За мен
Иван
ИВАН СИРАКОВ
Европейски шампион
Бронзов медалист от Световно
Спортист №1 на В.Търново 2007

Започнах своята кариера като ориентировач в КСО "Камъка-93" Горна Оряховица през есента на 1997г. Един ден, както си бях на училище, мисля 3-ти клас, дойде един мъж, който записваше кандидати да тренират спортно ориентиране. Това беше Михаил Кожухаров – бат’ Мишо - тогавашен треньор на клуба. Наистина много деца отидохме на първата тренировка, но с всяка една, намалявахме и когато започнаха състезанията, уви, бях останал само аз, от малките. След като спечелих първото си състезание, нямаше начин да се откажа от този невероятен спорт. Тренирах сериозно и успехите идваха един след друг – побеждавах постоянно. Когато през 2001-2002г. клуба започна да се разпада и нямаше много тренировки, аз започнах да се занимавам усилено с футбол, освен ходенето на състезания по ориентиране. От 2001г. започнах да ходя на състезания и по Лека атлетика, като в началото по едно на година(републиканско), а после и повече.. но не съм се занимавал сериозно.

През 2003г. в Горна се завърна Калин Пенчев, след следването си в НСА, той пое отбора, но тъй като ръководството на дружеството не беше най-доброто, нямаше начин съществуването на отбора да продължи. Така заедно с Калин, моя личен треньор в момента, се преместихме в СКО "Трапезица-спринт" Велико Търново и започнахме да се подготвяме усилено, като разбира се, целта винаги беше много висока, а именно – целех се в международните стартове. Не след дълго подготовката ми се отблагодари – през 2004г попаднах в националния юношески отбор и взех участие в три международни състезания – Гранд При в Румъния, Европейско първенство в Австрия и Балкански шампионат в Сърбия. Направих много добър дебют на европейската сцена с 12-то място на дългата дистанция и 26-то на спринтовата, спечелих и сребърни медали от Балканиадата. Спечелих държавното първенство по спринт за младежи до 20г, докато все още бях едва на 16.

През 2005г. имах много проблеми с коленете – тренирах много накъсано, но не губех надежда, дори и след травмите по време на лагера в Швейцария и шевовете върху коляното ми на Балканиадата, все пак намирах сили да продължа напред. Взех участие в Младежко Световно в Швейцария, Европейско юношеско в Чехия и Балканиада в България. На световното първенство заех едва 66то място на дългата дистанция, като най-добре представилия се българин. На Европейското се придвижих само три места напред – а именно 23то място на спринта и слабо бягане на дългата. Станах Балкански шампион на провелия се в центъра на Габрово спринт от Балканския шампионат при 20годишните младежи.

През 2006г. постигнах първия си по-голям успех на международно състезание, след много положен труд и големи лишения, успях да се изкача на върха и да стана Европейски шампион в спринта, на провелото се в Словения първенство. Постигнах още 13то място на дългата и 7мо на щафета, заедно с Пешо Доганов и Станимир Беломъжев. На Балканиадата, провела се в Македония, отново се окичих с няколко златни медала. През късната есен взех участие и в Световното военно първенство в Бразилия, където разбрах, че при мъжете не е шега... беше време подготовката да се изкачи поне на едно стъпало повече.

2007г. трудът и лишенията ставаха все повече и повече. Влагах наистина много във всяка една тренировка и се стараех да избягам от проблеми, които съм имал предни години с болести и контузии. През тази година заех стабилно, място и в мъжкия ни национален отбор. Участвахме в купа “Борсод” в Унгария, като подготовка за 2009, а месец по-късно аз бях на върха на подготовката си – точно тогава когато беше нужно. Малък, но силен състав, взехме участие в Младежкото Световно първенство в Австралия – участие, което винаги ще се помни в историята на българското ориентиране като пробив в световния елит. Преборих се със зъби и нокти за първия медал от световно първенство за българското (лятно) ориентиране. Спечелих бронза в борба с 128 атлета от цял свят и този момент никога няма да се изтрие от съзнанието ми – беше върховно. Преборих се за 14то място на дългата дистанция, а на щафетата, отново същия състав, както и преди година, заехме отново 7мото място, но този път то беше много, много по-ценно. Стартирах на първи пост и направих най-стабилното ми бягане до момента, финиширайки първи. Наистина това Световно беше доста силен пробив за нас в елита на света. Дебютирах на мъжкото Световно в Украйна, на спринт и щафета. Спечелих медали и по време на Балканиадата в Турция, по-късно есента.

В момента се старая подготовката ми да е на още по-високо ниво, защото изискванията в спорта ни стават все по-големи и резултати се постигат все по-трудно. Разбира се - лишенията, труда и нужните средства са неимоверно, много по-големи.



Иван Сираков - БРОНЗОВ МЕДАЛИСТ ОТ СВЕТОВНОТО МЛАДЕЖКО ПЪРВЕНСТВО В АВСТРАЛИЯ, заедно с Калин Пенчев - личен треньор
Иван Сираков - ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН
Иван Сираков, BOC 2005 Габрово, Балкански Шампион М20 - Спринт
Иван Сираков, BOC 2004 Копаоник