Новата година започна, но нека припомня 2014

За много години на всички! В случай, че посланието на фейсбук страницата ми не е стигнало до Вас – пожелавам Ви крепко здраве и неизчерпаемо щастие през Новата година!

2015 година вече започна, но искам да си припомня какво стана накратко през изминалата година и реших, че най-лесно ще стане като напиша една статия.

В началото на 2014 година, за щастие, имах възможността и направих няколко лагера в чужбина, един от които в Португалия през януари, където акцентът беше върху Европейското първенство през април и два в Турция, Анталия през февруари, като вторият завърши с участие в 1-ви кръг от Световната купа. Там направих два стабилни старта и успях да се класирам за финал и да заема 24-то място. В края на март пък се озовах в Испания, където освен качествен лагер, участвах във 2-ри и 3-ти кръг от Световната купа. Дългата дистанция беше нелепо анулирана, а в средната заех 19-то място.
КАРТА СК Турция: Квалификация / Финал
КАРТА СК Испания: Дълга / Средна

Малко по-късно беше и първото от двете важни за мен първенства през годината – Европейското в Португалия. Избрах да бягам спринт и средна дистанция, с резервен вариант – дълга. Бях стабилен в квалификациите и си осигурих място във финалите. В спринта направих най-доброто си класиране досега в шампионат от такъв ранг за мъже.

След като заех 4-то място в квалификацията предния ден, преди финала на спринта се чувствах спокоен, но не особено свеж. Знаех, че технически ще се справя, но не бях наясно колко бързо ще бягам. Точка след точка, нещата се получаваха, но дойде моментът, в който маршрутът ме хвана неподготвен. Не мислех, че ще стигнем до крепостта в края на градчето и нямах никаква предварителна подготовка за там (всъщност знаех*, че има само един вход/изход, което беше и фаталната ми грешка за деня). Минавайки през портата се разминах с един британец, който вече бягаше за следващите точки и това потвърди мисълта ми, че така или иначе аз трябва да изляза през тази порта. Впоследствие, след като финиширах, разбрах, че съм пропуснал една пътечка, през която можех да спестя секундите до сребърния медал. Уви, останах 12-ти на 16 секунди от медалите. Чувствата ми бяха смесени – хем бях постигнал супер резултат, хем можеше да бъде толкова повече…
КАРТА ЕОС Спринт: Квалификация / Финал

CollageEOC1


Финалът на спринта беше късно вечерта, а още на другата сутрин и то доста рано, беше финалът на средната дистанция. В този старт участие взеха 117 мъже – заради грешка на организаторите бяха допуснати всички, бягали квалификация. Определено нямах останала много енергия, но пък отново се чувствах уверен и стартирах на пълни обороти. Бях прецизен и концентриран през цялото време и единствено можех да си спестя малко секунди от един неоптимален микро-вариант за 12-та КТ и лека несиурност в средата на отсечката за 18-та КТ. Класирах се на 30-то място, което всъщност, беше много добре и бях доволен.
КАРТА ЕОС Средна: Квалификация / Финал

В последния старт от Европейското първенство – щафетата, заедно с Иво Каменаров и Кирил Николов заехме 18-то място, като аз бягах 1-ви пост и успях да направя още един добър старт на това първенство. Финиширах на около 30 секунди от победителя на 1-ви пост Даниел Хубман.
КАРТА: ЕОС Щафета


Ден след като се прибрахме в България, взех участие и в 4-те старта за купа «Великден», където като цяло бях на ниво, а най-важният успех за мен беше, че предотвратих контузии и т.н. по време на такава дълга серия от стартове. А всъщност 4 дни по-късно беше и студентското първенство по ориентиране. А следващия уикенд стартовете продължаваха, но в Швеция.

Освен Спринт от Силва Лига, на дневен ред беше и Тиомила, където бях поставен на дългия нощен пост в първия отбор на Стора Туна. Началото за нас беше без грешки, но с по-бавна скорост и аз стартирах от 66-та позиция, с изоставане от над 6 мин. Това беше един от двата поста, в които няма разделяне, но бях далеч от челото и тактиката да следвам водачите отпадна. Стартирах, стараейки се да не се влияя от други състезатели около мен, всичко вървеше по план, бях активен и контролирах ориентирането си. На около 1/3 от маршрута обаче забелязах една позната физиономия – на Андреас Кибурц (Швейцария) и реших, че мога да се възползвам от това. Постепенно заедно с него и още едно момче успяхме да се отделим от групата и да преследваме тези пред нас. Движехме се добре, а аз вече бях малко по-пасивен, просто следях нещата из късо, темпото беше достатъчно добро. В последната 1/3 застигнахме групата на водачите и изведнъж имаше десетки бягащи навсякъде. Отново останах ‘сам’, но успях да контролирам положението и в края финиширах на 7-ма позиция, едва 11 секунди зад временния водач. И… второ време на дългия нощен пост, мм :). В края Стора Туна зае 15-то място и повечето от нас бяха доволни от себе си!
КАРТА: Тиомила

В края на месец май участвах в две планински бягания – Саломон Витоша Трейл и ДП по Планинско бягане. Първото се проведе във високата част на Витоша и беше 27км с 1300м изкачване, а второто в околностите на град Пирдоп – 12км с 800м+. Ако трябва да съм честен беше удоволствие да избягам трасето на Salomon Vitosha Trail 2014, времето беше прекрасно и имаше възмжност човек да се наслади на природата. На държавното първенство беше повече като задължение, но добрата подготовка направи нещата приятни и там – три обиколки, които този път не ми донесоха никакви поражения върху бедрата. Когато си подготвен и не бягаш максимално, дори и тежките спускания не оставят следи :).

Седмица по-късно заминах за Норвегия, където взех участие в още два кръга от Световната купа – средна и дълга в Конгсберг. И в двата старта не бях безпогрешен, а на дългата ми «спряха и тока», заех две 39-ти места. Няколко дни след това, във Финландия, се проведе и следващия кръг от СК – този път Спринт. Успях да бягам стабилно на квалификацията и се класирах за финал. Организаторите се бяха постарали да има един истински лабиринт и изключително изкуствен спринт. Като цяло се справях добре, дори и с най-трудната отсечка на спринт, която някога съм бягал…, но една от най-елементарните ми изигра лоша шега. Тръгнах в грешна посока с 90 градуса и го отдавам единствено на дупченето с ЕМИТ системата. Останах 36-ти.
КАРТА СК Норвегия: Средна / Дълга

Някоко дни по-късно се проведе и най-голямата щафета в света – Юкола! Аз имах задачата да стартирам щафетата на Стора туна. Имах желание да бягам първи пост и бях доволен. Аз и още 1627 човека бяхме на стартовата линия за своите отбори! Още веднъж изпитах това уникално чувство – да стартираш първи пост на Юкола! Имах нужда от няколко стотин метра след старта, за да се освестя от стотиците бягащи хора, но след това бях много прецизен. Имаше, както Юкола подобава, много разделяне и различни варианти, така че вършех работата си сам. Точка след точка, виждах все по-малко хора наоколо, докато не се озовах на видимата КТ на 4-та позиция, водейки първата група. За мое съжаление направих две-три грешки в оставащите няколко точки до финала и се прибрах на 29-то място, което обаче беше идеално за отбора ми, предвид другите около мен. В крайна сметка Стора Туна зае 17-то място.
КАРТА: Юкола

Седмица по-късно беше Държавното ни първенство Средна дистанция. Едно от най-интересните и качествени състезания в България за годината. Районът около Аладжа манастир и Златни пясъци определено е добър за ориентиране, така че с нетърпение очаквам и купа „България” 2015. Стартирах уверено и точка след точка подреждах пъзела, докато не достигнах до „пеперудата” за разделяне. Там изгубих състезанието с много малки грешки и една огромна. Докопах се до бронзов медал, след Гришата и Иво. По-лошото обаче беше, че още следобед не можех да си стъпя на крака – бях ударил доста неприятно коляното си и търпях последиците. Няколко дни бях напълно аут от играта. На 5-тия започнах да раздвижвам, но Световното първенство беше дошло. 5 тренировки по-късно вече бяхме в Италия.
КАРТА: ДП Средна

Световното първенство беше втората основна цел за сезона. Бях се фокусирал върху спринтовата дистанция, защото така както и предната година – не знаех какво ще бягам почти до заминаването. На квалификацията бягах стабилно като цяло, но допуснах една грешка, предизвикана от такава на картата. Организаторите така и не признаха вината си, но не само аз бях потърпевш, а дори и действащият Световен шампион Мартен Бострьом. Преглътнах го, макар да ми беше доста неприятно, имаше още стартове пред мен – (Статия WOC 2014) например смесената спринтова щафета – за първи път в програмата на Световното. Уви, там също се провалих, въпреки, че физически бях що-годе на ниво, то този път пропуснах КТ. Това, че бяха в една права под конец ни най-малко не ме извинява, но просто никога не успях да я видя! След старта поредната контузия, според мен вследствие на коляното 10 дни по-рано, ме удари. Ахилесът ми вече беше доста зле и беше удвоил размера си. Пропуснах дългата дистанция и лежах, за да взема участие в щафетата. След като времето след ДП Средна беше катастрофа и освен, че пропуснах планираната подготовка и се наложи да си взема и тотална почивка за доста от дните, то вече бях леко извън форма и с контузия в ахилеса. Застанах на старт за българската щафета на 1-ви пост и нещата вървяха добре, докато не наближихме видимата КТ, където изгубих контактната си леща и направих голяма грешка. Впоследствие бягах стабилно и върнах няколко позиции, за да се прибера 19-ти на 6 мин от първите и 3 от 10-тите. В края отбора ни с Гришата и Дизела зае 20-то място.
КАРТА: Спринт Квалификация

Следващите 25 дни не тренирах… Последва седмица с разтичвания и Световно студентско първенство в Чехия! Странен експеримент, с който да «проверя» дали ахилесът ми е възстановен, но пък успешен. Въпреки, че ме болеше, издържа. Още седмица кратки разтичвания и се хвърлих в следващата «проверка» – Шампионата на Югоизточна Европа в Сърбия. И тук с доста мускулна треска, оцелях! На последния старт – Спринта – дори бях на много добро физическо ниво. Няколко дни по-късно се впуснах в следващата серия състезания – 4 Държавни първенства, като 3 от тях спечелих – Нощно, Спринт и Щафети. На дългата дистанция направих поредната издънка този сезон, а до скоро не ми се беше случвало – пропуснах КТ. Още няколко възстановителни бягания и се впуснах в XCo Adventure Cup 2014 заедно със Тачо – Станимир Беломъжев.
КАРТИ WUOC: Спринт / Спринт-Щафета / Средна / Щафета
КАРТИ SEEOC: Дълга / Средна / Щафета / Спринт

За 5-та поредна година участвам в Адвенчъра и за поредна година изживяването беше уникално, със своите нови изпитания и преживявания. Организаторите не нарушиха традицията и без съмнения организираха поредния още по-тежък, най-тежък Адвенчър досега. За 5-ти пореден път го спечелвам, но този път с нов партньор – с Тачо. Цялата статия за състезанието може да видите тук (Adventure Cup 2014).

От 1-ви октомври постепенно започнах да тренирам нормално за новия сезон 2015. В началото на ноември вече бях навлязъл в сносна форма и тренировъчния процес върви по план. През ноември и декември направихме два лагера с националния отбор – първо в Хисаря, а после и в Баня. Смятам, както и останалите членове на отбора, че ще е от полза ако веднъж месечно се организираме и поне за три дни потренираме заедно.

В началото на новата година, заедно с Иво Каменаров, Мартин Понев и Атанас Кателиев направихме страхотен лагер в района на Приморско. Засега следващия по-сериозен лагер остава чак през февруари – в Португалия, но пък се надявам там нещата да са на ниво! Предстои един интересен сезон, който очаквам с нетърпение, но не и без да премина през нужната подготовка и развитие!

Харесайте фейсбук страницата ми – Ivan Sirakov – Fan page и ме следете “из късо”!

ПП: Архивът ми с карти www.ivansirakov.com/maps има някои липси (СК Финландия, Световно Щафета и още няколко), но скоро ще ги попълня.

Тежко състезание определи шампионите в кроса

…Или национален шампионат по крос-кънтри, както е официално в календара на Българска федерация по лека атлетика се проведе днес при не особено приятни метеорологични условия в Самоков. Трасето, за учудване на мнозина, не беше на Боровец, както миналата година и както ще бъде на тазгодишното Европейско първенство по крос, на което България е домакин. Организаторите от Самоков избраха трасе в местността Ридо, в близост до града. Доколкото рабрах, решението е взето, тъй като едно състезание на трасето за Европейското първенство би нарушило настилката и съответно щеше да създаде още главоболия за организаторите :).

Заедно със Шабан Мустафа превземаме Ридо обиколка след обиколка

Заедно със Шабан Мустафа превземаме Ридо обиколка след обиколка

В този доста снежен и студен ден, мъжката група стартирахме в 14:40 ч, когато трасето беше придобило най-калната си и гадна форма. Дистанцията, както обикновено, беше 10 км, а аз не бях в топ-форма. Въпреки това целта ми беше да вляза в първите 6 и може би по-бавното темпо, заради състоянието на трасето, беше в моя полза. Лично аз имам някаква „вътрешна” спирачка и лесно преценявам какви са възможностите ми още след като стартирам. По този начин почти винаги стартирам с оптималната скорост, с която мога да изкарам цялата дистанция на такива кросове. Така стана и днес, от старта, след като се опитах да се измъкна от навалицата, хванах идеалното темпо, с което бягах почти през всички обиколки. Всичките ми обиколки станаха в рамките на 3:45 до 3:53, като само последните три надвишават 3:48.

В края справедливо заех удовлетворяващото ме 4-то място

В края справедливо заех удовлетворяващото ме 4-то място

Това темпо ми отреди да бягам заедно с Шабан Мустафа, като в началото аз водех, след което той излезе напред и в предпоследната обиколка използва леко огъващите ми се крака и се откъсна 20-30 метра, които така и не успях да стопя до края. Финиширах на 7 секунди зад него и бронзовия медал. Победител безапелационно стана Йоло Николов с 36:34, следван от Димчо Мицов с 37:47 и Шабан Мустафа с 38:06. Доволен съм от бягането си, предвид периода, в който съм в момента, а и освен това, с 4-тото си място най-вероятно ще имам правото да участвам на Европейското първенство по Крос, което ще се проведе в средата на декември месец на Боровец.

Въпреки студенто, гадно време и неприятно разкаляното и снежно трасе, все пак позитивните емоции и преживявания бяха много, така че дори и сега, с всичката умора, се чувствам добре и с нетърпение очаквам този един допълнителен час сън, който тази нощ ще имаме!

Вижте gps-трака и времената ми по километър в movescount. Резултати и снимки на фейсбук страницата ми: facebook.com/sirakov.page

Новият подготвителен сезон най-сетне започва…

Измина доста време от последната ми статия – за Световното първенство в Италия, но отново съм „в играта”. Повече от месец бях в пълна почивка след най-важното състезание за сезона, тъй като имах проблем с ахилеса. Директно след като започнах отново да се движа обаче се „хвърлих” в Световното първенство за студенти, а след това и в Шампионата на Югоизточна Европа… и Държавното първенство. Седмица по-късно пък взех участие и в Държавното по Коло-ориентиране, а веднага след това и в петото издание на XCo Adventure Cup. 7 дни по-късно започнах и по-редовни тренировки, след като вече напълно се бях оттървал от проблема в ахилеса. Взех участие и в организацията за Държавното първенство по ориентиране за 12-18 години като контролен съдия, а през изминалия уикенд пък бягах на ДП по О-маратон на Шуменското плато. Общо взето не съм се задържал на едно място за повече от няколко дни, но не се оплаквам :).

WUOC 2014 Czech - BUL team

WUOC 2014 Czech – BUL team

На Студентското Световно в Чехия в средата на август месец се получи много тежко първенство за мен, въпреки, че пропуснах дългата дистанция. Още след първия старт цялото ми тяло беше изтощено и обвзето от мускулна треска, но избягах и другите 3 старта. Всъщност останах очарован, че успях да поддържам доста добра скорост на всички дистанции и дори имах желание за още.. Двете спринтови дисциплини бяха лесни технически, но пък за сметка на това средната и щафетата бяха по-интересни. Повече на сайта на първенството: wuoc2014.cz , може също да видите и картите ми от WUOC.

SEEOC 2014 Serbia, Ivan Sirakov on the start line of the Sprint

SEEOC 2014 Serbia, Ivan Sirakov on the start line of the Sprint

10 дни по-късно взех участие и в Шампионата на Югоизточна Европа, който се проведе във и около Нови Сад, Сърбия. Трите горски дистанции се проведоха с една финална арена и това направи второто и третото бягане не чак толкова интересни. Районът беше подходящ за дълга дистанция, но за средната и щафетата, особено след като вече си минавал през местата, не беше толкова интересно. В последния ден от шампионата беше и спринта, където определящо беше бягането, защото районът не беше много труден технически. Постарах се да бягам на ниво, въпреки, че все още физически ми беше много тежко и останах разочарован само от средната дистанция, където ориентирането ми беше много слабо. Може да видите и картите ми с gps (и резултати) от SEEOC.

BUL team won the team standings in both SEEOC and SEEMOC in Serbia

BUL team won the team standings in both SEEOC and SEEMOC in Serbia

3 дни след като се прибрахме от Сърбия трябваше да съм на Боровец, където започна и програмата на Държавното първенство с нощно ориентиране, следвано от стартовете в спринта, дългата и щафетите. Не бях никак щастлив, че най-важното състезание в България се провежда на райони, които се използваха месец по-рано за Световното младежко първенство, а маршрутите бяха… да кажем просто предсказуеми. След двата „блока” със стартове в Чехия и Сърбия вече бях сравнително по-добре физически и имах високи цели за стартовете и тук. Справих се добре на нощното като сведох до минимум грешките и бягах с постоянна скорост, което беше достатъчно да защитя титлата си от предната година. В спринта на следващия ден, дори свежите участници, пропуснали старта предната вечер, които заеха 2-ро и 3-то място, не успяха да бягат с моята скорост – доста учудващо предвид чувството, че бях спрял :). В дългата дистанция допуснах безброй грешки, най-фаталната, от които беше, че пропуснах една точка, прехвърляйки си погледа напред. В последния старт, в драматичен трети пост успях да финиширам 1-ви и да защитя победата на СКО „Вариант 5” от 2013. Вижте картите ми от всички Държавни първенства за 2014.

Справих се добре със стартовете от държавното първенство край Боровец

Справих се добре със стартовете от държавното първенство край Боровец

В тазгодишния XCo Adventure Cup реших да участвам в последния момент, но пък не съжалявам, защото това ми донесе още от онези незабравими моменти, много емоции, болка, която много бързо се превърна само в истории, удовлетворение и кеф! А, освен това и 5-та поредна победа :). След 4 години в отбор с Дизела, през тази бях със Станимир Беломъжев, а името ни беше „Добри хора, добра работа”. Организаторите се бяха постарали и за пореден път изданието беше по-тежко от предишните! Най-забележителен беше вторият етап – пешеходен, поне два пъти по-дълъг от досегашните пешеходни етапи – 100 км, с преминаване от Южна България в Северна и обратно… Цялото състезание отново беше изпитание, истинска проверка на психическата ни издръжливост, на волята ни и на, разбира се, физическата ни подготовка и способности! Както винаги в такова дълго състезание имахме много върхове и спадове, но заедно с Тачо бяхме супер екип и се подкрепяхме, възспирахме и надъхвахме, когато се налагаше. По време на колоездачния етап, когато имах малко проблеми с колелото, като по-опитен колоездач, Тачо ми даде неговото и се „бори” с моето. В края на пешеходния етап си сменяхме и обувките. Пълна симбиоза по време на цялото състезание, за да се справим с всички предизвикателства по най-добрия начин. Искрени благодарности към спонсорите, подкрепилите участието на отбора ни – Илина ООД, Михаил Масарлов и ek!p!rovka.com. Вижте GPS-тракинг от състезанието.
Репортажи на Нова телевизия – първи / втори. Статии на списание 360 за състезанието.

Adventure Cup 2014 - Team "Good people Good work" - Ivan Sirakov and Stanimir Belomazhev

Adventure Cup 2014 – Team “Good people Good work” – Ivan Sirakov and Stanimir Belomazhev

Adventure Cup 2014 - Good people Good work on their way to the victory

Adventure Cup 2014 – Good people Good work on their way to the victory

Само седмица след като приключи това нечовешко състезание, започнах редовен тренировъчен процес, което може да се смята и като начало на подготовката ми за 2015 година. През първия уикенд на октомври се проведе и Държавното първенство за 12-18 годишни във В. Търново и района на село Шемшево. Като контролен съдия за втора поредна година на тези състезания, съветът ми към всички следващи организатори, не само на ДП, но най-вече – опитвайте се да правите нещата от рано, подгответе си всичко предварително, за да имате достатъчно време да изчистите всички най-малки, но важни, детайли – тези, които ще направят състезанието ви перфектно и харесвано. Много отбори, състезатели и съпътстващ „персонал” харчат парите си и идват да се борят за медалите, да се забавляват, да си „купят вашия продукт”, затова постарайте се техните пари да не са напразно похарчени! Работете по организацията на състезанията си с желание, защото според мен в България ни липсват качествените карти и състезания!

Adventure Cup 2014 - My feet didn't look nice after the tough race.

Adventure Cup 2014 – My feet didn’t look nice after the tough race.

Adventure Cup 2014 - We were happy after all

Adventure Cup 2014 – We were happy after all

Взех участие и в купа „Тетевен” и Троянския маратон, които за мен бяха перфектни тренировки. Тежки райони и в двете състезания, без големи грешки за мен и много хубаво време изпълниха уикенда с позитивни емоции. Освен това наградата, която спечелих в Троян също беше доста привлекателна – уикенд за двама в хотел с минерален басейн – остава да намеря време и за него :). Карти: Тетевен / Троян.

Good people Good work dressed officially! :) Adventure Cup 2014 winning team

Good people Good work dressed officially! :) Adventure Cup 2014 winning team

През изминалия уикенд се проведе и последното държавно първенство за годината – разпределиха се медалите и в маратона по ориентиране. Арена на проявата беше Шуменското плато и въпреки, че времето беше леко хладно, то за бягане беше идеално. Справих се добре със задачата на техническия ръководител и всички премеждия, които имах по време на маршрута, затова съм доволен от представянето си, въпреки, че останах 2-ри.

Стартирах уверено и минавах през точките една по една, с лекота и удоволствие. Растителността в последните години значително е израстнала и освен, че така ориентирането беше по-интересно, то и скоростта не беше чак толкова висока. За съжаление след 7-ма КТ в едно от тези „зелени” полета с доста клони изгубих едната си контактна леща. Нямаше паника, не ми беше за 1-ви път – спрях, извадих резервната и малко по-късно продължих. Уви… 200-300 метра по-късно, точно когато видях стартиралия 6 минути пред мен Владо Атанасов, отново бях ударен от клон в същото око. Загубих и новата контактна леща и не можех да повярвам, че това се случва. Имах чувството, че просто съм я разместил и спрях, порових из окото, но уви – без резултат. Продължих напред и на 8-ма КТ, където имаше подкрепителен пункт, си измих ръката и отново порових – със същия ефект. Продължих за следващата все още опитвайки се да изровя нещо, но вместо това, 100 м по-късно осъзнах, че бягам в грешна посока, повлечен от други състезатели. Обърнах се и продължих. Преглътнах проблема и опитах да се нагодя по създалите се обстоятелства.

От там до 15-та КТ темпото ми беше малко по-слабо, като се опитвах където е по-чисто да натискам повече, а където беше по-кофти и липсата на добро зрение ми пречеше, да съм по-концентриран. На 18-та КТ успях отново да застигна Владо Атанасов, а през последните няколко километра единственото, за което мислех беше как на смяната на картите ще отида до колата и ще си сложа още една резервна леща, за да върна удоволствието в ориентирането си. До смяната бях напреднал малко спрямо Владо, но докато „бях в бокса”, ме беше минал отново и за 1-ва КТ от втората карта отново трябваше да го настигам. През тази част отново се чувствах добре, но направих една малко по-осезаема грешка – паралелно пътче по средата на отсечката за 9-та, което го нямаше на картата ме подведе и изведнъж видях асфалта много близо до мен.. Спрях и се зачудих – прецених, че вече е по-добре да изляза на него и така загубих около минута. В крайна сметка общо загубих около 5 минути заради контактните лещи и около 2 минути грешки тук-там. Цялостно добро състезание технически, владеех напълно положението и съм много доволен.

Победител стана Кирил Николов, аз заслужих сребърния медал, а Владо Атанасов – бронзовия. Пробягах 24,6 км по вариант с 530 метра денивилация за 2:06 часа. Картата ми с gps-вариант вижте тук: ДП Маратон 2014

BG Champs in Ultra-long - prize giving M21E

BG Champs in Ultra-long – prize giving M21E

Предстои ми да взема участие в Държавното първенство по Крос, което ще се проведе в събота на Ридо, Самоков. Очаква се да бъде доста тежко и оспорвано състезание, с доста сериозна конкуренция, тъй като предстои Европейско първенство в България в началото на декември. Прогнозата за времето обещава нещата да се влошат доста в следващите дни, така че 10-те километра в събота може да се окажат неприятно тежки. Много скоро ще разберем…

Световно 2014

Part of BUL WOC Team at Venice

Part of BUL WOC Team at Venice

Още едно световно първенство е в историята… а аз отново съм разочарован. Предварително знаех, че ще бягам спринт и затова се подготвях по-специално единствено за него – за бягането на финала във Венеция, но уви – нямах шанса дори да стартирам в него. Не знам дали е по-добре или по-зле, че шансът ми, и не само моя, беше отнет по-скоро от организаторите, тъй като една улица беше затворена (а на картата не беше) и това подведе доста хора и доведе до грешки в ориентирането. Нито организаторите, нито международното жури признаха тази грешка и контестациите и протестите от доста държави, включително нашата и на Финландия (където световният шампион от 2013 беше потърпевш) бяха отхвърлени. За съжаление, разочаровани, заедно с Гришата, който също имаше тази проблематична отсечка в маршрута на своя поток и загуби, изгледахме финала отстрани. Нашите представители Дизел, Тони и Или заеха съответно 14-то, 38-мо и 43-то място! Браво!

Не се чувствах на топ-ниво физически в смесената спринтова щафета, но все пак скоростта не беше зле, за сметка на резултата – пропуснах контролна точка и декласирах щафетата… без нужда от повече думи. Тотално разочарование.

За трета поредна година по различни причини не бягам на друга индивидуална дистанция на Световното освен спринта. Въпреки, че шансовете ми за челно класиране в средната и дългата са по-малки, се надявам, че в близкото бъдеще ще успея да разбера докъде се простират и те..

За мен шампионата завърши с първи пост на горската щафета, където също направих посредствено бягане. Който е гледал на живо е разбрал, че имах проблем с лещата на едното око, но това не може да ми бъде извинение. Движех се прилично, на изоставане около минута от водачите и на около 30 секунди от първата група, въпреки няколко малки грешчици. Бягайки към 9-та точка изгубих лещата си и тъй като бях заедно с Едгарс Бертукс от Латвия, заложих на него, че ще ми намери точката и като изляза на поляната ще сложа нова леща, но уви. Излязохме на скалите и не видяхме точка, тръгнахме вдясно, след което към нас се присъедини още един световен шампион на средна – Леонид Новиков и пак не я намирахме, дойдоха и още една група състезатели и настана още по-голям хаос. Тогава се „събрах” и реших проблема си сам, но вече бях загубил може би около 2 минути. В последствие на видимата точка „оставих” още 45 секунди, за да поставя нова леща и заминах. До края направих сигурно бягане с няколко колебливи отсечки и успях да изпреваря 5 отбора, финиширайки на 19-то място. Втори и трети пост бягаха Гришата и Дизела и в края щафетата ни се нареди на 20-то място.

Не виждам нещо, от което мога да бъда доволен – даже имам проблем и с ахилеса си. Вкусих още един горчив провал и съм разочарован, защото следващият ми шанс ще бъде чак след година. Знам, че съм много по-подготвен от преди – технически, физически, психически – във всяко едно отношение, но е жалко, че на Световното първенство това не пролича ни най-малко.

Следващата година концентрацията ми върху самото Световно ще бъде много по-голяма и ще бъда на ниво, защото знам, че мога :) за това има дори и доказателства!

Вижте малко снимки от Световното от мен тук WOC Italy 1 & WOC Italy 2 и един клип, докато се забавляваме – тук.

Тук и там – 10MILA и останалите състезания :)

Седмица след купа „Великден” застанах на старта на държавното студентско първенство – спринт и средна. Успях да спечеля титлата в любимата ми дисциплина в оспорвана битка със съотборника ми във ВТУ Григор Караиванов, а на средната дистанция останах 2-ри, след Петър Доганов (НСА).
КАРТИ: СКС Спринт Правец; ДСП Спринт Борисова; ДСП Средна и купа „НСА” Мърчаево

ВТУ студентски шампиони

Няколко дни по-късно се отправих към Швеция, за да взема участие в една от кулминациите в Скандинавието – Тиомила. Ден преди 10-постовата щафета бягах и на Силва Лига – Спринт, където направих добра първа част и по-слаба втора. Бях избран да бягам в 1-вия отбор на Стора Туна – на 3-ти пост, който е изцяло нощен, 13 километра, но без разделяне (вилици).

Тренировка в гората преди 10MILA

Тренировка в гората преди 10MILA

Първите ни два поста се справиха със „задачата” без големи грешки, но все пак с изоставане от 6:07 мин и аз поех щафетата на 66-то място. След като желанието ни да сме с първите не се случи, тактиката да „стоя” с първите не беше валидна, затова когато стартирах си поставих за цел едно – да бягам на сигурно и колкото и да се възползвам от други състезатели, да внимавам какво правя. Нищо повече, не мислех за класиране, за напредване или изоставане. Това и направих, гледах си картата и бягах. В началото имаше хора около мен, но още по средата за 3-та останах сам, но това не ме притесняваше – знаех посоката и бягах към голям път… На точката бях изпреварил групата, която се заформяше. За 4-та си бягах отпред и за по-голяма сигурност бягах по-вдясно, да опра на пътя и точно на нея, докато повече следваха правата. Бягайки за 5-та реших да намаля малко и да не водя, все пак не съм имал много нощни тренировки тази година, особено пък в Скандинавието. Слизайки към 6-та, склонът беше доста кофти и там бях изпреварен от едно момче, което разпознах – беше швейцарецът Андреас Кибурц. Докато обмислях нещата се разделихме, защото аз исках и ползвах пътеката по-вдясно, а той бяга направо. Все пак в кръгчето за 6-та отново го засякох и реших, че мога да го използвам.

Последни указания преди 10mila

Последни указания преди 10mila

Направихме малка грешка за 7-ма, но впоследствие нещата продължиха добре. Чувствах се супер, темпото ми пасваше, а можех да следя ориентирането и да бъда сигурен. Много бързо се откъснахме от групата и само още едно момче се задържа с нас. В района на 10-та точка видях някой друг „блуждаещ фенер”, а за 12-та вече видях по-голяма група светлини пред нас. На 13-та вече бяхме на гърба на тази редица състезатели. От там нататък започна едно меле по точките и борба за всяка позиция, да – понякога и канадска борба :). По пътя за 19-та КТ забелязах състезателя от 1-вия отбор на Калеван Расти – Йере Паюнен и тогава осъзнах, че това всъщност е първата група.

Преди старта на 10mila

Преди старта на 10mila

На 19-та предните състезатели направиха малка грешка и дупчих точката на втора позиция :), но за следващата бягах прекалено вдясно през зеленото и пак бях задминат от част от групата. Преди 21-ва точка обаче се случи това, което се опасявах от началото на състезанието – изгубих си една от контактните лещи. Гората не беше особено чиста и в края „взе своята жертва”. Имах резервна, но в такъв момент и на „прав” пост реших, че ще се справя и така. Беше ми трудно да поддържам високо темпо, защото не виждах много добре в краката си. Гледах само основните неща на картата – накъде съм, на какво е точката и основните обекти. Оставих ориентирането в ръцете на другите и се опитвах да не изоставам. Е, не съвсем :), защото когато на 25-та стана суматоха, аз знаех накъде да отида и „бях прав”. В края на маршрута не бях в челото на групата, но след като водачите направиха грешка за предпоследна, а аз внимавах, отново изпреварих доста хора. Финиширах 7-ми на 11 секунди от временните водачи.

Stora Tuna - 10MILA

Stora Tuna – 10MILA

Всъщност направих отлично бягане и изиграх картите си по най-добрия начин. Стопих пасив от 6 минути и бях много доволен най-вече, защото се справих със задачата да бягам без грешки! Съотборниците ми също бяха много доволни и развълнувани, че сме отново в играта :) 4-ти пост се възползва по най-добрия начин и поведе 10MILA, а след дългия нощен (6-ти пост) Стора Туна беше № 2.

Целият отбор бяга стабилно и без големи грешки, затова мисля, че може да сме доволни от постигнатото. Последният ни пост бяга много здраво и ни подреди на 15-то място в крайното класиране. Резултати.
КАРТА: 10MILA Eksjo

Седмицата след 10MILA останах в Швеция, за да направя някоя друга тренировка – така и така съм пропътувал разстоянието до там. За съжаление времето на моменти искаше да ме откаже от тренировки, но не успя – дори и кратки маршрутчета – потичах. През уикенда имаше два старта Dolkampen на труден район с много детайли. Останах доволен от бяганията си там, въпреки че направих някои грешки, но като цяло владеех ориентирането. Тези стартове ми вдъхнаха още увереност във възможностите.
КАРТИ: Dolkampen Middle; Dolkampen Long (shortened);

Веднага след като се прибрах в България отидох към Варна, където бях „на гости” на племенника си и се възстановявах добре. Следващия уикенд имаше състезания в Ловеч и Троян, които реших да уважа, макар да не бяха в плана. Един интересен спринт и две средни дистанции и се върнах обратно на морето за още няколко дни. В края на седмицата отидох в София, където ме очакваше една официална тренировка и едно дългоочаквано състезание по трейл бягане.
КАРТИ: Купа „Ловеч” Спринт; Купа „Виктория” Средна; Купа „Троян” Средна.

Купа "Ловеч" - в крепостта беше доста интересно

Купа “Ловеч” – в крепостта беше доста интересно

В петък (23.05.) пробягах 5000 м на писта, на стадиона в НСА, за да покрия норматива (<16 мин) за националния отбор по ориентиране. Справих се добре и финиширах за 15:43.7 мин. Още на следващия ден се изправих пред „Високата обиколка на Витоша” или по-точно Саломон Витоша Трейл, където бягах на дългата дистанция – 27 километра с 1300 метра денивелация.

5000 м на писта - 15:43

5000 м на писта – 15:43

Състезанието организирано на Витоша от верига магазини Спорт Бокс и Саломон, с помощта на някои ориентировачи и БФО беше на много високо ниво. Освен, че се бяха постарали с всички детайли, организаторите имаха и късмета времето да бъде прекрасно! Надпреварата започна спокойно и заедно с Дизела поведохме колоната към Черни връх. Постепенно се откъснахме от останалите състезатели и малко по малко трасето минаваше под краката ни, а красиви пейзажи през очите ни. Достигнахме и до контролния пункт на „Бай Кръстьо”, откъдето започна последния и стръмен, продължителен баир почти до самия финал на хижа „Алеко”. От там вече нямах сили да следвам темпото на Дизела и просто избягах трасето до край. Финиширайки бях щастлив и доволен :).

Старт на Salomon Vitosa Trail 2014

Старт на Salomon Vitosa Trail 2014

През идния уикенд има Държавно първенство по планинско бягане, а след него заминавам за Норвегия, където ще участвам в два старта за Световната купа – средна и дълга в Конгсберг – моят бивш скандинавски клуб. Веднага след тях пък се прехвърлям във Финландия, където в средата на седмицата има още един кръг от Световната купа – този път спринт и великата Юкола през уикенда! Така че наближават няколко сериозни предизвикателства на международната сцена, които очаквам с нетърпение. Това ще са и последните „проверки” преди Световното първенство в Италия, което започва в началото на юли месец.

Щастлив и доволен след финала на 27 км с 1300 м денивелация

Щастлив и доволен след финала на 27 км с 1300 м денивелация