Няма време!

Първият старт от Световното първенство е в петък – спринт квалификация, а аз съм нетърпелив да застана на старта, да дам всичко от себе си и след финала да видя как това се измерва спрямо другите. Любимата ми дисциплина (спринт) ще се проведе в малко градче, известно с невероятни паркове, градини и цветни насаждения на име Форес. Маршрутите ще преминават през различни типове район – комбинация от градска част с много къщи и старинна – с по-тесни улици и алеи.

Разбира се, щафетата, в която също ще участвам, също ми е голяма тръпка и ще се постарая да допринеса за едно силно и стабилно бягане на отбора. Мисля, че е крайно време и тримата мъже да „уцелим” ден.

Може да не съм в най-добрата си форма, но от оправдания смисъл няма. Досега никога не са писали в класирането, в скоби, кой какво го боли, колко е тренирал или че се е загубил. Не очаквам това да е така и тази година, така че мога просто да се заканя, че догодина ще бъда много по-здрав, по-подготвен и в пълна бойна готовност! :)

А сега… стягам за последно багажа, защото утре в 4:30 трябва да съм на летището, а в Шотландия ни очакват най-различни изненади и приключения! Максимални температури около 15 градуса, десен волан и ляво движение са само част от тях!

Може да следите световното първенство по интернет на адрес: www.woc2015.org. Ще има онлайн резултати, gps проследяване, коментар и видео. Смесената спринт щафета, Спринт финал и Щафета ще бъдат предавани пряко и по BBC.

Готов за СП В Шотландия!

Готов за СП В Шотландия!

Една стъпка накриво и нещата се променят

Буквално.. само една стъпка накриво и сезонът ми се преобърна. Бях достигнал много добро физическо ниво и бях сигурен, че това ще бъде най-добрата ми година досега, но уви. Нещата не винаги се получават така както искаме, но изглежда на мен ми става навик. Въпреки, че последните години се справям много по-добре с тези пречки от всякакъв характер, отново получих „почивка по необходимост”. Положителното е, че всеки път съм мотивиран да се възстановя и отново да се върна в играта, и да стана по-добър от преди, да продължа да се развивам, докато един ден нещата са на моя страна и всичко бъде идеално в точното време. Тогава ще му мисля.

С треньора на НО Тодор Педев (и КТ от модел Спринт щафета)

С треньора на НО Тодор Педев (и КТ от модел Спринт щафета)

Междувременно, тъй като бях планирал всичко и разходите направени, пътувах и за Тиомила, въпреки, че не участвах. Седмица след нея обаче се опитах да се възползвам от престоя си в Швеция и влязох в гората, бягайки в Опън маршрути от Шведската лига. Върнах се в България, където продължих с възстановяването по всякакви начини, участвах и в Държавните първенства – Щафети и Смесени Спринт Щафети в Пазарджик. Болката в глезена обаче нямаше развитие, както и подутината, но успях да бягам прилично и да допринеса за победите и в двата старта на отбора ми „Вариант 5”.

Тодор Педев и Лъчо Илиев на клубната къща на Халден СК

Тодор Педев и Лъчо Илиев на клубната къща на Халден СК


Лекция за интервалната тренировка от Михаил Виноградов

Лекция за интервалната тренировка от Михаил Виноградов

Плановете обаче бяха готови и за следващите две седмици… така че отново се качих на самолета и заедно с националния отбор отидохме в Халден, където участвахме на няколко старта от Световната купа в Норвегия и Швеция, на райони подобни на тези за Световното първенство през 2016 година. Дните след това част от нас останахме на лагер в Халден, където направихме още тренировки в района. Това всъщност ме мотивира да не пропусна пътуването на първо място. Бях на косъм да се откажа и от Юкола, но в момента съм във Финландия и очаквам най-великата щафета с нетърпение, въпреки всичко. Е, разбира се, отказах се от поста, който бих искал да бягам, но ще се забавлявам!

"Чакащото кренвиршче"

“Чакащото кренвиршче”


Голяма грил-вечеря за отбора и гостите

Голяма грил-вечеря за отбора и гостите

А какъв е планът ми след като се прибера в понеделник (15.06) в България? Е, не знам дали има значение от него и дали нещата ще се случат както искам, но ще се съсредоточа върху пълното възстановяване на глезена ми с алтернативни тренировки, като все още обмислям дали да направя изключение и да стартирам за купа „България”, тъй като знам колко интересна ще бъде и я чаках/м откакто стана ясно, че ще бъде в района на Златни пясъци и Аладжа манастир.

В рая на ориентирането

В рая на ориентирането


Намерих си дом в рая на ориентирането!

Намерих си дом в рая на ориентирането!


В гората

Вижте карти с наложен gps от тренировките на: www.ivansirakov.com/maps

Също така вижте и най-новия епизод на поредицата Analyze my orienteering, заснет в една от тренировките в ютуб или тук:

Специално подготвителният период започва…

Времето си лети, а през повечето време ние не го забелязваме… Обръщайки се назад, всичко ни се струва, че е било онзи ден. По същия начин минаха за мен и последните три месеца, в които сериозната подготовка за сезон 2015 започна. През този период тази година заложих малко повече на това да остана здрав и без травми. Малко пренебрегвах по-бързите тренировки, като правех една или максимум две седмично, но за сметка на това през тези три месеца съм пробягал най-много километри досега, ако разглеждаме обема километри по тримесечия. Тоест, бих казал, че тренирах в златната среда и мисля, че съм готов за започване на специализираната подготовка в края на тази седмица.

За тези три месеца пробягах 1600 км и тренирах 180 часа.
Total time by categories

В края на тази седмица, заедно с голяма българска група, заминавам на лагер в Португалия, където ще бъдем 11 дена, 7 от които състезателни – общо 9 старта. Първото състезание, в което ще вземем участие е III International Meeting Idanha-a-Nova – средна дистанция WRE, нощен спринт и дълга дистанция. През 2013 сме били в района на това състезание и имам представа какво ни очаква – ще бъде интересно! Следващите 4 дни ще сме в град Визеу, където ни очакват също технични и тежки райони, а в последните дни от лагера се местим към крайбрежието на океана и ще вземем участие в най-силното състезание в света по това време – Portugal O’Meeting – дистанциите са: дълга + нощен спринт, средна, дълга и отново дълга, като всяка от дългите дистанции е между 17 и 18 километра :). А освен това, тези 4 дни са предхождани и от Смесена щафета, в която също ще участваме. Очертава се доста тежък лагер, но определено качествен. И най-важното, с много ориентиране на високо ниво – трябва просто да се възползвам по най-добрия начин.

Това ще е едно добро начало на специално-подготвителния период, който през март месец пък включва участие и в Lipica Open – 5 дневно състезание на тежки и технични карстови райони в Словения. Тази 5-дневка ще бъде част от подготовката на националния ни отбор и освен това е залегната като «наблюдавана» в регламента за определяне на НО.

Няколко по-интересни участия и тренировки през последните три месеца бяха:
– трейл-бягането «Ловешка крепост» (08.11.2014) / Резултати / Movescount /

Трейл-бягане "Ловешка крепост"

Трейл-бягане "Ловешка крепост"Трейл-бягане "Ловешка крепост"

– бягането до връх Ботев от Паниците, Калофер в уникално време (15.11.2014) / Movescount / Снимки /

Бягане до връх Ботев, от Паниците

– купа «Никулден», на която бях технически ръководител (07.12.2014) / Карта /

Кристален свят

– «Православния крос» 6-те манастира – 40км, заедно с Апостол Атанасов-Папи (28.12.2014) / Movescount /

Orthodox Run 2014, 42kms

– трейл-бягането «Трите воденици» на iRun до село Долище, Варна (18.01.2015) / Резултати / Movescount /

Трите воденици, iRun.BG

Новата година започна, но нека припомня 2014

За много години на всички! В случай, че посланието на фейсбук страницата ми не е стигнало до Вас – пожелавам Ви крепко здраве и неизчерпаемо щастие през Новата година!

2015 година вече започна, но искам да си припомня какво стана накратко през изминалата година и реших, че най-лесно ще стане като напиша една статия.

В началото на 2014 година, за щастие, имах възможността и направих няколко лагера в чужбина, един от които в Португалия през януари, където акцентът беше върху Европейското първенство през април и два в Турция, Анталия през февруари, като вторият завърши с участие в 1-ви кръг от Световната купа. Там направих два стабилни старта и успях да се класирам за финал и да заема 24-то място. В края на март пък се озовах в Испания, където освен качествен лагер, участвах във 2-ри и 3-ти кръг от Световната купа. Дългата дистанция беше нелепо анулирана, а в средната заех 19-то място.
КАРТА СК Турция: Квалификация / Финал
КАРТА СК Испания: Дълга / Средна

Малко по-късно беше и първото от двете важни за мен първенства през годината – Европейското в Португалия. Избрах да бягам спринт и средна дистанция, с резервен вариант – дълга. Бях стабилен в квалификациите и си осигурих място във финалите. В спринта направих най-доброто си класиране досега в шампионат от такъв ранг за мъже.

След като заех 4-то място в квалификацията предния ден, преди финала на спринта се чувствах спокоен, но не особено свеж. Знаех, че технически ще се справя, но не бях наясно колко бързо ще бягам. Точка след точка, нещата се получаваха, но дойде моментът, в който маршрутът ме хвана неподготвен. Не мислех, че ще стигнем до крепостта в края на градчето и нямах никаква предварителна подготовка за там (всъщност знаех*, че има само един вход/изход, което беше и фаталната ми грешка за деня). Минавайки през портата се разминах с един британец, който вече бягаше за следващите точки и това потвърди мисълта ми, че така или иначе аз трябва да изляза през тази порта. Впоследствие, след като финиширах, разбрах, че съм пропуснал една пътечка, през която можех да спестя секундите до сребърния медал. Уви, останах 12-ти на 16 секунди от медалите. Чувствата ми бяха смесени – хем бях постигнал супер резултат, хем можеше да бъде толкова повече…
КАРТА ЕОС Спринт: Квалификация / Финал

CollageEOC1


Финалът на спринта беше късно вечерта, а още на другата сутрин и то доста рано, беше финалът на средната дистанция. В този старт участие взеха 117 мъже – заради грешка на организаторите бяха допуснати всички, бягали квалификация. Определено нямах останала много енергия, но пък отново се чувствах уверен и стартирах на пълни обороти. Бях прецизен и концентриран през цялото време и единствено можех да си спестя малко секунди от един неоптимален микро-вариант за 12-та КТ и лека несиурност в средата на отсечката за 18-та КТ. Класирах се на 30-то място, което всъщност, беше много добре и бях доволен.
КАРТА ЕОС Средна: Квалификация / Финал

В последния старт от Европейското първенство – щафетата, заедно с Иво Каменаров и Кирил Николов заехме 18-то място, като аз бягах 1-ви пост и успях да направя още един добър старт на това първенство. Финиширах на около 30 секунди от победителя на 1-ви пост Даниел Хубман.
КАРТА: ЕОС Щафета


Ден след като се прибрахме в България, взех участие и в 4-те старта за купа «Великден», където като цяло бях на ниво, а най-важният успех за мен беше, че предотвратих контузии и т.н. по време на такава дълга серия от стартове. А всъщност 4 дни по-късно беше и студентското първенство по ориентиране. А следващия уикенд стартовете продължаваха, но в Швеция.

Освен Спринт от Силва Лига, на дневен ред беше и Тиомила, където бях поставен на дългия нощен пост в първия отбор на Стора Туна. Началото за нас беше без грешки, но с по-бавна скорост и аз стартирах от 66-та позиция, с изоставане от над 6 мин. Това беше един от двата поста, в които няма разделяне, но бях далеч от челото и тактиката да следвам водачите отпадна. Стартирах, стараейки се да не се влияя от други състезатели около мен, всичко вървеше по план, бях активен и контролирах ориентирането си. На около 1/3 от маршрута обаче забелязах една позната физиономия – на Андреас Кибурц (Швейцария) и реших, че мога да се възползвам от това. Постепенно заедно с него и още едно момче успяхме да се отделим от групата и да преследваме тези пред нас. Движехме се добре, а аз вече бях малко по-пасивен, просто следях нещата из късо, темпото беше достатъчно добро. В последната 1/3 застигнахме групата на водачите и изведнъж имаше десетки бягащи навсякъде. Отново останах ‘сам’, но успях да контролирам положението и в края финиширах на 7-ма позиция, едва 11 секунди зад временния водач. И… второ време на дългия нощен пост, мм :). В края Стора Туна зае 15-то място и повечето от нас бяха доволни от себе си!
КАРТА: Тиомила

В края на месец май участвах в две планински бягания – Саломон Витоша Трейл и ДП по Планинско бягане. Първото се проведе във високата част на Витоша и беше 27км с 1300м изкачване, а второто в околностите на град Пирдоп – 12км с 800м+. Ако трябва да съм честен беше удоволствие да избягам трасето на Salomon Vitosha Trail 2014, времето беше прекрасно и имаше възмжност човек да се наслади на природата. На държавното първенство беше повече като задължение, но добрата подготовка направи нещата приятни и там – три обиколки, които този път не ми донесоха никакви поражения върху бедрата. Когато си подготвен и не бягаш максимално, дори и тежките спускания не оставят следи :).

Седмица по-късно заминах за Норвегия, където взех участие в още два кръга от Световната купа – средна и дълга в Конгсберг. И в двата старта не бях безпогрешен, а на дългата ми «спряха и тока», заех две 39-ти места. Няколко дни след това, във Финландия, се проведе и следващия кръг от СК – този път Спринт. Успях да бягам стабилно на квалификацията и се класирах за финал. Организаторите се бяха постарали да има един истински лабиринт и изключително изкуствен спринт. Като цяло се справях добре, дори и с най-трудната отсечка на спринт, която някога съм бягал…, но една от най-елементарните ми изигра лоша шега. Тръгнах в грешна посока с 90 градуса и го отдавам единствено на дупченето с ЕМИТ системата. Останах 36-ти.
КАРТА СК Норвегия: Средна / Дълга

Някоко дни по-късно се проведе и най-голямата щафета в света – Юкола! Аз имах задачата да стартирам щафетата на Стора туна. Имах желание да бягам първи пост и бях доволен. Аз и още 1627 човека бяхме на стартовата линия за своите отбори! Още веднъж изпитах това уникално чувство – да стартираш първи пост на Юкола! Имах нужда от няколко стотин метра след старта, за да се освестя от стотиците бягащи хора, но след това бях много прецизен. Имаше, както Юкола подобава, много разделяне и различни варианти, така че вършех работата си сам. Точка след точка, виждах все по-малко хора наоколо, докато не се озовах на видимата КТ на 4-та позиция, водейки първата група. За мое съжаление направих две-три грешки в оставащите няколко точки до финала и се прибрах на 29-то място, което обаче беше идеално за отбора ми, предвид другите около мен. В крайна сметка Стора Туна зае 17-то място.
КАРТА: Юкола

Седмица по-късно беше Държавното ни първенство Средна дистанция. Едно от най-интересните и качествени състезания в България за годината. Районът около Аладжа манастир и Златни пясъци определено е добър за ориентиране, така че с нетърпение очаквам и купа „България” 2015. Стартирах уверено и точка след точка подреждах пъзела, докато не достигнах до „пеперудата” за разделяне. Там изгубих състезанието с много малки грешки и една огромна. Докопах се до бронзов медал, след Гришата и Иво. По-лошото обаче беше, че още следобед не можех да си стъпя на крака – бях ударил доста неприятно коляното си и търпях последиците. Няколко дни бях напълно аут от играта. На 5-тия започнах да раздвижвам, но Световното първенство беше дошло. 5 тренировки по-късно вече бяхме в Италия.
КАРТА: ДП Средна

Световното първенство беше втората основна цел за сезона. Бях се фокусирал върху спринтовата дистанция, защото така както и предната година – не знаех какво ще бягам почти до заминаването. На квалификацията бягах стабилно като цяло, но допуснах една грешка, предизвикана от такава на картата. Организаторите така и не признаха вината си, но не само аз бях потърпевш, а дори и действащият Световен шампион Мартен Бострьом. Преглътнах го, макар да ми беше доста неприятно, имаше още стартове пред мен – (Статия WOC 2014) например смесената спринтова щафета – за първи път в програмата на Световното. Уви, там също се провалих, въпреки, че физически бях що-годе на ниво, то този път пропуснах КТ. Това, че бяха в една права под конец ни най-малко не ме извинява, но просто никога не успях да я видя! След старта поредната контузия, според мен вследствие на коляното 10 дни по-рано, ме удари. Ахилесът ми вече беше доста зле и беше удвоил размера си. Пропуснах дългата дистанция и лежах, за да взема участие в щафетата. След като времето след ДП Средна беше катастрофа и освен, че пропуснах планираната подготовка и се наложи да си взема и тотална почивка за доста от дните, то вече бях леко извън форма и с контузия в ахилеса. Застанах на старт за българската щафета на 1-ви пост и нещата вървяха добре, докато не наближихме видимата КТ, където изгубих контактната си леща и направих голяма грешка. Впоследствие бягах стабилно и върнах няколко позиции, за да се прибера 19-ти на 6 мин от първите и 3 от 10-тите. В края отбора ни с Гришата и Дизела зае 20-то място.
КАРТА: Спринт Квалификация

Следващите 25 дни не тренирах… Последва седмица с разтичвания и Световно студентско първенство в Чехия! Странен експеримент, с който да «проверя» дали ахилесът ми е възстановен, но пък успешен. Въпреки, че ме болеше, издържа. Още седмица кратки разтичвания и се хвърлих в следващата «проверка» – Шампионата на Югоизточна Европа в Сърбия. И тук с доста мускулна треска, оцелях! На последния старт – Спринта – дори бях на много добро физическо ниво. Няколко дни по-късно се впуснах в следващата серия състезания – 4 Държавни първенства, като 3 от тях спечелих – Нощно, Спринт и Щафети. На дългата дистанция направих поредната издънка този сезон, а до скоро не ми се беше случвало – пропуснах КТ. Още няколко възстановителни бягания и се впуснах в XCo Adventure Cup 2014 заедно със Тачо – Станимир Беломъжев.
КАРТИ WUOC: Спринт / Спринт-Щафета / Средна / Щафета
КАРТИ SEEOC: Дълга / Средна / Щафета / Спринт

За 5-та поредна година участвам в Адвенчъра и за поредна година изживяването беше уникално, със своите нови изпитания и преживявания. Организаторите не нарушиха традицията и без съмнения организираха поредния още по-тежък, най-тежък Адвенчър досега. За 5-ти пореден път го спечелвам, но този път с нов партньор – с Тачо. Цялата статия за състезанието може да видите тук (Adventure Cup 2014).

От 1-ви октомври постепенно започнах да тренирам нормално за новия сезон 2015. В началото на ноември вече бях навлязъл в сносна форма и тренировъчния процес върви по план. През ноември и декември направихме два лагера с националния отбор – първо в Хисаря, а после и в Баня. Смятам, както и останалите членове на отбора, че ще е от полза ако веднъж месечно се организираме и поне за три дни потренираме заедно.

В началото на новата година, заедно с Иво Каменаров, Мартин Понев и Атанас Кателиев направихме страхотен лагер в района на Приморско. Засега следващия по-сериозен лагер остава чак през февруари – в Португалия, но пък се надявам там нещата да са на ниво! Предстои един интересен сезон, който очаквам с нетърпение, но не и без да премина през нужната подготовка и развитие!

Харесайте фейсбук страницата ми – Ivan Sirakov – Fan page и ме следете “из късо”!

ПП: Архивът ми с карти www.ivansirakov.com/maps има някои липси (СК Финландия, Световно Щафета и още няколко), но скоро ще ги попълня.

Тежко състезание определи шампионите в кроса

…Или национален шампионат по крос-кънтри, както е официално в календара на Българска федерация по лека атлетика се проведе днес при не особено приятни метеорологични условия в Самоков. Трасето, за учудване на мнозина, не беше на Боровец, както миналата година и както ще бъде на тазгодишното Европейско първенство по крос, на което България е домакин. Организаторите от Самоков избраха трасе в местността Ридо, в близост до града. Доколкото рабрах, решението е взето, тъй като едно състезание на трасето за Европейското първенство би нарушило настилката и съответно щеше да създаде още главоболия за организаторите :).

Заедно със Шабан Мустафа превземаме Ридо обиколка след обиколка

Заедно със Шабан Мустафа превземаме Ридо обиколка след обиколка

В този доста снежен и студен ден, мъжката група стартирахме в 14:40 ч, когато трасето беше придобило най-калната си и гадна форма. Дистанцията, както обикновено, беше 10 км, а аз не бях в топ-форма. Въпреки това целта ми беше да вляза в първите 6 и може би по-бавното темпо, заради състоянието на трасето, беше в моя полза. Лично аз имам някаква „вътрешна” спирачка и лесно преценявам какви са възможностите ми още след като стартирам. По този начин почти винаги стартирам с оптималната скорост, с която мога да изкарам цялата дистанция на такива кросове. Така стана и днес, от старта, след като се опитах да се измъкна от навалицата, хванах идеалното темпо, с което бягах почти през всички обиколки. Всичките ми обиколки станаха в рамките на 3:45 до 3:53, като само последните три надвишават 3:48.

В края справедливо заех удовлетворяващото ме 4-то място

В края справедливо заех удовлетворяващото ме 4-то място

Това темпо ми отреди да бягам заедно с Шабан Мустафа, като в началото аз водех, след което той излезе напред и в предпоследната обиколка използва леко огъващите ми се крака и се откъсна 20-30 метра, които така и не успях да стопя до края. Финиширах на 7 секунди зад него и бронзовия медал. Победител безапелационно стана Йоло Николов с 36:34, следван от Димчо Мицов с 37:47 и Шабан Мустафа с 38:06. Доволен съм от бягането си, предвид периода, в който съм в момента, а и освен това, с 4-тото си място най-вероятно ще имам правото да участвам на Европейското първенство по Крос, което ще се проведе в средата на декември месец на Боровец.

Въпреки студенто, гадно време и неприятно разкаляното и снежно трасе, все пак позитивните емоции и преживявания бяха много, така че дори и сега, с всичката умора, се чувствам добре и с нетърпение очаквам този един допълнителен час сън, който тази нощ ще имаме!

Вижте gps-трака и времената ми по километър в movescount. Резултати и снимки на фейсбук страницата ми: facebook.com/sirakov.page