Световно, но не съвсем

Тази година битката за мен приключи преди да е започнала. За мое голямо съжаление се наложи да стартирам с температура на любимата ми и най-силна дисциплина – Спринтът. За капак задържах тази температура и вируса още няколко дни и заради това не стартирах на Дългата дистанция, която беше другата индивидуална дисциплина, в която трябваше да участвам. Стараех се да се възстановя по най-бързия начин и да се подготвя за щафетата – такова беше желанието и на ръководството – да участвам. Уви – много слабата ми физическа форма ни лиши от добро класиране и там. Спринтът за мен приключи бързо и мъчително. Още докато пътувахме от къщата към Лозана и усетих, че нещо не е добре с мен. След като се отправихме към карантината вече разбрах, че имам температура. Изпих 2 аспирина, но това не помогна и стартирах в кофти състояние. Опитах се да не мисля за състоянието си – а нямах абсолютно никакво напрежение като на Световно и това беше странно. Застанах на старта и знаех, че стартирам ли, трябва да бягам колкото мога по-добре, независимо от това какво е състоянието ми. Това и направих, едва ли можех да смъкна повече от 5секунди този ден – просто бягах колкото мога, … Прочети още

4-то и 8-мо място на Световното Студентско!

Изминалата седмица се проведе Световното студентско първенство по Ориентиране – в Аликанте, Испания. Успях да бъда на ниво и въпреки не перфектните стартове постигнах два доста силни резултата – рекордни на тези първенства за българи – 4-то място (от 101) на Спринта и 8-мо място (от 91) на Дългата. Съжалявам, че допуснах някои грешки, защото и в двете дисциплини имах шанс да взема медал, а мина време откак спечелих злато от EYOC и бронз от JWOC – щеше да ми подейства още по-мотивиращо. Въпреки това съм доволен от постигнатото. Цялото състезание беше много интересно, защото районите бяха различни и непознати за мен. Ден преди първия старт направихме официалната тренировка – моделно бягане, но както и очаквахме – не беше много подобно нито на средна, а още повече на дълга. Въпреки всичко беше добре да „настроим” компасите. Първият старт беше дългата дистанция, която дори и по бюлетин беше тежка – 10км със 700м сборно изкачване – доста стръмен терен в комбинация с убийствена жега в обедните часове. Аз бях 4-та група и стартирах почти в 11ч – напълно настроен за слънцето по предимно открития район. Бягайки към „Ка” точка, хвърляйки поглед към следващите отсечки, си помислих: „Ужас, не разчитам нищо – … Прочети още