ДП Белоградчик – Спринт
2010-08-30 в 18:58:23
Спринтът – това е моята любима и най-успешна дисциплина в ориентирането. Участвам на “голямото” държавно първенство в спринта от 2003 година. Това беше годината, в която се завърнах сериозно в ориентирането и трябваше да градя всичко почти отначало. Тогава спринта беше организиран в гр. Елена, със старт на стадиона и финал на центъра. Спомням си, че направих една много глупава грешка, защото не разбрах картата – точката беше на алея, а аз седях в гъстото до нея, търсейки я на зид. Нямам класирането, но не беше нещо впечатляващо:). А едва следващата година, когато все още бях на 16, спечелих първата си титла в М20 – на държавното първенство в Банско. Резултатът ми беше достатъчно добър за 4-тото място при М21 (еднакъв маршрут). През 2005 ДП Спринт, за големите, бе организиран край Плевен. Беше много специален, горски спринт, който не само според мен, не се вписваше изобщо в понятието “Спринт”. За мен той беше разочарование – направих много грешки и заех 38ма позиция при М20. През 2006 спечелих категорично титлата при младежите за втори път, като състезанието беше много интересен спринт в центъра на гр. Смолян. Следващата година все още имах право на две години участие при младежите, но реших, че трябва да се боря с мъжете и така в гр. Правец успях да се преборя за сребърния медал в М21. През 2008 във Велинград отново участвах в М21, но претърпях разочарование пропускайки предпоследна точка и среброто. Миналата година, когато ДП Спринт се проведе на местна територия, в гр. Велико Търново, успях да спечеля първата си държавна титла при мъжете.

ДП Спринт 2004 – М20 1. (М21 4.)
ДП Спринт 2005 – М20 38.
ДП Спринт 2006 – М20 1.
ДП Спринт 2007 – М21 2.
ДП Спринт 2008 – М21 mp
ДП Спринт 2009 – М21 1.

Тази година ДП Спринт ще се проведе в гр. Белоградчик в петък (03.09). Въпреки, че все още няма бюлетин, в наредбата се казва, че районът обхваща градска, паркова и горска част. Това предразполага за разнообразен и интересен спринт. Вече съм нетърпелив и искам да застана на старта и да хвана картата. Да разбера колко подготвен съм за този старт и мога ли да се справя със задачата.

Има една голяма празнина в подготовката ми за тази дисциплина тази година – бягал съм само 2 (две) спринтови състезания – Европейското първенство в Приморско и Копаоник Опън 3етап. Да, спринтът на Европейското ми беше първия спринт от есента на 2009 насам, което съм убеден, оказа голямо влияние за представянето ми в дисциплината. Надявам се, че през 2011 ще имаме повече състезания в Спринта, защото шансовете ни за добро представяне на международно ниво в тази дисциплина са големи (заб. Аз лично пропуснах спринтовите стартове на Browncup и купа ”Вариант 5”, защото бях в скандинавието).

Изминалия уикенд пропуснах стартовете на Платото за купа “Сивен”, тъй като явно проблема с коляното е по-сериозен от колкото мислех. Четвъртък и петък едва ходех от болки. Събота и неделя, както и днес, болките се поуспокоиха, но определено имам напрежение, тъпи болки и някакъв проблем с коляното. Ще направя всичко възможно да нямам проблеми до Държавното първенство в края на седмицата.
42, 43 – средна и дълга
2010-08-19 в 22:12:58
Постигнах 42ро и 43то място съответно в средната и дългата дистанция на 43тото Световно военно първенство по ориентиране, което се провежда в момента в Конгсберг, Норвегия.

Двете дистанции се проведоха при тежки условия – доста дъжд, което означаваше мокри блата и още по-мека и „тежка” гора. Скоростта обаче трябваше да бъде много висока, защото видимостта е добра. Районът е много хубав и интересен, може би и леко специфичен. Аз лично не бях бягал толкова бързо в такъв тип район и затова мускулите ме боляха след бяганията. Маршрутите бяха добре конструирани, като и двата имаха доста сложна система за разделяне, заради 1-минутния стартов интервал. Въпреки това имаше доста „влакове” в гората, за съжаление аз нямах възможността да бягам с никого в гората и двата дни. Аз направих някои грешки, но като цяло съм доволен от стартовете. Половината състезатели от провелото се в Трондхейм Световно се прехвърлиха в Конгсберг, така че определено конкуренция не липсва (над 150 мъже). Утре ни очаква щафетата – аз бягам първи пост, втори е Лъчо Илиев, а трети – Кирил Николов.


Картите - Средна, Дълга.
Дните преди и след военното световно
2010-08-11 в 22:20:11
Вече направих 5 технически тренировки откакто съм в Конгсберг преди Военното световно първенство. На всички от тях се насладих с голямо удоволствие, с изключение на една – тази на картата Gamlegrandåsen. Още в началото на маршрута направих грешки, след което се поотърсих и започнах да ги намирам както трябва, но уви – направих нещо на коляното си и трябваше да прекратя тренировката. На същия този район се контузих преди Юкола, и сега отново.. Ден почивка и отново бях на тренировка, но все още имам болки в коляното. Надявам се, че скоро ще отшумят напълно.

Вчера се проведе и тренировъчно състезание, с поставени точки и Емит-система. Отиваш и бягаш на готово, срещу 20крони (5лв) получаваш карта, на която си пречертаваш маршрута и се възползваш от точките в гората:). Утре отново има такова състезание, на което също смятам да отида и да направя последна интензивна тренировка с карта преди световното.

Картите ми от тренировките са в ivansirakov.com/maps. Ще добавям и картите от тренировките през следващите дни.

Програмата на военното световно започва в понеделник, с пристигане и моделно бягане. Вторник е откриването и средната дистанция, а сряда – почиваме. Четвъртък и петък са съответно дългата и щафетата, както и банкета. Пътуваме обратно към България на 22ри (неделя).

Планът ми за близките седмици след като се прибера е ясен. В края на месеца (28-29) смятам да участвам в купа «Сивен», където ще се пробягват маршрутите от купа «България» 2000. След това с голямо нетърпение очаквам Държавното първенство в Белоградчик (3-5.09), заради което отказах участие на Световното по планинско бягане в Словения по същото време. На състезанието до връх Мусала завоювах място в отбора за това първенство и колкото и да ми се ходи, със сигурност не искам да пропусна Държавното по ориентиране. Очаквам да бъде на качествени и стойностни райони, с добри карти и маршрути – нещо, което не бих си позволил да оставя настрана.
Боровец (1320м) – вр. Мусала (2925м)
2010-08-02 в 00:01:13
Днес се състоя и планинското изкачване по трасето Боровец – вр.Мусала. Дължината беше почти 12км по моя gps, а разликата в денивилацията на старта и финала е 1605м. Повярвайте ми, беше доста :).


Състезанието протече много цветущо за мен. В началото не бях загрял добре, освен това не знаех в каква точно форма съм, нито пък какво ме очаква напред, тъй като никога не се бях качвал на вр. Мусала. И така началото беше доста трудно, стартирах с доста бързото темпо на Шабан Мустафа, който стана победител и се качи на върха за ~1:26:50. Имах доста проблеми с предвижването в някои части в началото, след което реших, че ще оставя Шабан и Христо Стефанов да бягат напред, кой както може. Останах в дупка и бягах, ходих на места, сам самичък почти до хижата, където на едно място загубих 30секунди. Да, по дяволите, успях и на състезание по лека атлетика да направя грешка 30секунди :). След което темпото ми намаля и до мен се доближиха Андрей Абаджиев и Филип Драголов. Така, след като се събрахме, отново получих нужната мотивация за бягане и успях да отдъхна. Като отидохме на хижа Мусала, спряхме, пихме по един сок и това ми беше предостатъчно, за да се заредя с енергия. Изведнъж имах толкова много сили, че както се казва, можех песни да си пея по баира. Е, тук там, лека полека и дойде едно “кръстовище”, и като по-старши реших да изчакам Андрей да каже откъде се минава и е най-пряко. Обърнах се и се провикнах, но уви Андрей не се появи от баира, а аз се озъртах – отляво или отдясно да тръгна на езерото... Дойде Филип, но аз отново не виждах Андрей (случката е около 15сек), след което Филип ми насочи вниманието 50-100м встрани, където Андрей вече изкачваше следващия баир. Как само ни беше изиграл ::)).


Засилих се и скоро бях до Андрей, “изтърсихме” Филип и бяхме само двамата. Малко по-късно увеличих темпото и скоро останах сам. Разбира се, пред мен, но без визуален контакт бяха Шабан и Христо. На финала, вр. Мусала 2925м, второто място на Христо беше с време около 1:29:30, а аз останах 3ти с 1:31:55. Андрей остана 4ти с 1:33, а третия ориентировач, който изкачи върха този ден беше Петър Попункьов, който зае 9то място с 1:41.

Останах доволен от така да се каже – тренировката. Покорих вр. Мусала, а и освен това предизвикателството си го биваше. Не ни липсваха и гледки към невероятната природа, която имаме в Рила планина. За мое съжаление на върха имаше доста мъгла и се налага да се кача отново, за изгледите от там.
Kopaonik Open 2010 и програмата ми напред
2010-07-30 в 16:48:15
Копаоник Опън не беше в предварителните ми планове, но все пак беше едно много хубаво попадение. Районите, картите, маршрутите, времето, всичко беше перфектно. 5 дена, 6 старта – дълга, средна, спринт, нощен спринт, дълга, средна. Класирах се първи на всички етапи, с изключение на втората дълга, където останах трети, но въпреки това направих доста грешки за тези 5 дни..

Първите два старта бяха в района точно до комплекса Копаоник, където гората беше доста тежка за бягане, с изключително много паднала маса, треви, а като прибавим големите изкачвания и камъни.. беше си тежко! :) Двата дни се отличават с по една голяма грешка и някои други по-малки. Може да разгледате картите в архива.


Третия ден ни очакваха два старта. Стартът и сутринта и вечерта беше в 9ч. Първият спринт беше развит много добре и постоянно трябваше да гледаш картата, за да избираш правилните варианти или за да не се заблудиш измежду малките бунгалца, блата или нещо друго. Аз направих 2 грешки по 30секунди. Нощното състезание беше с още по-къс маршрут, но този път беше изцяло в гората и полуоткритите площи. С челника, който ползвах, състезанието ми беше още по-интересно и намирането на всяка точка беше голямо удоволствие. Направих една по-голяма грешка около 30секунди за 6та точка.


Четвъртия ден пристигнаха още лъвове от България, които да се борят за призови места и така интригата се повиши. Дълга WRE – стартирах бързо и всичко вървеше по план. Направих две малки грешки за 3-та и 5-та точка, около минута общо, след което продължих със същата добра скорост. Две грешки по ~1мин последваха и за 13-та и 14-та. На 18та точка съм 5:45 преди победителя за деня Dag Steinar Ragvin и 3:43 преди Коко, който пък стана 2ри. Ноооо, 20 и 21 ми отсякоха главата. Няма защо да се оправдавам, изгубих 6:30 за две точки, за които бях сигурен бягайки към тях. Събрах се и продължих след това, но вече ми беше доста тежичко, след като слязох и качих доста скали и баири:). В края допуснах още две грешки по 1мин-1:30 за 24-та и 25-та. В класирането на финала останах на 1:31 от победителя от Норвегия и на 1:19 от Коко. С грешки общо около 12мин за едно състезание, нямаше как да съм доволен от резултата.

С нетърпение очаквах следващия ден, за да се поправя. Имах шанса да бягам на същия район, но този път средна дистанция. Знаех, че ще бъде трудно да бягам без грешки, но бях мотивиран да го направя. Много добро начало – имах добър контакт с картата и с района и намирах всяка точка по най-добрия начин. Тогава дойде 9-та точка, където се разсеях и явно реших, че точките ще ме удрят една след друга в челото. Загубих 1мин. Направих и ~20сек грешки за 14-та и за 18-та, а за 19-та около 30сек. Финиширайки знаех, че не е толкова зле, но все пак ме човъркаше – “направих някои грешки, можеше и да не ги допускам”. Времето ми беше с 1:44 по-добро от на втория - Коко и 2:14 от това на третия – Тачо.


В момента съм на гости на братовчедите си в Нова Загора, а вчера имах възможността да тренирам на Карандила. Направих си един маршрут на картата-майка от ДП-ветерани (дълга), което ние младите организирахме през 2005. В неделя, все още не съм решил, но най-вероятно ще взема участие в планинското изкачване Боровец - вр.Мусала. А на 5ти август заминавам за Норвегия, където ще тренирам около 10тина дни и след това ме очаква Световно военно първенство, което тази година се провежда в Конгсберг.
Картите са качени.
2010-07-27 в 23:59:51
Картите ми от Швейцария и Копаоник са на сайта - www.ivansirakov.com/maps
Лагерът в Швейцария приключи, а сега е Копаоник Опън
2010-07-23 в 14:36:34
Първите дни в Швейцария бяхме в хижа близко до Цюрих – участвахме и в последните 4 етапа на 6дневката на Цюрих. Като цяло районите не бяха нищо особено – много и големи пътища, доста къпини и като цяло подраст в гората и особено на откритите площи. Бягах двете дълги дистанции сравнително добре с по една по-голяма грешка, и на двете заех втори места на секунди зад победителя. Спечелих средната дистанция с почти чисто бягане и за малко да изляза извън топ10 на спринта, където никак не харесах района, картата и копривата и къпините.. и направих големи грешки:).


Дойде време и за същинската част от лагера – преместихме се в селце близо до Белинзона, където бяхме настанени в някаква стара казарма, с по 30легла в стая и т.н. Имаше неща от организационна гледна точка, които куцаха, но това не ни попречи да тренираме пълноценно. Направихме някои доста интересни тренировки на доста висока надморска височина, където нямаше или имаше много малко дървета. Беше много красиво. За съжаление изпуснахме може би една от най-хубавите тренировки, а именно крос-похода, където щяхме да се полюбуваме на Алпите още повече. Имаше и някои развлекателни тренировки, като микро-ориентирането, нощното с градска карта и скорелауфа по двойки.

За съжаление не съм качил всички карти, но веднага щом се прибера, ще ги сканирам и ще може да разгледате всички тренировки.

След дългия път към България, не стигнах до Горна Оряховица, а се отбих в Троян, където Ивайло Иванов – Джефи ме посрещна и два дни по-късно ме взе със себе си към Сърбия, за да бягаме на Копаоник Опън 2010. Вече изминаха първите 3 етапа от 5дневното състезание. Довечера ни очаква нощен спринт, който не влиза в общото класиране, но утре е дългата, която е WRE, а в неделя ни очаква още една средна.

Глупак заминава за Швейцария
2010-07-04 в 22:34:27
Глупакът съм аз, а клубът ми “Вариант 5” организира традиционния си летен лагер в Швейцария, на който утре по обед заминаваме. Питате се защо съм глупак ли – защото точно преди седмица направих невъзможното – оставих мъжката щафета на “Вариант 5” без златните медали.

ДП Щафети, което се проведе на 27.06 на Железница се превърна в най-лошия ми старт през последните години. Поне така го оценявам аз, тъй като по-лошо от декласиране не можеше да бъде! Картата ми е в архива от деня на състезанието, така че ако все още не сте я видели, може да го направите сега.

Лагерът, който “Вариант 5” организира ще започне с участие на последните 3-4 старта от Шестдневката на Цюрих. След приключването на това състезание, отборът се мести на юг към Белинзона, където ще бъдем остатъка от престоя ни. Убеден съм, че ще бъде много приятен и полезен лагер, затова с нетърпение очаквам да стъпим на Швейцарска земя.
JUKOLA 2010 - 68 място
2010-06-22 в 21:57:27
Честито на първия българин, който успя да спечели най-голямата щафета по ориентиране в света Юкола – Кирил Николов заедно със своя клуб Halden SK!

В четвъртък (17.06) рано сутринта заедно със съотборниците ми се качихме в клубния автобус и заминахме от Конгсберг към Стокхолм, откъдето трябваше да хванем ферибот към Хелзинки.. и да стъпим на финландската земя в петък сутрин. Преди да се качим на кораба имахме време и за разтичване, което аз използвах за да проверя как работи крака ми по време на бягане, тъй като иначе болката и проблема при коляното от 2дни по-рано си ги имах. Всичко около пътуването мина добре и в петък сутрин се отправихме към арената на Юкола 2010 – Kytaja, около 60км от Хелзинки, където имахме закупени карти за тренировка на съседен район.

След тренировката разбрах, че официалната информация за тежък, техничен район с бавни времена мин/км е самата истина. Доста често се налагаше да спирам и да гледам къде точно съм и накъде трябва да продължавам. Направих и една грешка, но най-хубавото нещо беше, че можех да бягам и крака не ми беше проблем. При определени увивания имах чувството, че коляното ми ще се сгъне на обратно, но при правилни движения по време на бягане нямах проблем. След тренировката построихме палатката, която беше на арената, точно до магазините. Освен нея имахме и две военни палатки, които също бяха много близко (150-200м) до арената. Прибрахме се към Хелзинки, където се настанихме в хотел, за петък/събота. Вечерта вечеряхме на брега на морето с помощта на един от клубните грилове на газ.

Събота сутрин станах и отидох на кратко разтичване преди закуска, след която заминахме за арената, където скоро щеше да стартира и женската 4-постова щафета Venla. Нашия отбор беше представен от Ингерд, Лаура, Агне и Юлия, които заеха 31то място от около 1100 отбора. Времето през деня беше много слънчево, топло и приятно, но дойде време, захладня, заваля дъжд, дойде и мъгла – разбира се, за старта на великата Jukola!


Първи пост за отбора ни бяга Северин Ховалд, който се движеше отлично на първите контроли, бягаше рамо до рамо с Дизела, водейки над 1500 отбора зад себе си. Уви, направи една грешка от 8мин и се прибра 99ти на 10мин от временния водач. Втори пост бяга Мортен Урдал Баке, който също направи някои грешки, което не е никак в негов стил, но все пак мръдна напред и предаде 79ти на третия ни пост – Айвинд Ресер, който направи перфектно бягане, с изключение на едната си грешка от 10мин. Преди и след 4тия пост бяхме на 69та позиция, а това бе Аудун Ресер. Аз бях 5ти пост, дълъг 6.9км с 17КТ. Знаех, че ме очаква труден технически и бегово район, на който много от вече бягалите направиха доста сериозни грешки. Стартирах уверен, че ще се справя добре – пътят до “Ка” точка беше дооста дълъг, но това беше ОК за мен. Влязох в района много добре, намерих първите две точки отлично, но след това направих голяма грешка за 3та КТ. Може би подцених ситуацията и лесно нагласих нещата. Това ми коства 5мин! Преглътнах грешката и я оставих зад себе си, за да започна отначало. От картата ми може да видите, че нямам други големи грешки – единствено спирания и не оптимални варианти, на обща “стойност” около 2:30. Ако не бях направил грешката за 3та точка щях да съм щастлив с бягането си. Предадох на 59то място, изкачвайки 10места нагоре. Предпоследния 6ти пост бяга Хокан Хегедал, който както всички останали направи една голяма грешка, неговата от 10мин. Предаде на 65то място и последния пост пое ветерана в отбора, двукратен победител на Юкола (преди години с предишния си отбор) – Бьорн Хоувинген, който финишира на 68мо място. Така след 60тото място на Тиомила, заехме 68мо място на Юкола, като гледаме напред за следващите ни участия в тези големи щафети.
КАРТА: Kytäjä-Jukola 2010

Измина една много интересна, според мен, Юкола – много състезатели от световния елит направиха големи грешки, а тези които бяха перфектни смятам, че са се чувствали много добре пресичайки финалната линия! А за поредна година български отбор взе участие в Юкола – след 7-постовото бягане заеха 214 място. Следващия уикенд ще се пренесем на Витоша, където ще се проведе и Държавното първенство Щафети, на което се надявам да пренесем настроенията от Финландия!
Какво става с мен?
2010-06-16 в 22:55:42
Какво става? Току се бях стабилизирал от болежки и “злото” отново ме сполетя. Историята започва от по-рано.

В неделя вечер (13.06) точно щях да си лягам и се обадиха, че има изгубен човек не далеч от града, та който иска и може от отбора - да помогне. Не след дълго се бяхме събрали 13 човека от Конгсберг О-лаг и се запътихме на помощ. Акцията течеше от доста време – хеликоптер, кучета, червен кръст.. всичко. Получихме инструкции - бяхме разделени на групи и тъй като аз не разбирам норвежки нямах много информация, но ни пращаха да търсим на място, където Каспър (името на войник, който не се е появил на следващия си пункт от прехода, който са правили) едва ли можеше да се е добрал предвид описанието предния ден – изморен, с голяма раница, изминал едва няколко стотин метра за час и половина. Беше 4 градуса, всичко беше мокро, а ние обиколихме районите си без резултат, но с няколко вълнуващи случки:). Върнахме се отново в базата и там чакахме 3ч за нови инструкции – определено организацията беше на никъде – добре че половината от времето сме стояли все пак в кола. А новите инструкции бяха още по-абсурдни – заедно с хора от червения кръст да се разделим през 10-20м и да ходим в колона в близост до пътя (и града). Аз точно казах на нашите момчета, че не ми харесва плана и се появи една от жените в отбора, която обясни и убеди хората от червения кръст, че ние трябва да се прибираме.. А войникът е намерен няколко часа след това, а 4 часа по-късно е продължил прехода си!

Та връщайки се отново на злото.. на следващия ден пропуснах тренировките, защото бях пред разболяване. Уви успях да се хвана в ръце и съм добре. На другия ден, заедно с приятели, отидохме да се катерим по една от забележителностите в града – стена, на която кралете оставят своя знак. Тъй като за пръв път се катеря ми беше много интересно и вълнуващо.

Следобед отидох на тренировка, където след 5-6 отсечки кракът ми се озова почти до коляното в дупка между две скали. Бягайки, представяте си какъв е резултатът. Физическата рана не е големия проблем, лошото е обаче, че връзките на коляното ми се разтегнаха доста и сега не мога да бягам. Под въпрос е участието ми на Юкола, за мое голямо съжаление, но се надявам и правя всичко възможно да възстановя крака си до събота. Между другото съм поставен на 5ти пост, в отбор, който определено мога да кажа, че има потенциал и може да направи много добро класиране при добре стекли се обстоятелства. Северин, Мортен, Айвин, Аудун, Аз, Хокан, Бьорн. :) Утре рано сутрин отпътуваме за Финландия и нещата скоро ще бъдат ясни.