на 1:36 мин след победителя Кирил Николов. В деня за размисъл – 11.05. пък имах щастието да бягам на Саломон Витоша Трейл Рън – планинско бягане, което минаваше и през Черни връх. Спечелих късата дистанция на състезанието.

Тиомила за мен беше една нощ изпълнена с вълнения 🙂 Моят първи пост имаше доста върхове и спадове. В 22:15ч беше даден старта, а аз се изстрелях колкото мога от първа редица. Краката ми в този момент не бяха спринтьорски и не успях да оглавя колоната, но все пак имах добра позиция, когато влязохме в гората. Намалих, огледах отново отсечката, прехвърлих се към другата група, излязох на пътеката, погледнах няколко пъти, на завоя дори спрях и въпреки лудницата, отново се огледах. Исках да “закова” 1-ва точка и го направих, въпреки, че не бях в челото. И така началото беше добро, успокоих се, но много бързо след това настроението отново се върна към стресово. Ха, фенерът ми изгасна! Ок, едва мъждукаше на най-силната степен. Това не беше истина… Тъй като имах проблем с буксата седмица-две по-рано на старта накарах Дизела да ми я залепи с лекопласт. Когато фенерът изгасна и не успях с размърдване на кабелите да го подкарам отново започна една много ожесточена борба с лекопласта, докато се опитвах да не изоставам от групата. В продължение на 13-14 минути не успях да го разлепя и се отказах, дръпнах рязко челника от главата си и „О, чудо!”, той светна. Нахлузих го отново и ме обвзе спокойствие, че ще мога да продължа „на светло”. Разбира се, през това време бях поизостанал малко повече, защото предвижването с мижава светлина и борбата с кабелите ми отне доста. Само няколко минути след това чух гласа на Дизела, който ме застигаше – беше направил грешка за 1-ва. Рязко увеличих темпото и заедно с него не след дълго бях най-отпред на цялата тълпа. Имахме еднакви „вилици” и всичко беше добре. За 9-та не бяхме обменили информация и след като той бягаше леко вдясно, помислих, че има друга и продължих към моята, взех я и излизайки на полето за следващата много исках да бягам направо за 10-та, но всички тръгваха надясно по обиколния вариант. Затова реших, че е по-добре да тръгна натам, но се обръщах назад, за да видя какво ще направят тези, които бяха 30-40-50м зад мен. Уви, видях, че някои тръгват направо – на следващото обръщане видях Халден и два отбора на Калеван Расти (Дизела) и още някои. За секунда размислих и обърнах, знаех, че мога да натисна и да се „върна” на правата с тях и го направих.

10mila2013

Всичко беше много добре през следващите няколко километра, докато не дойде 14-та КТ, където направих най-голямата си грешка. Бях заедно с Дизела и още отбори и следях и отчитах обектите, през които минаваме. Малко преди точката бяхме на сигурни ориентири, но влизайки в кръгчето не успяхме да уцелим точката и след това се повлияхме от другата група и отидохме на вилицата. Всъщност, въпреки, че следях много добре опорните ориентири, бях доста нехаен в атаката и се оставих в ръцете на другите. Може би ако бях внимателен и бях свършил моята работа, можех да отчета и предотвратя грешката и да помогна не само на мен, а и на Дизел, който иначе вършеше много добре работата. След като я намерихме отново започнахме да бягаме като луди и да опитваме да наваксаме пасива от първите. За мое голямо съжаление през последните 16-17 минути отново се наложи да бягам без силния ми челник, след като този път изгасна тотално в средата на отсечката 16-17-та. В началото, след като останах без светлина и нямаше никой в радиус от 20метра първата ми мисъл беше да се опитам да достигна до някого, за да продължа да бягам и да извадя резервния фенер или да „поправя” моя, но уви. Тези опити ме доведоха до две-три кофти падания в каменистия терен в края на маршрута – бързо се освестих и разбрах, че няма да мога да го направя, затова спрях, махнах си челника и извадих резервния. Отново пречка – светлината беше слаба и не можех да следвам темпото си, но в острото изкачване преди 17-та успях да понастигна фенерите пред мен. Отивайки за 18-та основно гледах компаса си и уви, оказах се един от много малкото, които бяха на правилната „вилица” :). Двойна проверка на сигнатурата и продължих за следващата, където дори губех пътеката, защото беше камениста, а светлината слаба. Наближавайки точката бягайки срещу мен се появиха цяла група състезатели, които ми повлияха и реших, че съм в грешка. Направих кръгче заедно с тях и след това отново се върнахме в правилната посока и намерихме точката. Оставаха четири точки, които бяха предимно за прибиране и без голяма техническа сложност. Опитах се да бягам колкото ми позволяват краката и светлината и финиширах 54-ти на 5:01 минути от първия, но само на секунди от всички фаворити и повечето силни отбори.
КАРТА: Тиомила 1-ви пост

10mila2013

Останалата част от отбора също имаше своите върхове и спадове. 2-ри и 3-ти пост бягаха много добре и отлично иии на 4-тия дълъг нощен пост, който е без „вилици” имахме перфектни позиции. Чехът, който бягаше за нас беше в първата група от 11 отбора, които се откъсваха сериозно от останалите водени от двама от най-силните „играчи” на нощното ориентиране през последните години. Уви, нашият пост имаше проблеми със стомаха и изпусна групата, след което имаше проблеми и с ориентирането, изгуби и втората група и в крайна сметка се прибра с пасив 30 минути. Последвалите постове бягаха силно и издърпаха отбора до 22ро място, но 8-мия ни пост също направи доста грешки и ни върна назад. В крайна сметка финиширахме 26-ти, на 66 минути от победителите Калеван Расти (с Дизела на първи пост). Имах смесени чувства за представянето ни, защото въпреки, че най-доброто ми досега беше 65-то място, то.. когато знам, че можехме да сме в първите 10…

velikdencup2013

След като цяло нощ не дремнах нито минута, а се мотаех в палатката на отбора и по арената, на следващия ден почти цял ден пътувах и в 23ч бях в България. Имах време да поспя около 4:30ч и рано сутринта заедно с Дизела и Наталия Величкова заминахме за Търговище, където щяхме да вземем участие в Дългата дистанция, носеща точки за Световната ранглиста на купа „Великден”. Бях уморен, а на старта ме чакаха 14,4км. Стартирах с малка грешка за 1-ва КТ – 30 секунди. Опитах се да напъвам и да бягам бързо, но направих някои малки грешки тук и там – 6-та, 7-ма, 14-та, но въпреки това бях подминал румънците стартирали пред мен – Даниел Баркаш и Томаш Богия. Бягайки по спускането за 15-та обаче почувствах силна болка в задния бедрен мускул на десния крак, която ме принуди да спра и да го помасажирам за кратко. Румънците ме задминаха и повече не можах да ги застигна, докато те не направиха грешка за 29-та КТ. Справих се добре в най-трудната част, където ни беше пеперудата и тези две отсечки за 28-ма и 30-та. В последните точки направих една малка грешка. Финиширах и заех 2-ро място с 89:53, Кирил Николови победи с 88:17, а трети се нареди Николай Димитров с 92:27. В този момент мислех единствено за последиците, които щях да търпя върху крака. Болката никак не беше малка, дори когато вървях. Беше ясно, две бягания по 80-90 минути, почти без сън.. и толкова много път – тялото ми не издържа. Следващите дни се отдадох на почивка – карах само колело и то малко, ходих на масажи и така се стараех да възстановя мускула.
КАРТА: купа Великден WRE Дълга

salomonvitoshatrailrun2013

На 11.05. ме очакваше следващото състезание, в което бях планирал да участвам. От няколко седмици чаках с нетърпение точно тази надпревара – Salomon Vitorsha Trail Run 2013. Рядко ми се случва да имам време и възможност да бягам в такива състезания в планината, затова бях мотивиран. Уви, в петък все още имах притеснения относно крака, затова реших, че е най-разумно да се прехвърля в късата дистанция и може би да намаля удоволствието от участието, но да поема много по-малък риск от последваща сериозна контузия едва 2 месеца преди Световното първенство. Така в събота сутрин застанах на старт на 12км с 590м изкачване – трасе със старт-финал на хижа Алеко и с една от контролите на Черни връх. Много разнообразно, приятно и предизвикателно трасе, на което също се насладих по най-добрия начин. Целият ден беше слънчев и изпълнен с много положителни емоции. Успях да избягам дистанцията за 63 минути и да спечеля.
Още снимки с мен от състезанието ТУК.

salomonvitoshatrailrun2013

salomonvitoshatrailrun2013

От днес съм на лагер на Витоша, заедно с Дизел, който вече изкара няколко дни тук. Лагер на националния отбор по ориентиране, но засега сме само двамата. Условията тук са много добри – настаняването е добро и е на почти 1800м надморска височина, а също така има и карти за ориентиране малко по-ниско.

През уикенда имаше време и за две много приятни разходки  Вижте уникалната снимка, която заснех вчера..

vitosha_ivannadyaiosata

Bookmark the permalink.

2 Responses to Тиомила, купа Великден и Саломон Витоша Трейл

  1. Атанас Димитров says:

    Снимката наистина е уникална!
    Надявам се всичко да е ОК с травмата в мускула ти и ти желая успехи и на предстоящото световно.

  2. Иван says:

    Благодаря, кракът е ОК! Поздрави!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *