WOC 2017

Още едно Световно първенство по ориентиране е зад гърба ми. За пореден път в участието ми имаше позитивни и негативни страни. Въпреки, че постигнах прилично класиране в индивидуална дисциплина – 25-то място, при най-добро 21-во за мен, но в друга дистанция и 21-во за българин в същата, не съм особено доволен. Не успях да се класирам за финала на Спринта, за който всъщност бях насочил подготовката си последните месеци. Какво се случи? Най-просто казано – това, че не успях да видя изкуствена дупка в ограда, на терена, ме лиши от това, да покажа колко напреднах през последната половин година с подготовката. Световното започна със Спринт квалификация, а аз бях спокоен, въпреки че знаех, че в днешно време квалификациите могат да бъдат доста „гъсти“. Не бях особено фокусиран върху този старт, не че не исках да бягам максимално, просто не бях готов да „изплюя вътрешностите си“ по трасето, както обаче смятах да направя ден по-късно на финала. Попаднах в серия, която се „затвори“ на 38 секунди и аз бях под чертата, закъснял с цели 9 (другите две серии се затваряха на 44 и 50 секунди, но това така или иначе не е от голямо значение, но говори за голямата плътност в … Прочети още