Световно 2014

Part of BUL WOC Team at Venice

Part of BUL WOC Team at Venice

Още едно световно първенство е в историята… а аз отново съм разочарован. Предварително знаех, че ще бягам спринт и затова се подготвях по-специално единствено за него – за бягането на финала във Венеция, но уви – нямах шанса дори да стартирам в него. Не знам дали е по-добре или по-зле, че шансът ми, и не само моя, беше отнет по-скоро от организаторите, тъй като една улица беше затворена (а на картата не беше) и това подведе доста хора и доведе до грешки в ориентирането. Нито организаторите, нито международното жури признаха тази грешка и контестациите и протестите от доста държави, включително нашата и на Финландия (където световният шампион от 2013 беше потърпевш) бяха отхвърлени. За съжаление, разочаровани, заедно с Гришата, който също имаше тази проблематична отсечка в маршрута на своя поток и загуби, изгледахме финала отстрани. Нашите представители Дизел, Тони и Или заеха съответно 14-то, 38-мо и 43-то място! Браво!

Не се чувствах на топ-ниво физически в смесената спринтова щафета, но все пак скоростта не беше зле, за сметка на резултата – пропуснах контролна точка и декласирах щафетата… без нужда от повече думи. Тотално разочарование.

За трета поредна година по различни причини не бягам на друга индивидуална дистанция на Световното освен спринта. Въпреки, че шансовете ми за челно класиране в средната и дългата са по-малки, се надявам, че в близкото бъдеще ще успея да разбера докъде се простират и те..

За мен шампионата завърши с първи пост на горската щафета, където също направих посредствено бягане. Който е гледал на живо е разбрал, че имах проблем с лещата на едното око, но това не може да ми бъде извинение. Движех се прилично, на изоставане около минута от водачите и на около 30 секунди от първата група, въпреки няколко малки грешчици. Бягайки към 9-та точка изгубих лещата си и тъй като бях заедно с Едгарс Бертукс от Латвия, заложих на него, че ще ми намери точката и като изляза на поляната ще сложа нова леща, но уви. Излязохме на скалите и не видяхме точка, тръгнахме вдясно, след което към нас се присъедини още един световен шампион на средна – Леонид Новиков и пак не я намирахме, дойдоха и още една група състезатели и настана още по-голям хаос. Тогава се „събрах” и реших проблема си сам, но вече бях загубил може би около 2 минути. В последствие на видимата точка „оставих” още 45 секунди, за да поставя нова леща и заминах. До края направих сигурно бягане с няколко колебливи отсечки и успях да изпреваря 5 отбора, финиширайки на 19-то място. Втори и трети пост бягаха Гришата и Дизела и в края щафетата ни се нареди на 20-то място.

Не виждам нещо, от което мога да бъда доволен – даже имам проблем и с ахилеса си. Вкусих още един горчив провал и съм разочарован, защото следващият ми шанс ще бъде чак след година. Знам, че съм много по-подготвен от преди – технически, физически, психически – във всяко едно отношение, но е жалко, че на Световното първенство това не пролича ни най-малко.

Следващата година концентрацията ми върху самото Световно ще бъде много по-голяма и ще бъда на ниво, защото знам, че мога :) за това има дори и доказателства!

Вижте малко снимки от Световното от мен тук WOC Italy 1 & WOC Italy 2 и един клип, докато се забавляваме – тук.

Тук и там – 10MILA и останалите състезания :)

Седмица след купа „Великден” застанах на старта на държавното студентско първенство – спринт и средна. Успях да спечеля титлата в любимата ми дисциплина в оспорвана битка със съотборника ми във ВТУ Григор Караиванов, а на средната дистанция останах 2-ри, след Петър Доганов (НСА).
КАРТИ: СКС Спринт Правец; ДСП Спринт Борисова; ДСП Средна и купа „НСА” Мърчаево

ВТУ студентски шампиони

Няколко дни по-късно се отправих към Швеция, за да взема участие в една от кулминациите в Скандинавието – Тиомила. Ден преди 10-постовата щафета бягах и на Силва Лига – Спринт, където направих добра първа част и по-слаба втора. Бях избран да бягам в 1-вия отбор на Стора Туна – на 3-ти пост, който е изцяло нощен, 13 километра, но без разделяне (вилици).

Тренировка в гората преди 10MILA

Тренировка в гората преди 10MILA

Първите ни два поста се справиха със „задачата” без големи грешки, но все пак с изоставане от 6:07 мин и аз поех щафетата на 66-то място. След като желанието ни да сме с първите не се случи, тактиката да „стоя” с първите не беше валидна, затова когато стартирах си поставих за цел едно – да бягам на сигурно и колкото и да се възползвам от други състезатели, да внимавам какво правя. Нищо повече, не мислех за класиране, за напредване или изоставане. Това и направих, гледах си картата и бягах. В началото имаше хора около мен, но още по средата за 3-та останах сам, но това не ме притесняваше – знаех посоката и бягах към голям път… На точката бях изпреварил групата, която се заформяше. За 4-та си бягах отпред и за по-голяма сигурност бягах по-вдясно, да опра на пътя и точно на нея, докато повече следваха правата. Бягайки за 5-та реших да намаля малко и да не водя, все пак не съм имал много нощни тренировки тази година, особено пък в Скандинавието. Слизайки към 6-та, склонът беше доста кофти и там бях изпреварен от едно момче, което разпознах – беше швейцарецът Андреас Кибурц. Докато обмислях нещата се разделихме, защото аз исках и ползвах пътеката по-вдясно, а той бяга направо. Все пак в кръгчето за 6-та отново го засякох и реших, че мога да го използвам.

Последни указания преди 10mila

Последни указания преди 10mila

Направихме малка грешка за 7-ма, но впоследствие нещата продължиха добре. Чувствах се супер, темпото ми пасваше, а можех да следя ориентирането и да бъда сигурен. Много бързо се откъснахме от групата и само още едно момче се задържа с нас. В района на 10-та точка видях някой друг „блуждаещ фенер”, а за 12-та вече видях по-голяма група светлини пред нас. На 13-та вече бяхме на гърба на тази редица състезатели. От там нататък започна едно меле по точките и борба за всяка позиция, да – понякога и канадска борба :). По пътя за 19-та КТ забелязах състезателя от 1-вия отбор на Калеван Расти – Йере Паюнен и тогава осъзнах, че това всъщност е първата група.

Преди старта на 10mila

Преди старта на 10mila

На 19-та предните състезатели направиха малка грешка и дупчих точката на втора позиция :), но за следващата бягах прекалено вдясно през зеленото и пак бях задминат от част от групата. Преди 21-ва точка обаче се случи това, което се опасявах от началото на състезанието – изгубих си една от контактните лещи. Гората не беше особено чиста и в края „взе своята жертва”. Имах резервна, но в такъв момент и на „прав” пост реших, че ще се справя и така. Беше ми трудно да поддържам високо темпо, защото не виждах много добре в краката си. Гледах само основните неща на картата – накъде съм, на какво е точката и основните обекти. Оставих ориентирането в ръцете на другите и се опитвах да не изоставам. Е, не съвсем :), защото когато на 25-та стана суматоха, аз знаех накъде да отида и „бях прав”. В края на маршрута не бях в челото на групата, но след като водачите направиха грешка за предпоследна, а аз внимавах, отново изпреварих доста хора. Финиширах 7-ми на 11 секунди от временните водачи.

Stora Tuna - 10MILA

Stora Tuna – 10MILA

Всъщност направих отлично бягане и изиграх картите си по най-добрия начин. Стопих пасив от 6 минути и бях много доволен най-вече, защото се справих със задачата да бягам без грешки! Съотборниците ми също бяха много доволни и развълнувани, че сме отново в играта :) 4-ти пост се възползва по най-добрия начин и поведе 10MILA, а след дългия нощен (6-ти пост) Стора Туна беше № 2.

Целият отбор бяга стабилно и без големи грешки, затова мисля, че може да сме доволни от постигнатото. Последният ни пост бяга много здраво и ни подреди на 15-то място в крайното класиране. Резултати.
КАРТА: 10MILA Eksjo

Седмицата след 10MILA останах в Швеция, за да направя някоя друга тренировка – така и така съм пропътувал разстоянието до там. За съжаление времето на моменти искаше да ме откаже от тренировки, но не успя – дори и кратки маршрутчета – потичах. През уикенда имаше два старта Dolkampen на труден район с много детайли. Останах доволен от бяганията си там, въпреки че направих някои грешки, но като цяло владеех ориентирането. Тези стартове ми вдъхнаха още увереност във възможностите.
КАРТИ: Dolkampen Middle; Dolkampen Long (shortened);

Веднага след като се прибрах в България отидох към Варна, където бях „на гости” на племенника си и се възстановявах добре. Следващия уикенд имаше състезания в Ловеч и Троян, които реших да уважа, макар да не бяха в плана. Един интересен спринт и две средни дистанции и се върнах обратно на морето за още няколко дни. В края на седмицата отидох в София, където ме очакваше една официална тренировка и едно дългоочаквано състезание по трейл бягане.
КАРТИ: Купа „Ловеч” Спринт; Купа „Виктория” Средна; Купа „Троян” Средна.

Купа "Ловеч" - в крепостта беше доста интересно

Купа “Ловеч” – в крепостта беше доста интересно

В петък (23.05.) пробягах 5000 м на писта, на стадиона в НСА, за да покрия норматива (<16 мин) за националния отбор по ориентиране. Справих се добре и финиширах за 15:43.7 мин. Още на следващия ден се изправих пред „Високата обиколка на Витоша” или по-точно Саломон Витоша Трейл, където бягах на дългата дистанция – 27 километра с 1300 метра денивелация.

5000 м на писта - 15:43

5000 м на писта – 15:43

Състезанието организирано на Витоша от верига магазини Спорт Бокс и Саломон, с помощта на някои ориентировачи и БФО беше на много високо ниво. Освен, че се бяха постарали с всички детайли, организаторите имаха и късмета времето да бъде прекрасно! Надпреварата започна спокойно и заедно с Дизела поведохме колоната към Черни връх. Постепенно се откъснахме от останалите състезатели и малко по малко трасето минаваше под краката ни, а красиви пейзажи през очите ни. Достигнахме и до контролния пункт на „Бай Кръстьо”, откъдето започна последния и стръмен, продължителен баир почти до самия финал на хижа „Алеко”. От там вече нямах сили да следвам темпото на Дизела и просто избягах трасето до край. Финиширайки бях щастлив и доволен :).

Старт на Salomon Vitosa Trail 2014

Старт на Salomon Vitosa Trail 2014

През идния уикенд има Държавно първенство по планинско бягане, а след него заминавам за Норвегия, където ще участвам в два старта за Световната купа – средна и дълга в Конгсберг – моят бивш скандинавски клуб. Веднага след тях пък се прехвърлям във Финландия, където в средата на седмицата има още един кръг от Световната купа – този път спринт и великата Юкола през уикенда! Така че наближават няколко сериозни предизвикателства на международната сцена, които очаквам с нетърпение. Това ще са и последните „проверки” преди Световното първенство в Италия, което започва в началото на юли месец.

Щастлив и доволен след финала на 27 км с 1300 м денивелация

Щастлив и доволен след финала на 27 км с 1300 м денивелация

Отлично Европейско и тежка, но приятна купа Великден

Първите наистина важни стартове за сезона вече са в историята, а именно тези от Европейското първенство. Най-важният форум за един ориентировач е Световното първенство, което се провежда всяка година и през 2014 то ще бъде в Италия. Всяка втора година обаче се провежда и Европейско първенство, което никак не отстъпва като конкуренция и спокойно се нарежда на второ място в целите за един ориентировач от световния елит. Тази година то беше в Португалия.

Аз бях планирал участието си в него от рано и заедно с Кирил Николов – Дизела заминахме на запад доста по-рано, за двуседмичен лагер в Испания и участие в предхождащите Европейското първенство 2-ри и 3-ти кръг от Световната купа. За съжаление се разболях преди да замина, но за щастие имаше достатъчно време, за да мога да се възстановя напълно. През тези две седмици в Испания имахме възможност да бягаме на много и разнообразни райони за ориентиране – технични, леки, тежки, по-лесни, трънливи, подобни за Световните купи и други. Освен това изпитахме и всякакви температурни амплитуди – бягахме в сняг, в слънце, умирахме от студ… потяхме се от жега! Плътно с нас бяха и нашите приятели Юлиян и Евгения, които изключително много ни помогнаха с организацията на този лагер – една седмица около Мадрид и една седмица около Мурсия.

Training above Toledo, Spain

Дойде време и за Световните купи, които бяха организирани около Сенхин, Мурсия. Организаторите се бяха постарали изключително много и определено са разполагали с много сериозен бюджет и подкрепа. Картите им бяха на ниво, маршрутите бяха интересни и тежки, беше помислено за всичко. Пътищата до арената и до пред-старта бяха ремонтирани, огромен хеликоптер чакаше в готовност на паркинга и какво ли още не. Единственият минус от организационна гледна точка беше леко престараване в дължината на маршрутите… :) За съжаление обаче една фатална и нереално глупава грешка беше допусната в края на дългата дистанция и класирането в мъжката група беше анулирано. Някой от съдиите по точките събра две от тях предварително, преди да минат последните 6 мъже.

Opening ceremony WC 2 & 3 Spain

Въпреки това, аз не бях повлиян от този факт и се постарах да дам всичко от себе си. В началото бягах добре, но не достатъчно прецизност в кръгчето ме доведе до 1 минутна грешка за 2-ра и по-голяма за 4-та. След това допуснах още една голяма грешка на пеперудата. Енергията ми беше изчерпана малко по-късно и в края на маршрута бягах с доста бавно темпо. Въпреки това слабо бягане, щях да заема 31-32 позиция в крайното класиране – хм…

На следващия ден средната дистанция протече по по-различен начин. В началото допуснах някои грешки и на 8-ма точка бях застигнат от победителя за деня – Александър Кратов от Украйна. Възползвах се от ориентирането му и завърших на 19-то място. Стабилна втора част и още веднъж видях, че скоростта на бягане не беше проблем.

WC in Spain is over, with Yulian & Kiril

Ден по-късно заминахме за Португалия и предстоящото Европейско първенство. Очакваше ни една доста тежка програма като цяло, затова се постарахме да влезем изключително свежи в този цикъл. Към нас се присъединиха Иво Каменаров и Наталия Величкова. Така отборът за това първенство беше от 4-ма, а на съпътстващото състезание имаше още двама българи – Ивайло Иванов и Пламен Иванов.

Първоначалният план беше да бягам всички дисциплини, но впоследствие решихме, че ако всичко мине както трябва на средната дистанция, ще пропусна дългата, за да запазя повече сили за финалите.

Training for WC in Spain

Не се чувствах особено свеж и краката бяха леко тежки в квалификацията за средна дистанция. Въпреки че районът беше лесен технически, една от основните цели на стартовата линия пред мен беше да избегна всякакви загуби от ориентиране. Това, според мен, беше нещото, което можеше да ме изхвърли от финал. Успях да направя почти чисто бягане, с един не оптимален вариант и една малка грешка, общо около 30-40 секунди загуба. Бях доволен от себе си, заех 14-то място в потока си при сериозна конкуренция – 130 стартирали мъже (разпределени в три серии). В последствие бяха уважени контестации за проблемни точки и крайното решение на организаторите и международното жури беше всички състезатели да бягат на финала!
КАРТА: ЕОС Средна квалификация

Happy to reach the A Final in EOC Middle

Разполагах с ден почивка (защото пропусках дългата квалификация), в който избягах моделното бягане за спринта и събирах сили. Нощта преди спринт квалификация беше и първата, в която спах добре. На сутринта, когато загрявах, всъщност за първи път почувствах краката си леки… чувството беше приятно. Районите за спринтовата дистанция бяха отворени за разходки и тъй като ние живеехме в селото на квалификацията – Сесимбра, имахме добра идея какво ни очаква. Отново цел номер едно за мен беше да направя чисто бягане и отново като цяло успях. Един неоптимален вариант за 2-ра точка и леко ослушване по отсечката бяха основната ми загуба за деня – общо около 10 секунди. Финиширайки бях доволен от себе си, а след като разбрах, че заемам 4-то място в потока си, бях приятно изненадан.
КАРТА: ЕОС Спринт квалификация

Even happier to reach a 4th place in the EOC Sprint Qual

За съжаление живеехме далеч от градчето за финала на спринта – Палмела и не можахме да се разходим и там в дните преди състезанието. За щастие, когато бях на лагер през януари, заедно с Пламен Иванов, Ивайло Иванов и Цветан Тодоров, направихме една кратка разходка из уличките там, така че все пак имах някакви бегли спомени какво представлява централната част на града.

На следващия ден имаше дооста дълга карантина, заради Б-финала и съпътстващото състезание, които се провеждаха преди А-финала. За съжаление Иво и Дизела не успяха да се класират и само аз и Наталия „откарахме” вътре около 5 часа, преди да дойде време за старта ми. Имахме достатъчно време да се наслаждаваме на ожесточено загряващите жени и мъже. Малко хора ще издържат на такава загрявка :))! Най-накрая дойде време и за мен. Застанах на старта и не бях подготвен само за едно нещо – за крепостта. Бях с 10-ти номер, т.е. зад мен имаше само 9 състезателя – пред мен стартираше съотборникът ми в Стора Туна – Емил Свенск. Не очаквах да го застигна, но обърнах внимание на този факт. Първата част от маршрута премина добре, въпреки че на моменти се чувствах без много взривна сила в краката – най-вече когато трябваше да спра, да „дупча” точката и да тръгна обратно. Влизайки в крепостта се разминах с датчанина, който очевидно беше стартирал 2 минути преди мен, малко след портата изгубих 3-4 секунди понеже помислих доста дебелия зид, по който можеше да се бяга, за алея :).

During the EOC Sprint Final

Бързо се върнах в правия път и продължих. Разминах се и с Емил, като се опитах да направя бегла преценка на разликата между нас, но без смисъл. Взех двете точки в крепостта перфектно, но за следващата отсечка подготвях варианта едва от изхода през главната порта. Тук допуснах основната си грешка за деня, като не огледах цялата отсечка и пропуснах да видя, че има и друг изход на крепостта. Излизайки от централната порта на крепостта допуснах още 4-5 секунди грешка и в крайна сметка изоставам на 17 секунди от първото време за отсечката. Следващата част от маршрута отново избягах много стабилно като се опитвах да бягам максимално. Бягайки към видимата отсечка застигнах Емил Свенск и след като взехме втората карта успях да се възползвам от това и скъсих дистанцията бързо. Той обаче направи грешка или избра друг вариант и аз продължих сам. Малко пре-подсигуряване да не прескоча непроходим зид за 19-та ми коства още поне 3-4 секунди, след което съм имал „допълнителни конски сили” и за последните три отсечки имам две първи и едно второ време.
КАРТА: ЕОС Спринт Финал А
SPAS Анализ на Спринт Финал, отсечка по отсечка – от WorldOfO

12 place at EOC Sprint Final! Well done!

Малко по-късно разбрах, че се нареждам на 12-то място, което беше страхотно! Но, имах едно леко неудовлетворение от факта, че можех да бъда на стълбичката, ако не бях допуснал тази грешка на излизане от крепостта. Останах на 26 секунди от златото (Йонас Леандершон, Швеция), на 17 секунди от среброто (Йеркел Люсел, Швеция) и на 16 от бронза (Мартин Хубман, Швейцария). Все пак… стабилно бягане, което може само да ме радва и мотивира за повече! Ако не друго – потенциалът е там някъде! С нетърпение, всъщност, очаквам следващите международни спринтове – всеки един от тях!

Финалът на спринтовата дистанция се проведе в късния следобяд и затова се прибрахме в апартамента чак в 21:30 ч. Средната дистанция на следващия ден беше сутринта, а на нея, след уважените контестации, стартираха почти всички състезатели – 118 на брой, а стартовият списък беше направен по Световната ранглиста. Средна дистанция 7,9 км и то с няколко стръмни места, и време 32:23 мин за победителя Даниел Хубман, Швейцария може да Ви подскажат колко бърз беше района. Бях номер 44 и когато финиширах, заех 6-то място с 35:58 мин. Успях да победя 19 от оставащите 43 състезателя след мен и в крайното класиране останах на 30-то място! Всъщност, когато финиширах мислех, че това е максимума, който мога да постигна с това бягане. За съжаление успях да вляза в топ 30, тъй като Кирил Николов „дупчи” грешна точка и пропусна 8-мо място. Моето бягане протече добре, нямах сериозни технически проблеми, но определено краката ми не бяха свежи, а състезанието беше истинско стискане на зъби. За една от точките сгреших около 5 секунди, а на други две места бях несигурен и също загубих ценни секунди. Към последна точка пък не бягах по най-оптималния вариант и прескочих 2-3 огради, което също ми коства секунди.
КАРТА: ЕОС Средна Финал А

I ended up in a swamp running towards the finish of EOC Middle Final

Всъщност, едва ли можех да спестя повече от 30 секунди, което нямаше да ме измести много напред в класирането. Раздадох се докрай и бях доволен от бягането си. След Даниел Хубман се наредиха Фабиан Хертнер (Швейцария) и Тиери Джорджу (Франция). Останах на 2:06 мин от 6-тото място! И само 7 човека пред мен бяха бягали предния ден:).

Отново имахме ден почивка, който използвахме да отдъхнем преди последния старт от Европейското първенство – щафетата. Арената беше същата като на финал Средна и финал Дълга, като по-голямата част от маршрута се развиваше в района на дългата дистанция. Отборът ни беше в „обичайния” състав – аз първи пост, Иво Каменаров – втори и Дизела – трети. Бях уверен в себе си и знаех, че районът няма с какво да ме изненада. Уви допуснах две малки грешки, разбира се – костваха ми само секунди, но на този район всяка секунда се печели трудно, дори когато имаш състезател пред теб. Изтъркано, но в края имах по-дългата вилица и изостанах още малко. Финиширах 11ти на 31 секунди от временния водач Швейцария (Даниел Хубман). Честно казано – исках повече и затова не бях особено доволен, но впоследствие мисля, че бягах добре. Контузията в глезена попречи на Иво да се задържи в челото на щафетата, а Дизела финишира щафетата ни на 18-то място.
КАРТА: ЕОС Щафета 1ви пост

After a good run in EOC Relay I got 3 stitches in my little finger

Така първата по-сериозна цел за сезона завърши. Бях доволен и щастлив, че успях да направя 5 стабилни старта, с минимални грешки, точно когато трябваше и най-важното – видях, че скоростта ми на спринта беше достатъчно добра за медал – само една отсечка ме раздели от него.

На следващия ден пропътувахме целия път обратно към дома. Преди да „финиширам” в Горна обаче се отбих във В. Търново за един масаж. Знам, много пъти вече съм си патил, колко лесно се контузвам и когато съм уморен шансът е многократно увеличен. Затова и сутринта преди да замина за следващите 4 старта – купа „Великден” в Търговище – минах през масажиста!

Пристигнах малко преди старта – One man relay, където в М21Е имахме 9,8 км в една малка и равнинна горичка. Конкуренцията беше на високо ниво, с най-добрите състезатели на Румъния и България в елитната група. Искаше ми се темпото да не бъде високо, поне не и в началото, но уви. Финиширах маршрута за ! 43:15 минути, 30 секунди зад победителя за деня – Кирил Николов. Йонут Зинка остана 3-ти с 45:22 минути. Скоростта не беше лоша :).

During the One-man-relay at Velikden Cup 2014

Вторият състезателен ден от купа „Великден” 2014 беше Спринт. Тази година техническият ръководител Диан Бонев беше заложил на градски район – в Попово. Лееше се проливен дъжд, но, доколкото знам, не успя да спре нито един ориентировач от състезанието! Опитах се да бягам бързо, но на места внимавах да не се пребия, защото беше хлъзгаво! Бягах чисто, с един-два неоптимални варианта, но нищо особено. Заех 2-ро място, 12 секунди зад победителя Йонут Зинка и 1 секунда пред Кирил Николов Дизела.

Третият старт беше средна дистанция – на Фисека. Мъжкият маршрут беше 6,5 км и определено очаквах да бъде интересно. Беше! Подцених 3-та КТ, защото очаквах видимостта да е по-голяма и направих много голяма грешка, почти 3 минути. Останалото беше добре като цяло, с малко колебливо ориентиране на няколко места. Грешката ми беше наказана и останах 4-ти за деня. Победител стана Кирил Николов, следван от Йонут Зинка и Томаш Богия (Румъния).

Последният ден беше дългата дистанция, която носеше точки за Световната ранглиста, а също така беше и първия Трофей „Търговище”. Доста солидни награди се разпределяха в двете елитни групи. Почти 11 км маршрут за М21Е, но с много сборно изкачване – теренът определено беше доста стръмен. Беше ми тежко още в началото, но се стараех да напъвам и все пак се налагаше да ходя на места. Бягах добре до последната част на маршрута, като изключим ранното влизане за 1-ва КТ. В края обаче маршрутът влизаше в по-гъста гора и първата ни точка там (19-та) беше малко по-трудна. Нямаше ясен ориентир в близост, а и след като се опитах да бягам направо и ми се стори доста гъсто, трябваше отново да застигам Томаш Богия и Владо Атанасов, които бях застигнал една точка по-рано и след като успях, се повлиях от тях. Направихме грешка повече от минута, може би загубих почти две. След като видях точката, Йонут Зинка вече беше там. За следващата се втурнаха и отново въпреки, че знаех, че слизат прекалено долу, пак ме повлякоха. Осъзнах се по-рано, но загубих около минута, бях им избягал малко, но след няколко отсечки отново ме застигнаха. Краят ми беше слаб, за 24-та също загубих 30-40 секунди. Общо взето загубих около 3 минути в последната част. Не бях особено доволен, но като разгледах сплитовете след това, видях, че повече от 3-тото място не беше реално този ден. Дизела и Зинка просто бяха по-здрави. Победител стана Кирил Николов с 70:18 мин, Йонут Зинка зае второто място с 71:51 мин, а аз се задоволих с третото с 74:55 мин.

Velikden Cup 2014 is over

Купа „Великден” 2014 беше отлично организирана, с 4 напълно различни дисциплини и типове терени, с невероятно откриване, ВИП гости, много спонсори, чудесни награди, gps-проследяване и всичко онова, което приляга на състезание от топ-ниво! Поздравления за организаторите от „Вариант 5”! За мен също мина добре – успях да победя по веднъж и Йонут Зинка и Кирил Николов, което не е чак толкова зле :), а най-важното беше, че оцелях без контузии!

Програмата беше тежка – 11 старта за 17 дена (двете Световни купи, пет старта на ЕОС и четири старта от купа „Великден”), но имам на разположение само 4 дни до следващите три старта този уикенд около София. Два спринта в събота – специално контролно в Правец и Държавно студентско първенство в Борисовата градина и средна дистанция в неделя – Държавно студентско първенство и купа „НСА”. Вторник пък заминавам за Швеция, където в края на седмицата ще взема участие в Силва Лига Спринт и голямата щафета Тиомила със скандинавския си отбор „Стора Туна”.

ПП: Картите от купа “Великден” ще бъдат качени скоро.

Looking forward to Tiomila with Stora Tuna

Сезонът започна с пълна сила…

Сезонът по ориентиране вече започна и въпреки, че все още не съм участвал на родна земя, вече имам 7 старта зад гърба си – три в Португалия и четири в Турция.

За първа година се възползвам от лагер в чужбина още през януари, където освен, че „опитах” от районите за предстоящото Европейско първенство, успях да направя някои добри технически тренировки и добър старт на сезона със стартовете там. Въпреки, че през декември изпуснах доста, заради болести и така нататък, бях доволен да видя, че съм на добро ниво. NAOM в Португалия ни предложи две средни дистанции и един WRE спринт. През първия ден на средната дистанция не успях да се справя добре с началото и загубеното не можеше да бъде наваксано на не особено трудния район, но още следобед на интересния спринт в Кастело де Виде бягах стабилно и само с една малка грешка се наредих на 5-то място, равно време с Тиери Джорджу – останах на 23 секунди от победителя от Испания. Средната дистанция на следващия ден започнах по-концентрирано и успях да бягам без големи загуби – една от големите беше заради падане в края, което ми коства около 30 секунди. Останах 6-ти, на 6 секунди от 5-тото място, а победител беше Тиери Джорджу, следван от Даниел Хубман, Филип Адамски и Баптист Ролиер.

КАРТИ – Лагер Португалия

2ри ден на NAOM 2014

През втората седмица на февруари отидох на непланиран лагер в Анталия, Турция, където заедно с Апостол Атанасов, Мартин Понев, Кирил Николов и Наталия Величкова тренирахме почти цяла седмица. Направихме 10-11 технически тренировки като обиколихме повечето райони в региона. През този период времето в България също беше хубаво, но въпреки това не съжалявам, че пропътувах 1300 км в едната посока.

5 дена по-късно отново заминах за Анталия, но този път освен кратък лагер, в края на престоя ни там щяхме да вземем участие в първия кръг от Световната купа – квалификация и финал средна дистанция. Този път българската група беше много силна, освен националния отбор имаше много други участници на съпътстващото състезание – Анталия О Дейс, както и в лагера преди това. Добри тренировки и приятна компания през цялото време  Един от най-запомнящите се дни беше този, в който пропътувахме малко по-голямо разстояние до тренировъчния район, но абсолютно си заслужаваше. Уникален район с множество камъни и скали, на места напомнящи за атмосферата на Белоградчишките скали! Всичко това съчетахме и с богата културна програма :). Снимки от деня.
КАРТИ – Лагерите в Анталия

Културната програма беше на ниво!

В края на седмицата започнаха и стартовете – националите имахме право да бягаме и в първия ден от Анталия О Дейс, който за нас не беше важен, но пък много добра възможност за настройка за следващия ден. Така ми подейства и на мен – тъй като бягах с добра скорост и исках резултата да е добър допуснах някои грешки, които бяха предизвикани по-скоро от подценяване на ситуацията. Нещата на картата изглеждаха много прости и това ме подведе на няколко пъти. Загубих около 2:30 общо, което ми напомни още веднъж, че в ориентирането лесни точки няма! И тъй като целта ми за тази Световна купа беше да се класирам за финал, което не изглеждаше никак лесно, при участието на 8 шведи, 8 швейцарци, 8 финландци и т.н. и само 30 финалисти, знаех, че нямам право на грешки.
КАРТА – Анталия О Дейс 1

Местен обяд

Очаквахме квалификацията да бъде по-трудна от 1-вия ден, да бъде с по-малка видимост и т.н., но уви не беше така. След като хванах картата не можех да повярвам къде се намира 1-вата ни точка и какво ме очаква през следващите няколко отсечки.. Както казах, лесни точки няма, но въпреки, че го знаех не подходих прецизно към 4-та и 5-та, а и не оптималния вариант за 3-та.. ми костваха ценни секунди. Малко по-късно бях изправен и пред най-интересната отсечка за уикенда.. а именно дългата 7-8. В началото тръгнах да бягам леко вляво от правата, но изкачвайки се покрай дерето забелязах и лявата алтернатива, където част от варианта се бягаше по пътека, след това по равно и накрая се качваш към деренцето, където беше разположена точката. Реших, че ще спечеля повече, отколкото ще загубя от промяната на варианта и се отправих към пътеката. Добър избор.

Иван Сираков

За 9-та направих още една малка грешка, която ми коства около 20 секунди – в района на точката не бях напълно прецизен и трябваше да се върна и да обиколя скалите. 12-та можеше да ми коства всичко, след като бях набелязал грешното било с камъни за ориентир, но за щастие чувството ми се обади и редуцирах загубата до 10 секунди. Следващите точки изглеждаха много лесни, но криеха доста опасности и много от състезателите загубиха състезанието именно тук. Аз знаех едно – трябва да бягам концентрирано до самия край и го направих. А преди да дупча последна точка успях да събудя и публиката с атрактивно падане :) и.. се класирах. Беше важно да бъда над чертата и успях, пред мен беше Валентин Новиков, Русия, а зад мен Йеркел Люсел, Швеция. Поне 10 от „играчите” този ден изхвърчаха и нямаха шанса да се „пробват” и на другия ден.
КАРТА – Световна купа №1 – Квалификация Средна / Резултати

Иван Сираков

Във финала на следващия ден стартирах с куп грешки, няколко 30 секундни грешки в началото ме лишиха от добър резултат в края. Сбърках за 1-ва, 3-та, 5-та, 7-ма, 8-ма и 24-та. Общо почти 3 минути грешки, а в края останах на 2:30 мин от призовата 6-ца. Определено грешката за 1-ва ми повлия и бях прибързан за следващите точки, където продължих да греша. На 7-ма КТ бях застигнат от стартиралия зад мен Валентин Новиков, но още за 8-ма видях как греши и се повлиях от него, след което взех нещата отново в моите ръце. До 12-та КТ бягах отпред, но не оптималния вариант за нея ми коства 15-20 метра и останах зад него за следващата. В равното и лесните точки бягахме един до друг, а за 16-та той беше отпред. Качвах се бавно и исках да видя откъде ще тръгне да бяга вариантната отсечка, въпреки, че бях решил аз да бягам отдолу. Той избра същия вариант и така продължихме да се движим двамата. Взе следващите няколко точки пред мен, докато бягайки към 20-та (видимата) отново минах пред него. Задържах се отпред почти до 24-та, където му бях повел повече от 15 секунди, но направих последната си за деня глупава грешка от около 20 секунди. До финала успях да го настигна и да финиширам само 6 секунди пред него.
КАРТА – Световна купа №1 – А Финал Средна / Резултати

Националния отбор СК №1 2014

Заех 24-то място в крайното класиране на 1-вия кръг от Световната купа, което ми донесе 17 точки. Дизела зае отличното 7-мо място! Моето класиране не беше никак лошо, но бягането ми за сметка на това определено не ме удовлетворяваше, а с доброто бягане, и резултата щеше да е къде-къде. Всъщност като се замисля, проблемът може би беше в мен, защото целта за тази Световна купа ми беше да преодолея квалификацията. И да – бях прав, защото без това нямаше как и беше достатъчно трудно, но уви, не бях подготвен за бягането във финала. Смесените чувства в момента относно представянето ми обаче са повече положителни – изпълних целта си и видях, че можех да постигна много повече!

На следващия ден се проведе и 1-ви кръг от неофициалната Световна купа по Спринтова смесена щафета! Напълно нова дисциплина, която от тази година влиза официално в програмата на Световното първенство, Световното студентско първенство и… Държавното първенство! За българския отбор бягахме – 1-ви пост Наталия Димитрова, 2-ри пост аз, 3-ти пост Кирил Николов и 4-ти пост Людмила Гоцева. Маршрутите не бяха много сложни технически и бягането беше доста определящо през днешния ден. Да, сравнявайки всеки следващ спринт с финала на Световното първенство във Финландия миналата година… бледнеят технически! Бягах добре като допуснах само една осезаема грешка между 5 и 10 секунди – прочетох непроходима ограда за проходима и мислех, че ще мина, но се наложи да заобиколя, което удължи варианта ми с малко. Другите грешки бяха малки и ми костваха още някоя друга секунда, но като цяло стабилно бягане – останах на 44сек от първото време за поста, но за съжаление нямах шанса да бягам със/около групата. Наредихме се на 16-то място.
КАРТА – GPS проследяването на 2-ри пост / Резултати

След моделното бягане СК №1

През следващите две седмици ще съм в България, където ще пътувам назад-напред и се надявам да направя някои качествени тренировки тук-там. А на 21-ви март, заедно с Дизела, заминавам на лагер в Испания, където ще тренираме около две седмици, ще вземем участие във 2-ри и 3-ти кръг от Световната купа (05-06.04) и след това ще се преместим в Португалия, където ще се присъединим към националния отбор за Европейското първенство (09-17.04).

Графики, таблици… и още нещо

В сайта за всички новини от света на ориентирането worldofo започнаха да се появяват много таблици, графики и отчети за изминалата тренировъчна година. И разбира се, това е периода за всеки ориентировач, в който трябва да си даде сметка как е протекла подготовката му, какво е искал да постигне през сезона и докъде е стигнал. Реших и аз да представя статистически моя отчет на сайта си.

През последните няколко години винаги съм се озовавал около 4 хил. км на година. И тази не прави изключение и съм изминал 4340 км, 470 ч (4080 км на крака / 410 ч). В случая говорим за период от 1 година – от 1.11.2012 до 31.10.2013, през която съм направил 411 тренировки – 68 състезания по ориентиране, 10 състезания по различни видове бягания, 206 бегови тренировки, 102 тренировки по ориентиране и 25 алтернативни.

Графика с тренировъчния обем в километри по месеци за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с тренировъчния обем в километри по месеци за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с броя тренировки, разпределени по категория за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с броя тренировки, разпределени по категория за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с тренировъчния обем в часове:минути по категория за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с тренировъчния обем в часове:минути по категория за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с тренировъчния обем в часове:минути по месеци и разрепелен според пулсовата зона за периода 1.11.2012 – 31.10.2013 (Забележка: В тази графика липсват данни за тренировките, които съм бягал без пулс-антена).

Графика с тренировъчния обем в часове:минути по месеци и разрепелен според пулсовата зона за периода 1.11.2012 – 31.10.2013 (Забележка: В тази графика липсват данни за тренировките, които съм бягал без пулс-антена).

Леко съм разочарован, но и обнадежден след изминалия сезон. Имаше доста добри моменти, както и не чак толкова. Като за начало зимата премина добре, като изключим това, че “експеримента” с „много километри” през януари не беше чак толкова сполучлив и се нуждаех от малко повече почивка, за да се върна обратно на релсите.

През пролетта се чувствах добре подготвен и това си пролича в стартове – спечелих първото състезание в Бългаиря – купа „3-ти март”, класирах се за и участвах на Балканския крос, спечелих купа „Бегун”, бях на високо ниво на „С карта из Търновград”, а седмица по-късно в Сърбия на Београд Опън бях втори на 1:38 и 0:32 зад Световния шампион Едгарс Бертукс, съответно на дълга и средна дистанция. Бягах силно и на Студентския крос в Търново, който също спечелих. Тогава дойде време за Скандинавието…

В новия си клуб – Стора Туна, бях добре приет и се възползвах по най-добрия начин от престоя си в Швеция. Важно за мен беше да остана здрав, затова не прекалявах с тренировките и мисля, че този път намерих баланса. Едно от най-хубавите неща в Борланге е, че всеки ден има организирани тренировки и компания. Естествено голям плюс беше, че Иво Каменаров също бяга за Стора Туна и голяма част от времето бяхме заедно.

Основните състезания, които бягах за Скандинавския си клуб бяха Тиомила и Юкола – първи пост – и смея да твърдя, че и двете бяха вълнуващи и интересни за мен. За съжаление и в двата старта допуснах грешка/и, които ми костваха пълното удовлетворение след финала.

Една от ключовите точки през сезона за мен беше точно Тиомила, защото след като не бях спал цяла нощ, на следващия ден пропътувах разстоянието до София и с 5 часа сън вечерта, на другия ден се озовах на старта на купа „Великден” – WRE Дълга, която доизпи силите ми. Така в рамките на 60 часа, и само 5 сън, избягах две тежки дълги дистанции. В средата на дългата от купа „Великден” обаче получих силна болка в бедрения мускул. Тъй като иначе сама по себе си дългата дистанция беше интересна, се опитах да отпусна крака и завърших състезанието. Това схващане влачих дооста дълго време през сезона.

Въпреки, че заради този проблем прецезирах тренировките си, се чувствах добре. Това си пролича на ДП Средна край Русе. Същия месец имахме лагер и на националния отбор на Витоша, на който само аз и Дизел бяхме, но беше ползотворен. За съжаление трябваше да го прекъсна няколко дни по-рано, за да пътувам към Елена и Шумен за специални контролни. През юни беше Юкола и лагер за предстоящото Световно във Финландия. На най-голямата щафета в света – Юкола – обаче болката в бедрото отново стана по-силна (в последния 1-1,5 км), тъй като бягането беше по-дълго – около 75 минути. Лагерът във Финландия беше добър – имахме възможност да се запознаем по-добре с терените за съответните дистанции.

Start of Jukola 2013

Започнах да съм малко изтощен в периода след лагера и с една кофти новина дните преди самото Световно, когато бяхме на лагер в Баня, „паднах” още по-долу. Въпреки това се постарах и се концентрирах да извлека максимума от себе си по време на Спринта и Щафетата, които бягах. Класирах се за финал на любимата ми дисциплина, но там не бях перфектен – две отсечки ми костваха поне 30 сек (малка грешка в едната довела и до грешен вариант и грешен вариант на другата), както и още една по-малка (вариант – 5 сек). И така се наредих 28-ми.. пишейки това се замислих обаче нещо – вече имам 21-во и 28-мо място на спринтовете от WOC 2011 и WOC 2013, а преди да стана европейски шампион при М18 в спринта бях ставал 26-ти и 23-ти, предните две години :))). На щафетата също не бях достатъчно прецизен в средата на маршрута, до където всичко вървеше по мед и масло, но после изостанах от челната група.

WOC 2013 Sprint Final

След Световното се отдадох на почивка и заедно с приятелката ми потеглихме на пътешествие из страната. Част от него беше и купа „България”, където бягах достатъчно добре и заех 2-ро място, след Дизела. През август пък бягах на традиционно забавната и качествена купа 3ODays. Седмица по-късно взех участие и в Държавното първенство, където заслужих сребърни медали на Спринт и Дълга и златен на Щафетата. За удоволствие участвах и в няколко планински бягания, на които определено се наслаждавах на природата и планините ни.

RilaRun 2013

В началото на септември беше Шампионата на Югоизточна Европа, който се проведе в Румъния. Бягах приемливо и на трите индивидуални дисциплини, но не перфектно и се задоволих с две сребра и един бронз, но за сметка на това на щафетата бяхме безпощадни и победихме румънците. Съотборниците ми Григор Караиванов и Николай Димитров направиха стабилни бягания и се справиха с Даниел Баркаш и Симион Сичу, предадоха ми с преднина пред Йонут Зинка, която аз, с много добро бягане, затвърдих и грабнахме златните медали на тяхна почва. На следващия ден си „докарах” една нелепа контузия, която все още усещам в коляното си, но пък вече не ме безпокои така и мога да тренирам нормално.

SEEOC 2013 Relay

В средата на септември беше и Държавното първенство по нощно ориентиране, където не всички силни състезатели взеха участие и спечелих лесно. Само седмица по-късно пък беше и поредния Adventure Cup, в който заедно с Дизела участваме и печелим – 4-ти подред. Много тежко състезание, голямо предизвикателство и приключение!

Веднага след Адвенчъра заедно с националния отбор заминахме за –есенен- тренировъчен лагер на подобни райони за Световното първенство следващата година – в Италия. След този лагер си дадох една сериозна почивка за да се опитам да си реша проблема с коляното и нещата се понаредиха.

XCo Adventure Cup 2013

В края на октомври и началото на ноември взех участие в 5-дневката на Истанбул, където имах удоволствието да съм заедно с отбора по ориентиране на Ловеч и така това състезание се превърна в един, освен качествен, но и приятен старт на тренировъчния период за мен.

През ноември спечелих две от сериите на съботните бягания “5kmrun” – във Варна и в София и взех участие в купа „Никулден” (днес), която Браун тим организираха в близост до районите си за състезанието, което подготвят за догодина. Проведоха добро състезание, но с някои забележки и най-важната поука, която според мен, трябва да си вземат е да поработят върху най-важния и основен елемент от организацията на едно състезание – изработката на картата и маршрута, защото всичко останало, което ще направят може да бъде помрачено за миг.

купа "Никулден" 2013

През следващите два-три месеца ме чакат доста тренировки и се надявам нещата да вървят по план, защото следващия сезон ще бъде тежък и започва от рано. Основните състезания, на които от сега смятам, че ще участвам до Световното първенство в Италия през юли са Световната купа в Турция (01.03), Световните купи в Испания (05-06.04), Европейското първенство в Португалия (09-16.04), купа „Великден” (18-21.04), Тиомила (03-04.05), някои стартове в България през месец май, Световните купи в Норвегия (07-08.06) и Финландия (11.06), Юкола (14-15.06).

Искам да благодаря на всички спонсори и приятели, които ми помогнаха и ме подкрепяха и през тази година! Благодарен съм Ви и искам да знаете, че Вие сте една голяма част от моята мотивация! Надявам се, че не съм Ви разочаровал, а ако е така – ще се постарая за напред да се случва по-рядко!