Сезонът започна с пълна сила…

Сезонът по ориентиране вече започна и въпреки, че все още не съм участвал на родна земя, вече имам 7 старта зад гърба си – три в Португалия и четири в Турция.

За първа година се възползвам от лагер в чужбина още през януари, където освен, че „опитах” от районите за предстоящото Европейско първенство, успях да направя някои добри технически тренировки и добър старт на сезона със стартовете там. Въпреки, че през декември изпуснах доста, заради болести и така нататък, бях доволен да видя, че съм на добро ниво. NAOM в Португалия ни предложи две средни дистанции и един WRE спринт. През първия ден на средната дистанция не успях да се справя добре с началото и загубеното не можеше да бъде наваксано на не особено трудния район, но още следобед на интересния спринт в Кастело де Виде бягах стабилно и само с една малка грешка се наредих на 5-то място, равно време с Тиери Джорджу – останах на 23 секунди от победителя от Испания. Средната дистанция на следващия ден започнах по-концентрирано и успях да бягам без големи загуби – една от големите беше заради падане в края, което ми коства около 30 секунди. Останах 6-ти, на 6 секунди от 5-тото място, а победител беше Тиери Джорджу, следван от Даниел Хубман, Филип Адамски и Баптист Ролиер.

КАРТИ – Лагер Португалия

2ри ден на NAOM 2014

През втората седмица на февруари отидох на непланиран лагер в Анталия, Турция, където заедно с Апостол Атанасов, Мартин Понев, Кирил Николов и Наталия Величкова тренирахме почти цяла седмица. Направихме 10-11 технически тренировки като обиколихме повечето райони в региона. През този период времето в България също беше хубаво, но въпреки това не съжалявам, че пропътувах 1300 км в едната посока.

5 дена по-късно отново заминах за Анталия, но този път освен кратък лагер, в края на престоя ни там щяхме да вземем участие в първия кръг от Световната купа – квалификация и финал средна дистанция. Този път българската група беше много силна, освен националния отбор имаше много други участници на съпътстващото състезание – Анталия О Дейс, както и в лагера преди това. Добри тренировки и приятна компания през цялото време  Един от най-запомнящите се дни беше този, в който пропътувахме малко по-голямо разстояние до тренировъчния район, но абсолютно си заслужаваше. Уникален район с множество камъни и скали, на места напомнящи за атмосферата на Белоградчишките скали! Всичко това съчетахме и с богата културна програма :). Снимки от деня.
КАРТИ – Лагерите в Анталия

Културната програма беше на ниво!

В края на седмицата започнаха и стартовете – националите имахме право да бягаме и в първия ден от Анталия О Дейс, който за нас не беше важен, но пък много добра възможност за настройка за следващия ден. Така ми подейства и на мен – тъй като бягах с добра скорост и исках резултата да е добър допуснах някои грешки, които бяха предизвикани по-скоро от подценяване на ситуацията. Нещата на картата изглеждаха много прости и това ме подведе на няколко пъти. Загубих около 2:30 общо, което ми напомни още веднъж, че в ориентирането лесни точки няма! И тъй като целта ми за тази Световна купа беше да се класирам за финал, което не изглеждаше никак лесно, при участието на 8 шведи, 8 швейцарци, 8 финландци и т.н. и само 30 финалисти, знаех, че нямам право на грешки.
КАРТА – Анталия О Дейс 1

Местен обяд

Очаквахме квалификацията да бъде по-трудна от 1-вия ден, да бъде с по-малка видимост и т.н., но уви не беше така. След като хванах картата не можех да повярвам къде се намира 1-вата ни точка и какво ме очаква през следващите няколко отсечки.. Както казах, лесни точки няма, но въпреки, че го знаех не подходих прецизно към 4-та и 5-та, а и не оптималния вариант за 3-та.. ми костваха ценни секунди. Малко по-късно бях изправен и пред най-интересната отсечка за уикенда.. а именно дългата 7-8. В началото тръгнах да бягам леко вляво от правата, но изкачвайки се покрай дерето забелязах и лявата алтернатива, където част от варианта се бягаше по пътека, след това по равно и накрая се качваш към деренцето, където беше разположена точката. Реших, че ще спечеля повече, отколкото ще загубя от промяната на варианта и се отправих към пътеката. Добър избор.

Иван Сираков

За 9-та направих още една малка грешка, която ми коства около 20 секунди – в района на точката не бях напълно прецизен и трябваше да се върна и да обиколя скалите. 12-та можеше да ми коства всичко, след като бях набелязал грешното било с камъни за ориентир, но за щастие чувството ми се обади и редуцирах загубата до 10 секунди. Следващите точки изглеждаха много лесни, но криеха доста опасности и много от състезателите загубиха състезанието именно тук. Аз знаех едно – трябва да бягам концентрирано до самия край и го направих. А преди да дупча последна точка успях да събудя и публиката с атрактивно падане :) и.. се класирах. Беше важно да бъда над чертата и успях, пред мен беше Валентин Новиков, Русия, а зад мен Йеркел Люсел, Швеция. Поне 10 от „играчите” този ден изхвърчаха и нямаха шанса да се „пробват” и на другия ден.
КАРТА – Световна купа №1 – Квалификация Средна / Резултати

Иван Сираков

Във финала на следващия ден стартирах с куп грешки, няколко 30 секундни грешки в началото ме лишиха от добър резултат в края. Сбърках за 1-ва, 3-та, 5-та, 7-ма, 8-ма и 24-та. Общо почти 3 минути грешки, а в края останах на 2:30 мин от призовата 6-ца. Определено грешката за 1-ва ми повлия и бях прибързан за следващите точки, където продължих да греша. На 7-ма КТ бях застигнат от стартиралия зад мен Валентин Новиков, но още за 8-ма видях как греши и се повлиях от него, след което взех нещата отново в моите ръце. До 12-та КТ бягах отпред, но не оптималния вариант за нея ми коства 15-20 метра и останах зад него за следващата. В равното и лесните точки бягахме един до друг, а за 16-та той беше отпред. Качвах се бавно и исках да видя откъде ще тръгне да бяга вариантната отсечка, въпреки, че бях решил аз да бягам отдолу. Той избра същия вариант и така продължихме да се движим двамата. Взе следващите няколко точки пред мен, докато бягайки към 20-та (видимата) отново минах пред него. Задържах се отпред почти до 24-та, където му бях повел повече от 15 секунди, но направих последната си за деня глупава грешка от около 20 секунди. До финала успях да го настигна и да финиширам само 6 секунди пред него.
КАРТА – Световна купа №1 – А Финал Средна / Резултати

Националния отбор СК №1 2014

Заех 24-то място в крайното класиране на 1-вия кръг от Световната купа, което ми донесе 17 точки. Дизела зае отличното 7-мо място! Моето класиране не беше никак лошо, но бягането ми за сметка на това определено не ме удовлетворяваше, а с доброто бягане, и резултата щеше да е къде-къде. Всъщност като се замисля, проблемът може би беше в мен, защото целта за тази Световна купа ми беше да преодолея квалификацията. И да – бях прав, защото без това нямаше как и беше достатъчно трудно, но уви, не бях подготвен за бягането във финала. Смесените чувства в момента относно представянето ми обаче са повече положителни – изпълних целта си и видях, че можех да постигна много повече!

На следващия ден се проведе и 1-ви кръг от неофициалната Световна купа по Спринтова смесена щафета! Напълно нова дисциплина, която от тази година влиза официално в програмата на Световното първенство, Световното студентско първенство и… Държавното първенство! За българския отбор бягахме – 1-ви пост Наталия Димитрова, 2-ри пост аз, 3-ти пост Кирил Николов и 4-ти пост Людмила Гоцева. Маршрутите не бяха много сложни технически и бягането беше доста определящо през днешния ден. Да, сравнявайки всеки следващ спринт с финала на Световното първенство във Финландия миналата година… бледнеят технически! Бягах добре като допуснах само една осезаема грешка между 5 и 10 секунди – прочетох непроходима ограда за проходима и мислех, че ще мина, но се наложи да заобиколя, което удължи варианта ми с малко. Другите грешки бяха малки и ми костваха още някоя друга секунда, но като цяло стабилно бягане – останах на 44сек от първото време за поста, но за съжаление нямах шанса да бягам със/около групата. Наредихме се на 16-то място.
КАРТА – GPS проследяването на 2-ри пост / Резултати

След моделното бягане СК №1

През следващите две седмици ще съм в България, където ще пътувам назад-напред и се надявам да направя някои качествени тренировки тук-там. А на 21-ви март, заедно с Дизела, заминавам на лагер в Испания, където ще тренираме около две седмици, ще вземем участие във 2-ри и 3-ти кръг от Световната купа (05-06.04) и след това ще се преместим в Португалия, където ще се присъединим към националния отбор за Европейското първенство (09-17.04).

Графики, таблици… и още нещо

В сайта за всички новини от света на ориентирането worldofo започнаха да се появяват много таблици, графики и отчети за изминалата тренировъчна година. И разбира се, това е периода за всеки ориентировач, в който трябва да си даде сметка как е протекла подготовката му, какво е искал да постигне през сезона и докъде е стигнал. Реших и аз да представя статистически моя отчет на сайта си.

През последните няколко години винаги съм се озовавал около 4 хил. км на година. И тази не прави изключение и съм изминал 4340 км, 470 ч (4080 км на крака / 410 ч). В случая говорим за период от 1 година – от 1.11.2012 до 31.10.2013, през която съм направил 411 тренировки – 68 състезания по ориентиране, 10 състезания по различни видове бягания, 206 бегови тренировки, 102 тренировки по ориентиране и 25 алтернативни.

Графика с тренировъчния обем в километри по месеци за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с тренировъчния обем в километри по месеци за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с броя тренировки, разпределени по категория за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с броя тренировки, разпределени по категория за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с тренировъчния обем в часове:минути по категория за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с тренировъчния обем в часове:минути по категория за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с тренировъчния обем в часове:минути по месеци и разрепелен според пулсовата зона за периода 1.11.2012 – 31.10.2013 (Забележка: В тази графика липсват данни за тренировките, които съм бягал без пулс-антена).

Графика с тренировъчния обем в часове:минути по месеци и разрепелен според пулсовата зона за периода 1.11.2012 – 31.10.2013 (Забележка: В тази графика липсват данни за тренировките, които съм бягал без пулс-антена).

Леко съм разочарован, но и обнадежден след изминалия сезон. Имаше доста добри моменти, както и не чак толкова. Като за начало зимата премина добре, като изключим това, че “експеримента” с „много километри” през януари не беше чак толкова сполучлив и се нуждаех от малко повече почивка, за да се върна обратно на релсите.

През пролетта се чувствах добре подготвен и това си пролича в стартове – спечелих първото състезание в Бългаиря – купа „3-ти март”, класирах се за и участвах на Балканския крос, спечелих купа „Бегун”, бях на високо ниво на „С карта из Търновград”, а седмица по-късно в Сърбия на Београд Опън бях втори на 1:38 и 0:32 зад Световния шампион Едгарс Бертукс, съответно на дълга и средна дистанция. Бягах силно и на Студентския крос в Търново, който също спечелих. Тогава дойде време за Скандинавието…

В новия си клуб – Стора Туна, бях добре приет и се възползвах по най-добрия начин от престоя си в Швеция. Важно за мен беше да остана здрав, затова не прекалявах с тренировките и мисля, че този път намерих баланса. Едно от най-хубавите неща в Борланге е, че всеки ден има организирани тренировки и компания. Естествено голям плюс беше, че Иво Каменаров също бяга за Стора Туна и голяма част от времето бяхме заедно.

Основните състезания, които бягах за Скандинавския си клуб бяха Тиомила и Юкола – първи пост – и смея да твърдя, че и двете бяха вълнуващи и интересни за мен. За съжаление и в двата старта допуснах грешка/и, които ми костваха пълното удовлетворение след финала.

Една от ключовите точки през сезона за мен беше точно Тиомила, защото след като не бях спал цяла нощ, на следващия ден пропътувах разстоянието до София и с 5 часа сън вечерта, на другия ден се озовах на старта на купа „Великден” – WRE Дълга, която доизпи силите ми. Така в рамките на 60 часа, и само 5 сън, избягах две тежки дълги дистанции. В средата на дългата от купа „Великден” обаче получих силна болка в бедрения мускул. Тъй като иначе сама по себе си дългата дистанция беше интересна, се опитах да отпусна крака и завърших състезанието. Това схващане влачих дооста дълго време през сезона.

Въпреки, че заради този проблем прецезирах тренировките си, се чувствах добре. Това си пролича на ДП Средна край Русе. Същия месец имахме лагер и на националния отбор на Витоша, на който само аз и Дизел бяхме, но беше ползотворен. За съжаление трябваше да го прекъсна няколко дни по-рано, за да пътувам към Елена и Шумен за специални контролни. През юни беше Юкола и лагер за предстоящото Световно във Финландия. На най-голямата щафета в света – Юкола – обаче болката в бедрото отново стана по-силна (в последния 1-1,5 км), тъй като бягането беше по-дълго – около 75 минути. Лагерът във Финландия беше добър – имахме възможност да се запознаем по-добре с терените за съответните дистанции.

Start of Jukola 2013

Започнах да съм малко изтощен в периода след лагера и с една кофти новина дните преди самото Световно, когато бяхме на лагер в Баня, „паднах” още по-долу. Въпреки това се постарах и се концентрирах да извлека максимума от себе си по време на Спринта и Щафетата, които бягах. Класирах се за финал на любимата ми дисциплина, но там не бях перфектен – две отсечки ми костваха поне 30 сек (малка грешка в едната довела и до грешен вариант и грешен вариант на другата), както и още една по-малка (вариант – 5 сек). И така се наредих 28-ми.. пишейки това се замислих обаче нещо – вече имам 21-во и 28-мо място на спринтовете от WOC 2011 и WOC 2013, а преди да стана европейски шампион при М18 в спринта бях ставал 26-ти и 23-ти, предните две години :))). На щафетата също не бях достатъчно прецизен в средата на маршрута, до където всичко вървеше по мед и масло, но после изостанах от челната група.

WOC 2013 Sprint Final

След Световното се отдадох на почивка и заедно с приятелката ми потеглихме на пътешествие из страната. Част от него беше и купа „България”, където бягах достатъчно добре и заех 2-ро място, след Дизела. През август пък бягах на традиционно забавната и качествена купа 3ODays. Седмица по-късно взех участие и в Държавното първенство, където заслужих сребърни медали на Спринт и Дълга и златен на Щафетата. За удоволствие участвах и в няколко планински бягания, на които определено се наслаждавах на природата и планините ни.

RilaRun 2013

В началото на септември беше Шампионата на Югоизточна Европа, който се проведе в Румъния. Бягах приемливо и на трите индивидуални дисциплини, но не перфектно и се задоволих с две сребра и един бронз, но за сметка на това на щафетата бяхме безпощадни и победихме румънците. Съотборниците ми Григор Караиванов и Николай Димитров направиха стабилни бягания и се справиха с Даниел Баркаш и Симион Сичу, предадоха ми с преднина пред Йонут Зинка, която аз, с много добро бягане, затвърдих и грабнахме златните медали на тяхна почва. На следващия ден си „докарах” една нелепа контузия, която все още усещам в коляното си, но пък вече не ме безпокои така и мога да тренирам нормално.

SEEOC 2013 Relay

В средата на септември беше и Държавното първенство по нощно ориентиране, където не всички силни състезатели взеха участие и спечелих лесно. Само седмица по-късно пък беше и поредния Adventure Cup, в който заедно с Дизела участваме и печелим – 4-ти подред. Много тежко състезание, голямо предизвикателство и приключение!

Веднага след Адвенчъра заедно с националния отбор заминахме за –есенен- тренировъчен лагер на подобни райони за Световното първенство следващата година – в Италия. След този лагер си дадох една сериозна почивка за да се опитам да си реша проблема с коляното и нещата се понаредиха.

XCo Adventure Cup 2013

В края на октомври и началото на ноември взех участие в 5-дневката на Истанбул, където имах удоволствието да съм заедно с отбора по ориентиране на Ловеч и така това състезание се превърна в един, освен качествен, но и приятен старт на тренировъчния период за мен.

През ноември спечелих две от сериите на съботните бягания “5kmrun” – във Варна и в София и взех участие в купа „Никулден” (днес), която Браун тим организираха в близост до районите си за състезанието, което подготвят за догодина. Проведоха добро състезание, но с някои забележки и най-важната поука, която според мен, трябва да си вземат е да поработят върху най-важния и основен елемент от организацията на едно състезание – изработката на картата и маршрута, защото всичко останало, което ще направят може да бъде помрачено за миг.

купа "Никулден" 2013

През следващите два-три месеца ме чакат доста тренировки и се надявам нещата да вървят по план, защото следващия сезон ще бъде тежък и започва от рано. Основните състезания, на които от сега смятам, че ще участвам до Световното първенство в Италия през юли са Световната купа в Турция (01.03), Световните купи в Испания (05-06.04), Европейското първенство в Португалия (09-16.04), купа „Великден” (18-21.04), Тиомила (03-04.05), някои стартове в България през месец май, Световните купи в Норвегия (07-08.06) и Финландия (11.06), Юкола (14-15.06).

Искам да благодаря на всички спонсори и приятели, които ми помогнаха и ме подкрепяха и през тази година! Благодарен съм Ви и искам да знаете, че Вие сте една голяма част от моята мотивация! Надявам се, че не съм Ви разочаровал, а ако е така – ще се постарая за напред да се случва по-рядко!

4-та победа на Adventure Cup, Италия и ДП 12-18

След държавното първенство по нощно ориентиране се случиха доста неща, но не намерих достатъчно време да пиша в сайта или пък компютърът ми не беше с мен. Уикенд по-късно беше и традиционното екстремно състезание на България – Xco Adventure Cup. Заедно с Кирил Николов Дизела спазихме традицията и победихме отново. Само два дни по-късно вече бяхме в Италия – на лагер за предстоящото през 2014 световно първенство. Веднага след това пък продължих работата си като контролен съдия по време на Държавното първенство за деца 12-18 години, което се проведе във В. Търново и Г. Оряховица през изминалия уикенд. Сега следва почивка.

Адвенчър състезанието, в което заедно с Дизела вземаме участие вече 4-та поредна година определено беше едно от най-сериозните предизвикателства за тялото и духа. Наистина най-тежкото трасе досега, изпълнено със същите огромни емоции и преживявания, които сме срещали и предни години, но този път бяхме многократно по-подготвени. И физически, и психически.

Бегъл пример е това как през първата година, още в началото на трасето, попаднахме в жесток клек, който буквално ни изтормози и изпи енергията ни, а Дизела беше толкова сигурен, че ще бъдем декласирани, че трябва да се откажем, че чак не можеш да повярваш как 20 минути по-късно, след като се бяхме озовали на път.. искаше да бягаме все едно сме по финалната права, и то без раниците, за да компенсираме незабавно пасива. Тогава, аз просто се стараех да балансирам тези крайности. Докато тази година, когато попаднахме и по-скоро аз, в капана на студената вода в язовир Пчелина, той беше достатъчно търпелив и изчака необходимото време, за да се възстановя и да бъда готов за преплуването на дължината обратно. Излязохме на светлинни години от водачите и повечето тимове от етапа с плуването, но за размерите на това състезание и възможностите ни, това беше нищо и ние го знаехме, без да си го казваме.

XCoAdventure Cup 2013

До края на първия етап от състезанието, защото тази година то беше разделено на три етапа, а не дни, тъй като почивката между тях беше само 4 часа, а не цяла нощ като при предните издания, нямахме сериозни проблеми, освен, че спуках гума. С помощта на малко пяна и препомпване нещата се закрепиха докато се приберем в бивака в град Земен. Преди това минахме през специалния етап – катерене с жумари. Бяхме ходили до залата за катерене на НСА и знаехме как да се справим с това предизвикателство. Така и стана, с добър аванс под лимита и двамата се изкачихме без проблеми на 35 м над земята. За наше учудване тази бариера от 6 минути се оказа проблем за доста отбори и получиха наказателни 2 часа към състезателното си време. Преди да стопираме времето си за етапа, пристигнали в бивака, се отправихме и към екзотичната дисциплина тази година – стрелба с лък. Всеки имаше по 4 опита, а аз забих първите 3 стрели в горния ляв ъгъл на мишената, без да запиша дори точка. Поставих последната стрела и опънах лъка, но този път се целех извън мишената – долу вдясно и О!чудо – право в десятката. Дизела също се справи добре и уцели 8 точки, та общо 18 – получихме точно толкова бонус минути.

Разпънахме палатката, хапнахме, оправихме си багажите, настанихме се и се опитахме да заспим през оставащите 2 часа от почивката, но уви – беше твърде рано (финиширахме около 17:50 ч) и тапите за уши не помогната. И малко по малко дойде време за втория етап.

XCoAdventure Cup 2013

За разлика от първия – този беше пешеходен. Очакваха ни около 50 км, а слънцето отдавна беше залязло. Това беше първият път, в който щяхме да се придвижваме толкова дълго през нощта по време на Адвенчър. Досега винаги успявахме да приключим с етапите по светло или малко след стъмването и стартирахме отново на сутринта. Правилата тази година ни принудиха да го направим – и ето че катерехме първия баир, през най-големите драки, с камънаци и стръмнини, нямахме късмета или по-скоро усета, да намерим пътя, който не беше на картата и се движехме там, където имаше нарисуван, но уви – го нямаше. Излязохме на билото и без да знаем дали сме загубили или спечелили продължихме напред. Настигнахме един от отборите пред нас и осъзнахме, че сме изостанали отново. Следващите няколко контроли взехме без проблеми и отивайки към каньона на река Шегава и парапета там, срещнахме „международния” отбор от двама ориентировачи – Наско Кателиев и Даниел Баркаш, който ни подвикна – „вОда, има чЕшма”. Посмяхме се, но имахме вода и продължихме по варианта си, който в последствие разбрахме, че също ни коства време. Когато малко по-късно стигнахме на парапета и почти бяхме преминали през каньона заемахме временно 3-та позиция, 10 минути след отбор „Олеле” (2-ро място, 2012 г) и на 5 минути от отбора на Наско и Даниел Баркаш.

Нещо рязко ме жегна отвътре. Подценявахме ситуацията и мислехме, че нещата просто така ще се случат. Те щяха, но не можехме да чакаме. Въпреки, че бяхме на най-ниската точка на трасето, избягахме почти цялото разстояние до края, преминавайки през най-високата точка на трасето – последната контрола. Сериозно бягане по сериозно изкачване, но това беше нашият етап, не можехме да се ослушваме. След като отново не намерихме пътя към град Земен, отново не останахме без загуба на време, но въпреки това бяхме много бързи и финиширахме около 2 часа пред вторите, които също са направили грешка от ориентиране („Олеле” – Светльо и Гогата).

Photo: Nataliya Velichkova

През тази почивка бяхме по-уморени, беше тъмно и имахме възможност да поспим – около 2 часа. Трябваше да стартираме около 8:20, но решихме, че може да си позволим да изчакаме малко, докато се вдигне сланата и слънцето изгрее, затова забавихме старта си с около половин час и поехме по третия етап – отново на колелета. Желанието и целта ни беше да изминем колкото се може повече от трасето по светло. А защо не да преминем целия маршрут за два дни, това, което организаторите бяха казали за почти невъзможност?!

През третия етап имаше една много ключова отсечка – най-дългата контрола, за която ние взехме оптималния вариант и въпреки, че трябваше да караме по траверсите на ЖП-линията, да се пазим от влака и да преминем през 4-5 тунела… беше много по-бърз и енергоспестяващ. Там увеличихме преднината си значително и имахме време да направим добра почивка на неочаквания събор, който заварихме на една от контролите – село Ломница. От там трасето продължаваше към вече небезизвестния параклис Свети Пантелеймон, в близост до границата със Сърбия. Ние там проблеми нямахме, а по пътя хапнахме и „еко-„ ябълки. След като се върнахме отново в Ломница, където трябваше пак да преминем през контролата, група приятели-ориентировачи точно бяха дошли и ни посрещнаха с усмивки. Съборът вече се беше разтурил, но импровизираното павилионче все още имаше напитки :). Вече бяхме тръгнали напът за финала, но спускането от следващата контрола към село Горанци беше жестоко и докато в началото се налагаше да нося колелото си, за да не спукам гума, то във втората част стисках максимално спирачките си 5 минути и накрая едва успях да овладея положението и да сляза от колелото. Да, спирачки вече нямах – вероятно накладките се бяха „запалили”. До следващата контрола беше предимно изкачване и нямах проблеми, но в последствие „берях” ядове на всички спускания, но най-вече на спускането към последната контрола – тясна и много стръмна пътечка към ЖП линията и гара „Скакавица”, където трябваше да бутам колелото. Оставаше ни шпорене по ЖП линията и чак до финала.

XCoAdventure Cup 2013

Така за 4-ти пореден път, заедно с Дизела, спечелихме Xco Adventure Cup. И след като победихме във всички издания на състезанието досега, то през следващата година плановете са други. Поздравявам всички участници, най-вече тези, които успяха да завършат това жестоко трасе и тези, които дадоха всичко от себе си, борейки се с него, и тези, които дори се осмелиха да се опитат – продължавайте битката – емоциите и миговете с приятели сред природата са незабравими и ни зареждат с енергия!

Тазгодишната надпревара беше белязана с използването на gps проследяване на всички отбори, което определено помогна много за зрителския интерес по интернет, за организаторите и издигна състезанието едно стъпало по-нагоре. Поздравления и за перфектната организация към екипа на XCoSports. Официални галерии – фото разказ на състезанието вижте тук: Етап 1, Етап 2, Етап 3, Етап 4, Етап 5

Ден по-късно заедно с националния отбор заминахме за лагер в Италия, където ще се проведе Световното първенство през следващата година. Там имахме възможност да направим важни тренировки на подобни райони, които да ни загатнат какво ни очаква през 2014 г. Имахме възможност да вземем участие и в два старта – средна и дълга, където участваше много голяма част от световния елит.

Italy, WOC 2014 camp

През цялата седмица не бях много добре концентриран над ориентирането си, като доста се притеснявах за коляното си, което все още не се е възстановило от нелепата травма, която си докарах след като се прибрахме от Румъния и участието в SEEOC. Въпреки това смятам, че посещението на районите в Италия ще е от полза за Световното първенство догодина. Може да видите картите ми в архива (скоро ще добавя и двете карти от състезанията).

BG Champs 12-18 Long

Веднага след като се прибрахме от Италия се заех отново с контролирането и провеждането на Държавното първенство за деца 12-18 години, което беше организирано във Велико Търново и Горна Оряховица. Мнението ми е, че стана едно добро първенство, с нови райони за спринт и дълга дистанция, които бяха и контролни за определяне на националните отбори 16-18 год. за Европейското първенство и район за щафетата, който е бил последно картографиран през 2001 г. Може да видите картите, а също така и да начертаете вариантите си в следния линк – http://ivansirakov.com/gadget/cgi-bin/reitti.cgi . Галерии със снимки пък може да видите тук – Спринт, Дълга, Щафета.

BG Champs 12-18, Relay

А междувременно аз отново започвам/продължавам с почивка и лечение, защото коляното ми все още не е възстановено и напълно вероятно е, че не му оставих време, за което да се излекува, а вместо това го изтормозвах с ДП Нощно, Адвенчър и лагер в Италия. Надявам се, че през следващите 2 седмици, които ще му отделя, травмата ще се изчисти и ще съм готов за подновяване на тренировъчния процес за 2014 г.

BG Champs 12-18

Държавен шампион по Нощно ориентиране

През изминалия уикенд се проведе държавното първенство по нощно ориентиране в околностите на Варна, а също така и първата организирана смесена щафета в България, която от догодина също ще бъде официално държавно първенство. Бягах стабилно и спечелих нощния старт без проблеми, а в първата историческа смесена щафета заедно с Надежда Стоянова, Валентин Паскалев и Мартина Джулиева също се окичихме със златните медали.

След като се прибрахме от Румъния и Шампионата на Югоизточна Европа се чувствах добре и свеж, но реших в понеделник просто да покарам колело, предвид предстоящото състезание – XCo Adventure Cup 2013. Така и направих – покарах 20-тина километра предимно по черни пътища и пътеки и бях много доволен, но след като се прибрах в къщи се контузих и то по много комичен начин. Последните години успявам все по-успешно да се предпазвам от контузии, но тези, които предизвиквам в „нелепи ситуации” все още са проблем:)). Болката е в коляното и все още не е изчистена. В първите два дни не можех да ходя, като постепенно ситуацията се подобри и в петък можех да се затичам, въпреки проблема. Същия ден започнах да пия и противовъзпалителни хапчета, за да помогна на възпалението и да изчистя проблема по-бързо, в името на адвенчъра.

Подгряващ спринт на Побити камъни

И така, отидох във Варна за участие в Държавното първенство по нощно ориентиране без да съм тичал от Румъния, но не липсата на бягане ме притесняваше, а коляното. Пуснах се на „подгряващия спринт”, който беше организиран преди нощното от Бегун на картата на централната група Побити камъни. А малко по-късно мъжкият маршрут беше дълъг 8,8 км с 35 контролни точки и 200 м сборно изкачване. За съжаление конкуренцията не беше на обичайното ниво в България, защото липсваха по-голямата част от силните състезатели. Аз стартирах уверен и намирах точките лесно – с добра светлина и свежи крака всичко вървеше както трябва. Направих само една по-голяма грешка около 1 мин и няколко малки. Пробягах маршрута за 54:55 мин и спечелих титлата в нощния шампионат пред Андрей Абаджиев и Иван Димитров респективно с 68:04 и 72:00 мин.
КАРТА: ДП Нощно 2013

ДП Нощно 2013

На следващия ден беше организирана тестовата смесена спринтова щафета от варненския клуб Бегун, който догодина ще организира и първото държавно първенство в дисциплината. В елитната група маршрутите бяха дълги около 3,2 км, а район на състезанието беше квартал Аспарухово. Нашият отбор беше в състав Надежда Стоянова, Валентин Паскалев, Иван Сираков и Мартина Джулиева и с добри бягания на всички се наложихме над основните конкуренти – Златимира и Андрей Абаджиеви, Иван Димитров и Валерия Станева. Тази дисциплина влиза и в програмата на Световното първенство от догодина, а също така и в програмата на Студентското Световно първенство. Точно този формат жена-мъж-мъж-жена ще бъде използван навсякъде и се надявам това да стане „българската дисциплина”. Всички знаем, че най-големите ни успехи в ориентирането са в спринтовата дистанция, така че, защо не „спринтова смесена щафета”?
КАРТА: Смесена щафета

Смесена щафета

Тази седмица отново продължих с пасивната почивка и се надявам да изчистя най-сетне този дразнещ проблем в коляното, за да мога да участвам спокойно на тазгодишното издание на екстремното състезание на България – XCoAdventure Cup 2013. Вече има малко повече информация относно препятствията, които ни очакват и едно от тях е 1,4 км плуване, заедно с багажа си, което определено не е от любимите ми, но ще се справим. Очакват ни още над 160 км колоездене, над 50 км бягане/ходене, а също и катерене, стрелба с лък и т.н. Очаква се отново да бъде едно интересно, шантаво и забавно приключение.

Много емоции по време на SEEOC 2013

През изминалите четири дни в Рамнику Вълчеа, Румъния се проведе третият Шампионат на Югоизточна Европа. За мен той не беше толкова успешен колкото миналата година, но не мога да се оплача от злато, две сребра и бронз. Останах много разочарован от малките, но класиро-определящи грешки на организаторите в спринтовата дистанция, направих някои грешки в дългата и средната дистанция, но на щафетата бях безпогрешен.

Седмица по-рано се проведе и първата Dream Cup, организирана от едноименния новосъздаден отбор от София. С много ентусиазъм, хубави райони и добра цялостна организация направиха впечатление, което се надявам да задържат и за следващите години. Сигурен съм, че добре ще анализират силните и слабите страни на състезанието и ще имаме още една традиционно силна и качествена надпревара. Бягах два индивидуални спринта – нощен (2. място) и дневен (1. място), както и в специалния формат – щафета, заедно с Тони Дяксова, Мартин Понев, Андрей Абаджиев и Димитър Желязков. Представихме се на ниво и грабнахме 4-тото място, под името на отбор „Втора Струна”.
КАРТИ: Dream Cup 2013

За Румъния потеглихме ден преди първия старт – в сряда (04-09). След няколко премеждия по пътя, пристигнахме достатъчно късно, че не можахме да отидем на моделно бягане, но все пак хванахме вечерята :). Сутринта на следващия ден направихме една кратка отборна тренировка, за да се раздвижим преди спринта, който беше следобед. От това, което бяхме видяли в примерното парче от карта в бюлетина очаквахме интересна спринтова дистанция. Бях добре подготвен и спокоен за представянето си. Направих кратка загрявка, но веднага щом хванах картата се изстрелях към първите точки, които бяха в равнинен парк – нищо по-предизвикателно.

На излизането от парка обаче беше и първия проблем – големите порти, през които трябваше да мина бяха добре затворени и заключени. В опитите си да ги отворя и да се чудя дали да прескоча ниския зид отстрани загубих 7-8 секунди, след което прескочих зида. Малко по-късно по маршрута имахме и следващата, поне за мен, конфузна ситуация. Маркирана отсечка, която спираше в непроходим зид. През цялото време, поне 300 м не погледнах дори къде се намира точката ми, камо ли следващите отсечки, а се чудех откъде по дяволите трябва да мина този зид – да го прескоча ли, да го обикалям ли (може би е някакъв невероятен избор на вариант) и т.н. В крайна сметка в последния момент реших, че вероятно трябва да продължа и да го прескоча – и след като се качих отгоре дойдоха последвалите проблеми. Бях неподготвен за атака на точката, както и с вариант за последващата дълга отсечка. Леко заплетената ситуация и простото налучкване ми костваха още 10 секунди. От варианта за следващата точка загубих още 15 секунди. Тук вече навлизахме в по-интересната част от маршрута. Скоро обаче беше и следващата проблемна ситуация – една от точките беше поставена в строеж с няколко прохода, два, от които бяха зазидани. Разбира се, тези които исках да ползвам аз :). Освен това имаше и един нов, който беше доста по-удобен и много хора са го използвали, въпреки, че не е на картата. Загубих още поне 10 секунди.
SEEOC2013_1
Проблемите не свършиха до тук, за мое голямо съжаление, един от микро-вариантите, който избрах трябваше да мина през проход от живия плет и между две къщи. Много високия и масивен жив плет продължаваше от къща до къща и трябваше да заобиколя, което ми коства още 10 секунди. Няколко точки по-късно пък една от интересните, или по-скоро точка, която се атакува отзад, беше следващия проблем. Бях избрал добър вариант, но не бях отчел една непроходима ограда на картата, тъй като северната линия минава през нея и я прави почти незабележима. Това ми коства още 15 секунди. До финала бягах без особени проблеми, но равносметката е, че загубих над 60 секунди и вярвам, че 99% от тях бяха грешки породени от организатора. Останах на 3-то място, 7 секунди зад шампиона Даниел Баркас и 4 зад втория Симион Сичу, и двамата от страната домакин Румъния. Бях много ядосан и разочарован, защото когато застанах на старта исках просто да изпитам удоволствие, а всичко, което стана.. ме лиши от него.
КАРТА: SEEOC Спринт / Резултати

SEEOC2013_2

На следващия ден беше дългата дистанция, която се проведе на хубав и интересен район, с много разнообразни характеристики, а маршрутът имаше две хубави вариантни отсечки. Стартирах първи от мъжете, но това не ме притесняваше, „цъках” точките една по една. Направих първите си грешки около 6-та КТ, където не разбрах много добре релефа и загубих 1 минута. Излизайки от точката също загубих повече от 30 секунди, защото се опитах да търся една пътека, качвайки се нагоре, а можеше просто да изляза по хоризонтал, през зеленото. Не исках да поемам риск с гъсталаците, но уви – трябваше. Първата вариантна отсечка беше 7-8, където избрах обиколен вариант от дясно, през финала. Реших, че излизането до поляната е сравнително леко и след това бягам по път почти до самата точка, въпреки, че трябва да кача доста хоризонтали. Другата по-голяма грешка, почти минута, направих за 11-та, където също релефът не беше особено лесен за разчитане. Избягах добре следващата вариантна отсечка, но до края направих още 4 малки грешки по 20-30 секунди. Като цяло се чувствах много добре физически и бягах много прилично дори на изкачванията, но тези грешки, дори и не големи, се натрупаха в една по-голяма загуба и ме оставиха на 13 секунди от победата, зад Томаш Богия. Трети на 3 минути остана Симион Сичу.
КАРТА: SEEOC Дълга / Резултати

Последният индивидуален старт беше средната дистанция. Финалната арена беше разположена в село-музей, а стартът беше изтеглен на 2,5 км с 170 м изкачване. Разнообразна средна дистанция, отново със смяна на терена и сложността на отсечките. Стартирах добре, с малко несигурност за 3-та КТ, която беше в зеленото. Направих първата по-голяма грешка от 1 мин за 8-ма, където съм минал много близко до деренцето, където беше точката, но не съм я видял и слязох по-надолу. В последствие контролирах нещата, но в края, на последната реална отсечка, която всъщност беше много проста, направих груба грешка. Не се постарах да бъда прецизен с пътеките и се озовах много ниско бягайки за 21-ва КТ, опрях на оградите, трябваше да се връщам назад и да ги заобиколя, след което да бягам по склона над тях, да заобиколя още една ограда… и така загубих над 1:30 минути. Като цяло бягах добре, но допуснах тези две грешки, като втората наистина беше детинска. Победител стана Йонут Зинка, аз останах 2-ри на около 3 минути зад него. Трети се нареди Григор Караиванов на още 30 секунди.
КАРТА: SEEOC Средна / Резултати

SEEOC2013_3

В последния ден от шампионата бяха и щафетите, на същия район, където беше и дългата дистанция. За този същия район Йонут Зинка е казал, че е един от най-използваните в Румъния. Със същата арена и не чак толкова дълги маршрути (6,2 км), ние знаехме какво да очакваме като цяло. Щафетните бягания винаги са интересни и заредени с повече емоция, а през последната година започнах да им се наслаждавам много повече от преди. На първи пост за мъжкия отбор застана Григор Караиванов, следван от Николай Димитров, а аз трябваше да завърша щафетата. Мисля, че и тримата бяхме много мотивирани да победим румънците, които също имаха добър състав – Даниел Баркаш, Симион Сичу и Йонут Зинка.

Не знаех как ще се развият нещата, но се подготвях за трудно бягане – както и да щях да стартирам, с изоставане, заедно или с преднина, нямаше да бъде лесно срещу «играч» като Йонут Зинка. За мое щастие съотборниците ми бягаха много стабилно и се справиха отлично с маршрутите си и аз щях да стартирам с преднина от почти 4 минути. Подгрявах и очаквах Коко да се покаже на последна точка, мислейки си «Какво ли ще се случи?», «Колко по-бързо е бягал Зинка от мен на дългата дистанция на същия район.», «Малко или много са 6,2 км?» и най-вече «Ще се справя ли?» :). Беше хубаво чувство, а и Коко се показа, бягаше здраво до последния метър.

SEEOC2013_4

Стартирах, а до 1-ва точка трябваше да изкача над 50 м денивилация, затова чувството не беше, че съм свеж и бягам бързо. Внимавах с ориентирането, знаех, че това е по-важното нещо, но въпреки това се опитвах да натискам. Точка по точка се предвижвах стабилно към видимата контрола и тъй като нямах информация какво става зад мен се стараех да не се отпускам изобщо. Знаех, че когато мина от там, ще знам горе-долу какво е положението, защото се бягаше доста по открито и имаше голяма видимост за публиката. Така и стана, когато бягах на видимата, той все още не се беше показал на поляната, затова глътнах малко въздух, но останах концентриран до края и финиширахме като победители. В последствие се оказа, че съм избягал маршрута с 1 минута по-бързо от Зинка.
КАРТА: SEEOC Щафета / Резултати

Отборно България отново спечели купата на Шампионата на Югоизточна Европа, пред Румъния и Сърбия.

GOPR9782

ПП: Тук може да видите моята галерия със снимки от шампионата