През последните няколко седмици се случиха доста неща, но нямах достатъчно време, енергия или мотивация, за да напиша цяла статия за сайта ми. Като за начало участвах в няколко състезания в Швеция, на някои от които бягах добре, на други не чак толкова. В края на престоя ми в Скандинавието за тази пролет дойде и кулминацията – Тиомила. Бях селектиран за първи пост в първия отбор на Стора Туна, а в крайното класиране останахме 26ти. Ден по-късно стартирах на организираната от моя отбор „Вариант 5” купа „Великден” – Дългата дистанция, която носеше точки за Световната ранглиста, където се класирах 2ри, на 1:36 мин след победителя Кирил Николов. В деня за размисъл – 11.05. пък имах щастието да бягам на Саломон Витоша Трейл Рън – планинско бягане, което минаваше и през Черни връх. Спечелих късата дистанция на състезанието.

Тиомила за мен беше една нощ изпълнена с вълнения Моят първи пост имаше доста върхове и спадове. В 22:15ч беше даден старта, а аз се изстрелях колкото мога от първа редица. Краката ми в този момент не бяха спринтьорски и не успях да оглавя колоната, но все пак имах добра позиция, когато влязохме в гората. Намалих, огледах отново отсечката, прехвърлих се към другата група, излязох на пътеката, погледнах няколко пъти, на завоя дори спрях и въпреки лудницата, отново се огледах. Исках да “закова” 1-ва точка и го направих, въпреки, че не бях в челото. И така началото беше добро, успокоих се, но много бързо след това настроението отново се върна към стресово. Ха, фенерът ми изгасна! Ок, едва мъждукаше на най-силната степен. Това не беше истина… Тъй като имах проблем с буксата седмица-две по-рано на старта накарах Дизела да ми я залепи с лекопласт. Когато фенерът изгасна и не успях с размърдване на кабелите да го подкарам отново започна една много ожесточена борба с лекопласта, докато се опитвах да не изоставам от групата. В продължение на 13-14 минути не успях да го разлепя и се отказах, дръпнах рязко челника от главата си и „О, чудо!”, той светна. Нахлузих го отново и ме обвзе спокойствие, че ще мога да продължа „на светло”. Разбира се, през това време бях поизостанал малко повече, защото предвижването с мижава светлина и борбата с кабелите ми отне доста. Само няколко минути след това чух гласа на Дизела, който ме застигаше – беше направил грешка за 1-ва. Рязко увеличих темпото и заедно с него не след дълго бях най-отпред на цялата тълпа. Имахме еднакви „вилици” и всичко беше добре. За 9-та не бяхме обменили информация и след като той бягаше леко вдясно, помислих, че има друга и продължих към моята, взех я и излизайки на полето за следващата много исках да бягам направо за 10-та, но всички тръгваха надясно по обиколния вариант. Затова реших, че е по-добре да тръгна натам, но се обръщах назад, за да видя какво ще направят тези, които бяха 30-40-50м зад мен. Уви, видях, че някои тръгват направо – на следващото обръщане видях Халден и два отбора на Калеван Расти (Дизела) и още някои. За секунда размислих и обърнах, знаех, че мога да натисна и да се „върна” на правата с тях и го направих.

Всичко беше много добре през следващите няколко километра, докато не дойде 14-та КТ, където направих най-голямата си грешка. Бях заедно с Дизела и още отбори и следях и отчитах обектите, през които минаваме. Малко преди точката бяхме на сигурни ориентири, но влизайки в кръгчето не успяхме да уцелим точката и след това се повлияхме от другата група и отидохме на вилицата. Всъщност, въпреки, че следях много добре опорните ориентири, бях доста нехаен в атаката и се оставих в ръцете на другите. Може би ако бях внимателен и бях свършил моята работа, можех да отчета и предотвратя грешката и да помогна не само на мен, а и на Дизел, който иначе вършеше много добре работата. След като я намерихме отново започнахме да бягаме като луди и да опитваме да наваксаме пасива от първите. За мое голямо съжаление през последните 16-17 минути отново се наложи да бягам без силния ми челник, след като този път изгасна тотално в средата на отсечката 16-17-та. В началото, след като останах без светлина и нямаше никой в радиус от 20метра първата ми мисъл беше да се опитам да достигна до някого, за да продължа да бягам и да извадя резервния фенер или да „поправя” моя, но уви. Тези опити ме доведоха до две-три кофти падания в каменистия терен в края на маршрута – бързо се освестих и разбрах, че няма да мога да го направя, затова спрях, махнах си челника и извадих резервния. Отново пречка – светлината беше слаба и не можех да следвам темпото си, но в острото изкачване преди 17-та успях да понастигна фенерите пред мен. Отивайки за 18-та основно гледах компаса си и уви, оказах се един от много малкото, които бяха на правилната „вилица” . Двойна проверка на сигнатурата и продължих за следващата, където дори губех пътеката, защото беше камениста, а светлината слаба. Наближавайки точката бягайки срещу мен се появиха цяла група състезатели, които ми повлияха и реших, че съм в грешка. Направих кръгче заедно с тях и след това отново се върнахме в правилната посока и намерихме точката. Оставаха четири точки, които бяха предимно за прибиране и без голяма техническа сложност. Опитах се да бягам колкото ми позволяват краката и светлината и финиширах 54-ти на 5:01 минути от първия, но само на секунди от всички фаворити и повечето силни отбори.
КАРТА: Тиомила 1-ви пост

Останалата част от отбора също имаше своите върхове и спадове. 2-ри и 3-ти пост бягаха много добре и отлично иии на 4-тия дълъг нощен пост, който е без „вилици” имахме перфектни позиции. Чехът, който бягаше за нас беше в първата група от 11 отбора, които се откъсваха сериозно от останалите водени от двама от най-силните „играчи” на нощното ориентиране през последните години. Уви, нашият пост имаше проблеми със стомаха и изпусна групата, след което имаше проблеми и с ориентирането, изгуби и втората група и в крайна сметка се прибра с пасив 30 минути. Последвалите постове бягаха силно и издърпаха отбора до 22ро място, но 8-мия ни пост също направи доста грешки и ни върна назад. В крайна сметка финиширахме 26-ти, на 66 минути от победителите Калеван Расти (с Дизела на първи пост). Имах смесени чувства за представянето ни, защото въпреки, че най-доброто ми досега беше 65-то място, то.. когато знам, че можехме да сме в първите 10…

След като цяло нощ не дремнах нито минута, а се мотаех в палатката на отбора и по арената, на следващия ден почти цял ден пътувах и в 23ч бях в България. Имах време да поспя около 4:30ч и рано сутринта заедно с Дизела и Наталия Величкова заминахме за Търговище, където щяхме да вземем участие в Дългата дистанция, носеща точки за Световната ранглиста на купа „Великден”. Бях уморен, а на старта ме чакаха 14,4км. Стартирах с малка грешка за 1-ва КТ – 30 секунди. Опитах се да напъвам и да бягам бързо, но направих някои малки грешки тук и там – 6-та, 7-ма, 14-та, но въпреки това бях подминал румънците стартирали пред мен – Даниел Баркаш и Томаш Богия. Бягайки по спускането за 15-та обаче почувствах силна болка в задния бедрен мускул на десния крак, която ме принуди да спра и да го помасажирам за кратко. Румънците ме задминаха и повече не можах да ги застигна, докато те не направиха грешка за 29-та КТ. Справих се добре в най-трудната част, където ни беше пеперудата и тези две отсечки за 28-ма и 30-та. В последните точки направих една малка грешка. Финиширах и заех 2-ро място с 89:53, Кирил Николови победи с 88:17, а трети се нареди Николай Димитров с 92:27. В този момент мислех единствено за последиците, които щях да търпя върху крака. Болката никак не беше малка, дори когато вървях. Беше ясно, две бягания по 80-90 минути, почти без сън.. и толкова много път – тялото ми не издържа. Следващите дни се отдадох на почивка – карах само колело и то малко, ходих на масажи и така се стараех да възстановя мускула.
КАРТА: купа Великден WRE Дълга

На 11.05. ме очакваше следващото състезание, в което бях планирал да участвам. От няколко седмици чаках с нетърпение точно тази надпревара – Salomon Vitorsha Trail Run 2013. Рядко ми се случва да имам време и възможност да бягам в такива състезания в планината, затова бях мотивиран. Уви, в петък все още имах притеснения относно крака, затова реших, че е най-разумно да се прехвърля в късата дистанция и може би да намаля удоволствието от участието, но да поема много по-малък риск от последваща сериозна контузия едва 2 месеца преди Световното първенство. Така в събота сутрин застанах на старт на 12км с 590м изкачване – трасе със старт-финал на хижа Алеко и с една от контролите на Черни връх. Много разнообразно, приятно и предизвикателно трасе, на което също се насладих по най-добрия начин. Целият ден беше слънчев и изпълнен с много положителни емоции. Успях да избягам дистанцията за 63 минути и да спечеля.
Още снимки с мен от състезанието ТУК.

От днес съм на лагер на Витоша, заедно с Дизел, който вече изкара няколко дни тук. Лагер на националния отбор по ориентиране, но засега сме само двамата. Условията тук са много добри – настаняването е добро и е на почти 1800м надморска височина, а също така има и карти за ориентиране малко по-ниско.

През уикенда имаше време и за две много приятни разходки  Вижте уникалната снимка, която заснех вчера..

На 7-ми април се проведе пролетния държавен студентски шампионат по крос във Велико Търново. Както и миналата година аз успях да спечеля това бягане и да взема поредна титла от студентски шампионати.

Мъжкото трасе беше 6 км и се бягаше по еднокилометровата обиколка на хълм Света гора. Конкуренцията, както подобава, беше на ниво – с национални състезатели от лека атлетика, ориентиране и триатлон, както и други силни бегачи. Стартирахме равномерно, без изцепки и спокойно темпо. Преминахме първи километър около 3:38 мин, след което темпото се повиши и преминахме втора обиколка за 3:29 мин. Бавно, но сигурно тълпата намаляваше, докато след още няколко километра под 3:30 мин/км останахме само трима – Иво Каменаров, аз и Йордан Кралев. Иво водеше стабилно темпо и изглеждаше добре, но при влизането ни в предпоследната 5-та обиколка аз реших да изляза напред и да атакувам. Успях да се откъсна и малко по малко да избягам напред. Преминах 5-ти километър за 3:20 мин. С последна обиколка от 3:25 мин успях да финиширам с преднина от 15 секунди пред Иво Каменаров и 24 секунди пред Данчо Кралев. Така прибавих още една титла в актива на Великотърновския университет с общо време 20:48 мин.

Няколко дни по-късно заминах за Борланге, Швеция, където съм в момента. Ще тренирам тук до Тиомила (04-05 май) заедно с новия ми скандинавски отбор Стора Туна. За всеки от уикендите до тогава има планирани участия в различни стартове. В началото това бяха шведския шампионат на ултра дълга дистанция и спринт, но поради ново правило няма да взема участие в тях. И така първия уикенд бях с част от отбора край Стокхолм, където бягахме нощно в петък, две тренировки в събота – една, от които за Тиомила и в неделя завършихме мини-лагера със средна дистанция. През същото време две от титлите на ултра дългата дойдоха в нашия отбор – при жените Тове Александерсон победи убедително, а при младежите Емил Свенск със силен финал надви останалите.

За мен състезанията бяха интересни, тежки, разочароващи – от всичко по малко. Нощното беше много предизвикателно, но имах късмета да се възползвам от Петер Оберг и да го следвам в гората. Беше трудно когато снегът беше в повечко, но на чистото наваксвах. Сам не мога да поддържам тази скорост, но с човек пред мен се справих. На следващия ден и двете тренировки бяха добре, направих някои малки грешки, но като цяло контролирах нещата, не така се чувствах обаче по време на средната дистанция в неделя. Там, тъй като беше 5км, бях прекалено прибързан и наблягах на бързото бягане, вместо на доброто ориентиране. Исках добър резултат и забравих, че трябва да гледам накъде бягам. Направих доста грешки и бях разочарован.

В понеделник сутрин ходих на техническа тренировка на подобен район за Silva League следващата седмица, която пък е подобна и на дългата от Световното. Проблемът беше, че имаше прекалено много сняг и не се насладих особено на ориентирането, скъсих част от маршрута. Вечерта се присъединих към силовата тренировка на Стора Туна в залата, където натоварих всяка една част от тялото си… и все още съм погълнат от мускулна треска .

Вторник имах възможността да бягам тренировка за спринт във Фалун, част от организираните тренировки на Dala Sports Academy – за нещастие паднах и си счупих компаса отивайки към 4-та КТ, след като станах и видях какво се е случило, резонно направих грешка. Успях да се концентрирам отново за втората част на маршрута, но въпреки това направих малки грешки тук и там. Вечерта пък беше и традиционната за вторник тренировка на клуба – интервали съчетани с приятна вечеря в клубната къща. Над 30 човека се включиха в бягането, а дори повече за хапването. Бягахме 12 по 2 мин през 1 мин почивка. Трасето беше равно, трева, но на места беше мокро. Получи се качествена тренировка и в края бях доста изцеден. Gps-файлът ми е онлайн.

Днес организираната тренировка от DSA беше две средни дистанции с няколко километра „транспортиране” между тях. За първи път (освен спринта предния ден) гората беше чиста, без сняг и удоволствието беше пълно. В първата част от тренировката бях по-свеж и имах сили да бягам по-бързо, но втората – бях леко уморен, затова беше време за почивка.

Следващите дни ще отдъхна и в петък заминаваме за Гьотеборг, където ще тренираме и ще участваме в Шведския шампионат по Спринт, съответно в съпътстващото го състезание за нас чужденците. Утре вечер пък пристига и Иво Каменаров, с който ще бъдем съквартиранти:).

Може да видите карти в архива ми ivansirakov.com/maps .

През изминалия уикенд (29-31.03) взех участие в традиционното състезание на сръбската столица – Београд Опън и последвалия го WRE Спринт в крепостта Калемегдан. При присъствието на двама Световни шампиони и бронзови медалисти от 2012 година, съответно Едгарс Бертукс при мъже и Глеб Тихонов при младежи аз заех 2-ро място и в дългата и средната дистанция, съответно и в общото класиране. Победител стана Едгарс, а трети – Глеб, с който бяхме съотборници в Конгсберг през 2011 г. В неделния Спринт, носещ точки за световната ранглиста направих грешки и се наредих едва 5-ти, но на секунда пред Едгарс Бертукс .

В първия старт на Београд Опън организаторите ни предоставиха възможност да бягаме на известния им район „Бабе”. Маршрут ~10км на един доста интересен и техничен район. Може би маршрутът можеше да бъде много по-предизвикателен, но въпреки всичко успях да се насладя на района. Друг минус бяха доста високо поставените контролни точки и тъй като имаше видимост, ориентирането беше по-лесно. Знаех, че има силни състезатели и исках да видя колко далеч съм от истината. Опитах да бягам бързо навсякъде и да напъвам, въпреки че не ми беше особено свежо. Направих почти чисто бягане с две малки грешки за 19-та и 20-та КТ и малко несигурност за 26-та – общо под 1мин загуби. Бях доволен от представянето си, а когато разбрах, че съм втори на едва 1:38 минути от Едгарс Бертукс, бях още по-доволен.
КАРТА: BO Дълга

Вечерта имаше нощна тренировка организирана на същия район с контролни точки със светлоотразители. За щастие имах възможност да се възползвам от нея и се насладих на ориентиране на челник в тази гора. Минус отново беше, че с добър челник контролните точки се виждаха отдалеч, но въпреки всичко бягах много стабилно и физически се чувствах по-добре от сутринта.
КАРТА: Нощна тренировка

На следващия ден беше втория старт от Београд Опън – средна дистанция в горски парк в града. Доста стръмна и тежка средна дистанция с по-малко технически трудности заради добре развитата пътна мрежа. Направих стабилно бягане, но с 2-3 малки грешчици, една от които заради грешно поставена точка – просто имах нужда от това „вторично” проверяване на сигнатурата, за да съм сигурен, че няма да се декласирам. Отново заех 2-ро място зад Едгарс Бертукс на 32 секунди, като общо загубите ми бяха отново около 1мин. Вечерта отново бях пуснал заявка и за втората нощна тренировка, предоставена от организаторите, но реших да я пропусна предвид района и предпочетох заедно с други българи да отида на още една тренировка на района „Бабе”. Резултати
КАРТА: BO Средна

В последния ден от състезанията ни очакваше Спринт с отделно класиране, който носеще славата си отдалеч – техничен и предизвикателен район – крепост на няколко нива, с много зидове и трудни за интерпретиране места. Знаех какво що-годе да очаквам и стартирах добре. Този ден физически се чувствах най-зле, въпреки че имах желание да бягам добре точно на този старт. Започнах с грешките на път за 8-ма, където минах през 4-та, мислейки, че маршрута ми минава втори път от там. Отсечката беше просто срязана и минаваше през кръгчето, а според мен трябваше да бъде направена с заобикаляне, за да бъде по-ясно. В последствие не бях подготвил вариант за дългата отсечка – 9-10 и съответно първата част ми беше доста лоша, с грешно излизане и доста моткане, докато избера откъде да бягам. Най-голямата грешка направих за 15-та КТ, където не можах да интерпретирам как се достига до там. Странно описание, една ограда и не толкова бистър поглед ме доведоха до грешка над 1 минута. Следващите две отсечки бях аут, със слаби варианти, може би породени от голямата грешка. Слабо и разочароващо бягане, което може би се дължи най-вече на слабата физическа форма този ден!? Победител стана Даниел Баркаш, следван от Юси Суна и Симион Сичу. Глеб Тихонов остана 4-ти, аз 5-ти, а Едгарс Бертукс 6-ти. Резултати
КАРТА: WRE Спринт

След като се прибрах по възможно най-бързия начин към Горна Оряховица още на следващия ден имах задължително посещение при зъболекарката ми, защото от доста време имам разни проблеми със зъбите. В понеделник ще ходя на последно посещение там, преди да замина за Швеция на 11-ти април. Междувременно се бях отказал от всякакви пътувания до тогава, за да се „заредя” и да остана за малко вкъщи, но непредвидени обстоятелства ме накараха да променя решението си в последния момент. Тъй като трябваше да закарам колата на Калин Пенчев в София реших да се присъединя към лагера, който Браун тим и Дрийм тим, заедно с Дизела провеждат в околностите на Широки дол, Самоков. Ще се възползвам от 2-3 дни технически тренировки и отново ще се връщам към Горна Оряховица за уикенда, когато във Велико Търново ще се проведе пролетното Държавно Студентско първенство по Крос.

По традиция „Трапезица 1954” организираха своето клубно състезание около празника на град Велико Търново. Тази година проявата привлече около 450 участника, които се състезаваха за купа „С карта из Търновград” и за купа „Трите хълма” през изминалата седмица. Домакините използваха интересен нов формат за съботното състезание, който беше тестван от „Браун тим” също в старата столица през есента на 2012 г. – два спринта като вторият е преследване на база класирането от първия. Мисля, че е много подходящ и ще се радвам занапред в България да се организират още такива стартове. Така участниците имат възможност да бягат не един, а два спринта, а и преследването може да се направи атрактивно за публиката. В неделя организаторите бяха подготвили тежка средна дистанция в околностите на манастир Света Троица, която носеше точки за Световната ранглиста.

През съботния ден моето представяне беше на ниво, с победа в първия старт и минимална загуба в преследването от Кирил Николов. Така останах 2ри за купа „С карта из Търновград”, но не така се развиха нещата на следващия ден. На средната дистанция направих няколко (3) груби грешки, които ми костваха страшно много време и ме закотвиха на 4-то място.

Спринт №1 беше организиран на нов район в старата част на Велико Търново – квартал Варуша-Юг. Много интересно място за спринтова дистанция, с много възможности за вариантни отсечки, тесни и криви улици, стълби и така нататък. Маршрутът на М21Е беше построен добре и имахме доста предизвикателства по време на състезанието. Имаше няколко много ключови места, където картата беше трудно четлива на висока скорост и беше почти невъзможно да разбереш дали може да преминеш. Аз естествено направих малки грешки и несигурности на тези места и по мои изчисления загубих общо около 50 секунди. Края на маршрута беше лесен, защото бяхме прехвърлени към Конниците, където беше финала. Бягах максимално и успях да спечеля с 9 секунди преднина пред Кирил Николов и малко над минута пред Апостол Атанасов. Това означаваше добра стартова позиция за преследването, но не достатъчно.
КАРТА: СПРИНТ №1

Спринт №2 – преследването се проведе в квартал Бузлуджа (Пишмана), като районът предразполагаше за много по-динамично и бързо бягане, с по-лесно ориентиране. След като влязох в клетките за стартиране останах озадъчен, че няма да имаме „пеперуда” за разделяне по маршрута. Смятам, че всеки такъв масов старт или преследване трябва да имат метод за разделяне, за да се намали факторът преследване. Недостатък според мен също беше, че „Ка” точка беше на мястото на стартиране и по този начин моите 9 секунди бяха драстично заличени още на старта. Ако имахме 30-50м бягане до точка „Ка” щеше да бъде много по-добре – това се отнася и за първия спринт. Стартирах с мисълта, че краката ми ще ме държат, но успях да се задържа „отпред” едва до преди 4-та точка, където Дизела пое водачеството. Бягах след него, но сверявах много добре картата и ето, че преди да стигнем 16-та точка отново бях първи, след като избрах по-добър микро-вариант. Избягах 2 дълги отсечки и няколко къси отпред и за 21-ва КТ, когато вече наближихме финала, Дизела отново излезе начело. Последните три отсечки не успях да се противопоставя на неговата скорост и финиширах няколко метра зад него. Почти 3 минути зад нас финишира Апостол Атанасов и зае трета позиция.
КАРТА: СПРИНТ №2

В неделя на средната дистанция се стартираше в обратен ред на Световната ранглиста, според правилника на Международната федерация по ориентиране. Така аз стартирах след Иво Каменаров, а последен беше Дизела, 2 мин след мен. Много красиво място за финал, с хубави видими точки и отсечки за публиката. По-голямата част от картата обхващаше района от миналогодишната купа „Трите хълма” и явно заради това техническият ръководител беше пуснал две дълги отсечки през района. Лично мое мнение е, че така маршрутът приличаше доста повече на дълга дистанция, отколкото на средна и ако първата ни дълга отсечка беше разкъсана на малки отсечки, тъй като при нея вариантите не играеха важна роля, то картинката щеше да е по-интересна. Предизвикателен район, който почти не използвахме. Аз стартирах добре, но за 6-та КТ направих 1 мин грешка – „уплаших” се от склона и предпочетох да изляза отгоре и да бягам по поляната, след което отново да сляза при скалите, но уви – подминах камъка и времето излетя. Загубих още 25 сек, защото преди видимата КТ реших, че няма да мога да сляза през скалите и се върнах отстрани. След като „дупчих” видмата обаче направих и най-глупавата си грешка, защото вместо за 9-та тръгнах за 16-та и чак когато „дупчих” и нея осъзнах какво съм направил и обърнах обратно. Загубих още 2:20 мин. Докато правех тази грешка бях подминат от Дизела и осъзнах, че състезанието ми пропадна, започнах да бягам на хаос, припряно. Вложих прекалено много енергия в следващите 10-15мин и особено по асфалта за 12-та КТ. Умората вече не беше само на психическо ниво и едвам се качих до 14-та, където направих и малка грешка, около 20 сек. Очакваше ме втората дълга отсечка за маршрута, а аз имах предварително избран вариант. Мисля, че трябва да се досещате кога набелязах варианта си за тази отсечка? Мммдааа, точно тогава когато направих глупавата грешка на видимата контролна точка. И така, без да се замисля много и да огледам вариантната отсечка, аз подхванах през гъстаците, нали все още бях припрян, а и уморен . В крайна сметка загубих над 2 мин и на тази отсечка и финиширах за 44 мин, с общо около 6 минути грешки. Това беше прекалено много и останах едва на 4-то място, след Кирил Николов, Ивайло Каменаров и Владимир Атанасов.
КАРТА: WRE Средна

Днес направих доста кратка тренировка, но побягах и с карта. Повторих част от маршрута от неделя и си свързах още няколко след това – общо 11КТ, около 1,4км. КАРТА: 26-03-2013

Следващия уикенд ще взема участие в Београд Опън, където ме очакват три старта – Дълга, Средна и WRE Спринт, който ще носи точки за Световната ранглиста. Районите са обещаващи, особено на дългата и спринта, а очаквам и организаторите да са много добре подготвени с всичко.

През изминалия уикенд край селата Долище и Орешак, покрай Варна се проведе купа „Бегун”, която за 3та поредна година се организира от едноименния клуб. Още веднъж организаторите се представиха отлично, с много желание и качествен продукт. Тази година форматът на състезанието беше променен – след като имаха предвид мненията от минали години, те изключиха ориент-шоуто и мол ориентирането и в двудневната надпревара бяха включени два качествени старта в гора – средна и дълга дистанция. Аз имах честта за втора поредна година да спечеля купа „Бегун”, като записах победи и в двата дни. Резултати.

На средната дистанция, дори на загрявката се чувствах много добре. Стартирах уверено и се справях много добре с ориентирането. Точка по точка, нещата вървяха гладко, а аз натисках газта. Интересен маршрут с няколко дълги отсечки, като цяло разнообразен – с отсечки в гъстаците, в чистата гора, смяна на посока и избор на вариант. Направих 2-3 малки грешки – по 5-10 сек всяка, което беше едно перфектно за мен бягане – в комбинация с много високо темпо се получи една от най-добрите ми средни дистанции, които някога съм бягал, досега. Пробягах 5,2 километровия маршрут с 250м сборно изкачване за 35:30, втори остана Златко Каменаров с 41:16, а трети – Овидиу Мутю от Румъния с 41:45.
КАРТА: Бегун Средна дистанция

На дългата дистанция времето беше доста по-студено, а аз – може би леко уморен и не толкова мотивиран колкото предния ден. 9,8км с 320м сборно изкачване и 29 контролни точки бяха предизвикателството за деня. Този старт бях малко по-разконцентриран и допуснах някои грешки – две по-големи по около 1 минута всяка. Общо от грешки и варианти на целия маршрут загубих около 3:30-3:50. На финала бях отново с първо време – 71:29, следван от двама румънци – Овидиу Мутю и Даниел Баркаш, съответно с 72:20 и 72:25. Така изглеждаше и общото класиране от двата дни – аз, Мутю и Баркаш.
КАРТА: Бегун Дълга дистанция

Така първите три старта в България за сезона дойдоха в моя актив, но следващия уикенд борбата ще стане много по-интересна, защото след няколко лагера на „топло и трудно” Дизела се завръща в България и ще вземе участие в състезанията във Велико Търново. Естествено без бой се не давам, но ще бъде трудно . Следващите 2-3 дни оставам във Варна, където ще се постарая да направя някоя друга техническа тренировка на новите райони.

Може да видите и краткия репортаж от купа “Бегун” 2013, който беше излъчен по БНТ.