IvanSirakov.com ::: Orienteering

10MILA - 1ви пост

2012-05-09 в 10:33:59

В четвъртък (03.05) както беше по план, заедно с Кирил Николов заминахме за Швеция – Стокхолм, а от там с един влак и с клубния бус и останалата част от Конгсберг ОЛ стигнах до настаняването близко до Мотала, на брега на огромното езеро Ватерн. Хижата беше супер. Още вечерта имахме време за една тренировка в съседен район на този за Тиомила – бягахме дневно. На другия ден беше и втората тренировка, на която отново всички бягахме дневно, въпреки, че доста щяха да бягат през нощта. Аз трябваше да бягам последен пост, почти 18км, но бях спокоен, защото се чувствах добре на двете тренировки, на светло. Не знам защо, но може би такава е традицията, Конгсберг никога не са оставали настанени някъде по време на големите щафети – винаги, откакто аз съм там, сме на палатки на арената. Та, в събота сутрин стана време да се отправим към арената на ТИОМИЛА 2012. Сутринта беше старта на детската щафета, а следобед на женската. Мъжкият старт беше в 21:30ч.

Имахме възможност да обиколим и разгледаме, а след това да наблюдаваме старта на жените. Стана ясно, че един от щафетата ни няма да бяга, но направиха съответните промени като включиха първата резерва в отбора. Беше малко кофти, защото момчето, което нямаше да бяга беше стабилен и щеше да бяга 2ри пост. По-късно нещата обаче загрубяха, след като и Дамиен Ренард каза, че няма да може да бяга, заради болки в стомаха. Той трябваше да бяга 1ви пост. Така се наложи влизането на още една резерва и по-сложни размествания в отбора – аз трябваше да застана на старт на 1ви пост. Това беше пост, който имах голямо желание да бягам, защото напрежението да застанеш на старта с толкова много състезатели и всичко останало е много голямо. Предизвикателството беше истинско за мен и единственото, което ме притесняваше да искам да бягам този пост преди това, а и когато стана ясно, че трябва да го бягам беше, че е нощен.

Дойде време за загрявка, взех назаем челник и резервно фенерче, всичко и се раздвижих заедно с Дизела, който също стартираше 1ви пост за миналогодишните победители Калеван Расти. След като оръдието гръмна, за да даде старта, започна едно бясно бягане към точка „К”-а. Беше ми много трудно да изпреварвам някого, защото просто нямаше място в коридора – опитах се. Стартирах от 65та позиция и щеше да е много добре, ако можех да изляза в по-предни позиции още от началото. Така и не успях, сега като гледам сплитовете, най-предна позиция, която съм бил през целия маршрут е 56та, от общите точки. Като цяло бягането в гората ми беше по-трудно, просто изразходвах много енергия, заради неравностите, камъните и т.н., които са по-специфични в Скандинавието. Това, мисля, се дължи на факта, че стъпвам за първи път в такива гори от есента на миналата година.

Бягането ми като цяло беше стабилно, въпреки, че нямах контрол над ориентирането през 100% от времето. Например за 1ва точка бях тръгнал с „грешната” група, но тъй като имах контрол, успях без грешка да отида директно на моята точка-„вилица”. Направих една единствена по-сериозна, но малка, грешка от 30-40секунди за 19та КТ. Изведнъж се озовах по средата на всички фенери, а уж владеех ситуацията – бързо се освестих и намерих моята точка. За щастие не бях попаднал на нито една от многото точки в този район. Финиширах на 2:20 от победителя на 1ви пост, на 75та позиция. Ако не бях сбъркал, най-вероятно щях да се прибера около 60та позиция. Дизела финишира 3ти на 5сек от водача. Аз бях доволен от бягането си. Справих се с предизвикателството и бягах стабилно, без да направя някоя глупава грешка. Наистина бях много изтощен след това и за първи път ме стягаха белите дробове като си поемех дълбоко въздух по-късно през нощта и на другия ден. Все още се възстановявам, но мисля, че след като в неделя тичах само 20мин, а в понеделник карах 40мин колело, то скоро ще съм обратно в правилните релси.
КАРТА: TIOMILA

Моят отбор, Конгсберг ОЛ, въпреки промените, финишира на 86то място, а победители тази година станаха Халден СК, които спечелиха и женската щафета. След като всичко приключи, заедно с Лъчо Илиев и Илияна Шандуркова заминах за Халден, Норвегия, където съм им на гости до събота и тогава заедно заминаваме обратно за Швеция и Европейското първенство, a междувременно днес ще участваме в областното първенство на Осволд (Халден, Фредрикстад и т.н.) по Спринт.

Купа „Вариант 5” и ДП Планинско бягане

2012-05-02 в 22:32:07

През изминалите 6 дни взех участие в 5 старта – започнах с ДП по Планинско бягане на 26.04 и продължих с 4-те дистанции на купа „Вариант 5” – one-man-relay, спринт, средна и дълга. Доста тежка програма, но издържах на натоварването и сега се възстановявам за следващото състезание, което пък е едва идния уикенд – Tiomila в Швеция.

Държавното първенство по Планинско бягане се проведе край язовир Жребчево, Нова Загора, където ни очакваше изключително тежко трасе – обиколка с изкачване и спускане. Аз предпочитам този вариант пред изцяло изкачване, но този път се чувствах малко безпомощен по доста стръмното изкачване. Мъжката група имахме да пробягаме 12,3км със 750м изкачване – три обиколки. Всъщност изкачването от 250м на обиколка се набираше за 1670м дистанция – сами си представете наклона. Още на първата обиколка не успях да се кача до горе заедно с водачите Кирил Николов и Йоло Николов. В последствие пробягах/ходих цялото разстояние абсолютно сам като в последната обиколка отпуснах темпото – изходих доста голяма част от баира. Дизела стана шампион за втора поредна година с 53:42, следван от Йоло Николов с 53:55мин, а аз завърших, вземайки бронзовия медал с 60:15. На минута след мен финишира 4тия Шенол Шемшидинов, следван от Стоян Тевекелев и Емил Стойнев. Общо 4 медала за ориентировачи този ден – съотборника ми Валентин Паскалев се окичи със сребърен медал при старшата възраст, както и Мартин Понев при младша възраст. На 7ми юни ще се проведе Балканиадата по Планинско бягане на същото трасе край яз. Жребчево, за където потвърждение за участие дадохме Дизела, Вальо и аз.

Ден по-късно купа «Вариант 5» започна с One-man-relay, организиран край с.Зелена Морава. Исках да спечеля този старт и задачата не беше трудна, предвид това, че Кирил Николов реши да не финишира. Да, но не успях и то не защото нямах сили, а главно защото мислех, че водя, бягайки към финала на 3тото кръгче и отпуснах темпото доста. Разбира се, направих и няколко грешки. Първата грешка беше на 1вото кръгче, когато една от точките беше махната и хвърлена 30-40м по-долу от обекта. Намерих я и я върнах на мястото й и се развиках на циганите, които бяха там – същото направи и Калин Карачоров, който дойде малко след мен към точката. За щастие съдиите, които после отидоха предотвратиха провал на състезанието. На второто кръгче направих още 2 грешки, заради слаба концентрация, но преминавайки през финала водех убедително и спокоен взех 3тата си последна карта. Бягах стабилно и в последната част от маршрута си, след като знаех, че няма никой около мен, намалих доста темпото и се отправих към последните точки и финала. Останах леко очуден, когато разбрах, че 50сек преди мен е финиширал един от румънците. Чувствах се леко разочарован.
КАРТА: One-man-relay

Вторият ден започнаха и по-сериозните стартове за купа „Вариант 5”, тъй като вече имаше и награден фонд, който се разпределяше в елитните групи. Спринтът беше в горски район – като цяло приятна гора с открити площи и въпреки добрата видимост можеше да се направят грешки. Аз стартирах уверен и с мотивация специално за тази дистанция, защото ми е любимата. Бягах колкото мога, на няколко от отсечките, където можех да си спестя честото гледане на картата бягах много бързо, но ми останаха сили и за последните точки. Бягайки към последна точка, бях доволен от себе си, защото се справих със задачите по маршрута и ми оставаше само да напъвам до финалната линия. Финиширайки разбрах, че имам първо време и тогава удовлетворението стана двойно. Победих с 14:33, следван от Кирил Николов с 14:50 и Иво Каменаров с 15:10.
КАРТА: Спринт

Третият ден беше средната дистанция. Познат район – гора с добра видимост като цяло, оврази, пътища и дупки, склон. Предвид 5.3км маршрут за М21Е знаех, че времето на победителя ще бъде около 25мин – т.е. не типичната средна дистанция от над 35мин и затова започнах да бягам максимално още от старта. Справях се много добре, докато не сбърках фатално на 11та точка – знаех, че не правя нещата правилно още когато бягах по отсечката, но продължих – това е нещото, което ме ядоса след финала. Загубих 1:30 и с още две малки грешки се наредих 3ти, с изоставане от 9 секунди от втория Йонут Зинка и 2:24мин от победителя Кирил Николов.
КАРТА: Средна

Последният ден ни остана най-тежката и престижна дистанция от купа „Вариант 5” – WRE Дълга. Маршрут 13.4км с 470м сборно изкачване и 40КТ на карта с мащаб 1:15000 в околностите на село Кестенево ни очакваха в замяна на 300Евро за победителите при Мъже и Жени. Въпреки, че миналата година победих точно в този старт, знаех, че да повторя успеха си ще бъде много трудно. Опитах се да не мисля за това и просто да бягам тази дълга дистанция. Бягах много добре, с изключение на 2 по-големи грешки, по 1:30 всяка. 9-та и 29-та бяха фаталните точки за мен този ден. Сбърках по малко и на 7ма, 21ва, 23та, 27ма и 36та – общо около 1:30-2мин. Така за цялата дистанция имам около 4:30мин грешки. За 9-та точка грешката ми бе предизвикана от прибързване в началото и не достатъчен контрол в края на отсечката. Минал съм много близко до точката, но я подминах. За 29-та пък еуфорията и бягането с Дизела, който ме застигна и румънците, които пък бяха стартирали пред мен, ме разконцентрираха и очаквах да намерим точката просто така, а тя не беше за подценяване – азимутна отсечка, косо на склона, спускане. Умората в края беше доста голяма и заради това не внимавах достатъчно и допуснах елементарна грешка за 36та. В крайна сметка останах на 3та позиция. Кирил Николов безапелационно спечели със 70:54, втори отново се нареди Йонут Зинка със 74:38, а аз останах на 37секунди от него – със 75:15. Четвъртото място беше за Овидиу Мутю със 78:24, петото за Златко Каменаров със 79:00 и шестото за Тамаш Богия – 81:29.
КАРТА: WRE Дълга

Утре рано сутрин, заедно с Дизела, летя за Швеция, където идния уикенд ще взема участие в Тиомила с моя норвежки отбор – Конгсберг ОЛ. Ще бягам последния 10ти пост, който е дневен (в неделя, рано сутрин) и е дълъг 17,4км. Въпреки, че тази пролет нямах възможност да посетя Скандинавието и да бягам на техни терени, мисля, че една-две тренировки преди Тиомила ще ме настроят и ще се представя стабилно на тази 10-постова щафета. След 10mila ще отида на гости на Лъчо Илиев и Илияна Шандуркова в Халден за няколко дни, преди да се отправим отново за Швеция, където ще вземем участие в Европейското първенство, което ще се проведе край Фалум и Мора от 12 до 20 Май. България ще бъде представена от 5 мъже и 1 жена – Кирил Николов, Ивайло и Златко Каменарови, Лъчо Илиев и аз и Илияна Шандуркова.

Студентско първенство и специално контролно

2012-04-23 в 21:46:04

Изминалият уикенд беше поредния запълнен с много стартове. Всъщност уикендът за мен започна в петък, когато минах на функционални изследвания в Дианабад. В събота бягах двата спринта – специалното контролно в Перник и Държавното студентско първенство в София, а неделя – Държавното студентско – Средна. Злато и бронз от студентските държавни първенства по ориентиране допълниха златото, което спечелих на студентския крос по-рано тази пролет от името на Великотърновския университет.

Последните изследвания, които минавах в Дианабад бяха на 06.12.2011, така че имах добра база за сравнение. Все още резултатите не са излезли, но някои от основните неща, които се разбират още на място са – бях с 0.5кг по-лек, може би с малко по-малко мазнини, както и издържах 30секунди повече на бягането до отказ на тредбана – поставих си нов рекорд – 21:00мин. Интересно ми е да разбера какви ще бъдат другите ми показатели...

Събота сутрин беше специалното контролно Спринт, организирано в Перник. Състезанието беше селекция за Световното, Европейското и Световното студентско първенства. Спринтът беше интересен, защото първата част беше горска, след което преминавахме през градска част и накрая маршрутите завършваха в крепостта Кракра. Бях уверен, въпреки напрежението с всички тези контролни в един старт, и донякъде се радвам, че успях да се справя много бързо с допуснатата грешка за 1ва точка. Загубих около 20-25секунди, но това може би беше малкият дявол. Положителното е, че не действах на хаос, а предотвратих фатална грешка, която доста хора допуснаха. Трудността на тази първа точка беше поради фактите, че е 1ва, че е сравнително къса и че е по спускане. Уви, аз знаех тези неща, но въпреки това не успях да напасна детайлите и виждайки едно „тъмно зелено” отдалеч, реших, че то е моето точно над точката. След като дупчих тази точка се рестартирах и се опитах да бягам стабилно и с максимална скорост, за да остана „в играта”. Допуснах още една грешка – около 10сек, на първата точка в крепостта, където не можах да разчета къде точно е центрирана. Финиширах с второ време – 14:26, победител стана Кирил Николов с 13:45, а трети – Иво Каменаров с 14:40.
КАРТА: Специално контролно Спринт

Следобед в двора на Национална Спортна Академия се проведе и Държавното студентско първенство Спринт. Дворът на НСА беше познат на почти всички, но това не попречи повечето да останат изненадани от поредната, след тази на Браун купата, уловка с непроходима ограда. Направих стабилно бягане, без грешки, като изключим не оптималния микро вариант в началото за 7ма точка. Опитах се да бягам бързо, въпреки, че беше втори старт за деня. Все пак в същия формат (два спринта за ден – квалификация + финал) е и Световното първенство през юли в Швейцария. Спечелих държавното студентско първенство по Спринт с време 14:51, следван от Иво Каменаров с 15:22 и Златко Каменаров с 16:34. В класирането за купа „НСА” бях победен само от Кирил Николов, който избяга маршрута за 14:15.
КАРТА: Държавн студентско - Спринт

В неделя средната дистанция на Владая беше поредното контролно за националните отбори – за Европейското и Световното Студентско първенства. Тежък и техничен район, където аз не се справих с основните неща и направих най-лошото си бягане от всички на по-важните стартове тази пролет. За капак отново изгубих лещата си, а и ударих крака си, но пък погледнато от добрата страна - нямам сериозен проблем нито с окото, нито с раната на крака. Започнах състезанието си много лошо – без план и без дори прецизна посока за 1ва точка – в последствие ми беше изключително трудно да определя къде съм, въпреки, че попаднах на 18та точка (което тогава не бях разбрал). Загубих 2:30мин още в началото на тази средна дистанция. В последствие направих малка грешка за 2ра, по-голяма за 5та и 8ма (загубих лещата си), за 10та и 11та, за 14та и 19та. Общо загуби над 6мин - бях много далеч от доброто ориентиране, което трябва да затвърждавам. Останах с бронз от този студентски старт с време 38:35. Победител стана Иво Каменаров с 34:45, следван от Златко Каменаров с 36:44. В класирането за купа „НСА” победител отново стана Кирил Николов с 33:39.
КАРТА: Държавно студентско - Средна

Останах още ден в София, за да направя още една процедура при кинезитерапевта ми, след тази в четвъртък. Все още имам проблем с лявото бедро отзад, но засега нещата са под контрол и се надявам скоро да отшумят.

В четвъртък ще стартирам на Държавното първенство по Планинско бягане, което ще се проведе до яз. Жребчево, Нова Загора. Дистанцията за мъжете е 12,3км със 750м изкачване (3 обиколки). За мен лично вариантът – качване и спускане, е по-добър от този - само качване, а същото мисля и за повечето ориентировачи. Мисля, че ориентировачи ще спечелят поне 5 медала на това държавно първенство по лека атлетика – надявам се да съм добър пророк, какъвто бях и преди ДП Крос:). Миналата година останах на едва 6та позиция, когато първенството се проведе на Боровец само в изкачване, а през 2009 когато също участвах, но на варианта „обиколка”, взех бронз. Мисля, че и сега ще мога да се боря за медал. Само ден почивка след планинското започва и купа „Вариант 5”, в която естествено, ще взема участие.

Браун къп и купа Великден

2012-04-19 в 21:20:05

През изминалия уикенд се проведоха купата на Браун тим – Brown cup и традиционната купа на моя отбор „Вариант 5” – купа „Великден”. Като приоритет за себе си бях сложил първите два старта край Трявна – за Браун къп, където освен, че средната дистанция беше WRE, имаше и по-голяма конкуренция в елитната мъжка група. Районът за състезанието беше също нов и интересен – като цяло с по-лоша проходимост-видимост и различни технически предизвикателства. На Великден пък основните ми конкуренти в М21 не взеха участие и затова не бях толкова мотивиран да бягам на 100% - нуждаех се и от почивка. Въпреки тези нагласи се класирах 2ри на Браун къп и 1ви на купа Великден.

Преди да започна тази серия от 4 старта за 4 дни бях на Шкорпиловци за 4-дневен лагер с Вариант5 и доста от клубовете в България. Почти 130 състезателя, предимно деца, взеха участие в подготвителния лагер, който беше професионално организиран – със СпортИдент на всяка една тренировка и т.н. Направих 3-4 по-бързи тренировки, от които останах доволен. А също бях и сред доста от по-младите надежди на българското ориентиране и ми беше интересно да се запозная с някои от тях.
Картите ми може да видите в архива ivansirakov.com/maps.

Brown Cup започна със спринт в град Трявна на 13 април. Предварителната информация сочеше едно – бягането и вариантите ще са доминиращи, тъй като маршрутът беше само с 12КТ. Винаги съм имал афинитет към спринтовата дистанция, затова се постарах да бягам максимално. Всъщност маршрутът имаше една уловка, на която почти всички се хванаха – непроходим зид и не много варианти. Аз лично „се спасих” само с малка загуба на този фатален за доста прескочили го хора зид – 65м в повече, но цели 19секунди загуба. Останалата част от маршрута протече по план и с максимална скорост. Останах на 5секунди от победителя Кирил Николов и с преднина от 1:30 пред третия Иво Каменаров.
КАРТА: Brown Cup Спринт

WRE средната беше на нов район, в близост до Габрово – Източник. Очакваше се да бъде с по-трудна проходимостт заради буря, която е съборила доста дървета. Склон и равнинна част с понори бяха основните теренни форми. Стартирах уверен и се справях със задачите, които техническия ни беше поставил, с някои малки грешки тук и там – 2ра и 10та по около 20-30секунди. 11та точка обаче ми поднесе изненада, на пръв поглед лесна отсечка, към която се отнесох с по-малко внимание. В началото бягах по компас, но след като излязох на пътеката, реших, че съм на пътеката южно от точката и трябва да продължа напред до Т-образното кръстовище, а аз, уви, вече съм бил на пътеката западно от точката. От там объркването ми продължи след като понора с камък северо-източно от 11та имаше точка, която аз помислих, че е юго-източно от 11та. Просто камъкът много наподобяваше скаличка-откос. Загубих 2:30. След това отново стабилизирах ориентирането си, но направих още една грешка до края – за 20та КТ, почти 1мин. След тази грешка бягах максимално, защото се опасявах, че няма да успея да запазя втората си позиция в общото класиране с тези грешки. В крайна сметка победител стана отново Кирил Николов с 38:29, аз останах на второ място с 42:49, а трети отново Иво Каменаров с 43:41. Това, всъщност, беше и общото класиране.
КАРТА: Brown cup Средна

Продължих поредицата с купа „Великден” край Росина, където повечето от основните състезатели в М21 не участваха. Аз се чувствах доста уморен предния ден и затова реших, че е добре да си дам малко почивка и да не бягам максимално на тези два старта. Това може би ми изигра лоша шега и направих елементарни грешки и двата старта. Винаги когато стартирам без нужната мотивация – например на тренировка или по-лек старт, не съм достатъчно концентриран и правя грешки, дори и сега. В първия старт – средната – останах на 52сек от Ивайло Иванов, а втория ден - на дългата, бягах по-бързичко и въпреки грешките победих с добра преднина. В общото класиране за купа „Великден” се наредих 1ви, следван от Ивайло Иванов и Ивайло Петров.
КАРТА: Великден - средна
КАРТА: Великден - дълга

Тъй като се чувствах уморен или поне краката ми, във вторник бягах само 4км и карах колело. Имах само 3 дни до следващото бързо бягане (петък). Този четвъртък и петък (19-20.04) част от националните отбори ще минават на функционални изследвания в Дианабад. Аз лично ще мина в петък. В събота пък ме очакват 2 старта – спринтове (Специално контролно и Държавно студентско първенство), които трябва да бягам здраво. Същото важи и за средната в неделя (купа „НСА”). Тези стартове са контролни за определяне на националните отбори за Европейското, Световното и Студентското Световно първенство. Предстои поредния тежък уикенд, но мисля, че ще бъда боеспособен! :)

Първи важен старт за годината и победа

2012-04-03 в 09:37:12

Този уикенд беше и първият отговорен старт, който беше един от трите определящи състава за Европейското първенство в Швеция през месец май. Контролното за националния отбор беше част от купа „Бегун”, която се утвърждава като едно доста качествено и атрактивно състезание. Спечелих и контролното, и купа „Бегун” с едно стабилно бягане въпреки някои премеждия, с които се сблъсках.

Събота, след малко закъснение по обективни причини, бях принуден да скъся загрявката си, но мисля, че се вработих добре. Заставайки на стартовата линия обаче, 20секунди преди да стартирам осъзнах, че нямам описание за ръката – с цената на малко стрес успях да си набавя и да се изстрелям към 1ва точка с нужната концентрация. По-лесната 1ва точка ми даде шанс да се отърся от лошия пре-старт и да навляза в състезанието, дори и с първо време за нея. Районът на състезанието беше много интересен с доста камъни, скали, релеф и някои по-гъсти участъци. Точно преди да достигна до 7ма точка обаче се случи нещо кофти – изгубих една от лещите си и така зрението ми беше доста нарушено. Увереността ми рязко спадна и се наложи да намалям скоростта на доста места, за да избегна грешки. Исках да нямам груби загуби, защото представянето ми беше определящо за участието в Европейското, следователно и напрежението високо. Донякъде се справих със задачата и се „спасих” от по-големи грешки, но все пак допуснах някои по-малки тук и там, било то от вариант или при атаката на точката. След като стигнах до 21ва точка, където контролното приключваше си отдъхнах леко и се оставих на умората да ме връхлети, а ми оставаха още 3.1км (от общо 8км) и 9 точки. Опитах се да поддържам темпото високо, но ми беше малко по-трудно. Финиширах с време 58:25, което ми донесе победа за купа „Бегун”, на второ и трето място се наредиха Николай Димитров и Ивайло Каменаров, съответно с 62:02 и 64:34.
КАРТА: Бегун (1 част)
КАРТА: Бегун (2 част)

До 21ва точка, за контролното, имах време 36:13, с второ време е Ивайло Каменаров 39:01 и с трето – Николай Димитров 40:24. Добре е да отбележа, че Кирил Николов-Дизела бяга доста силно и щеше да има 2мин по-добро време от моето, но дупчи грешна 7ма точка – така изгуби и комфортна победа за купа „Бегун”. Аз лично бях доволен от своето бягане, въпреки, че не беше перфектно.

Няколко часа по-късно предстоеше и второто издание на МОЛ-ориентирането, което Бегун организираха – доста атрактивно, интересно и смешно състезание. Бях пропуснал миналогодишното издание и не бях влизал в мола - единствено през входа до старт-финала. На това дереже бяха малко от участниците, но пък беше още по-вълнуващо когато трябваше да преценяваш мащаба, етажите, стълбите, ескалаторите, оплетения маршрут и т.н. В крайна сметка успях да се наредя на 3то място при ожесточена конкуренция, след победителя Иван Димитров и Петър Доганов. Разминах се само с една-две «катастрофи» :).

В неделя пък беше и третия старт от програмата на купа «Бегун» 2012 – Ориент-шоу в Ботаническата градина. Организаторите бяха направили карта с мащаб 1:1250 и бяха построили зрелищен лабиринт в непосредствена близост до старт-финала, който беше атракцията за зяпачите. Регламентът беше ясен – бягат се два маршрута, след което се прави сбор на времената и само първите 4 състезателя от мъжката група попадаха във финал – масов старт. Аз се справих много добре на първия маршрут и без грешки спечелих, на втория пък направих няколко малки грешки и бях по-бавен в лабиринта, но останах с 3то време и така попаднах във финала. Там обаче не бях достатъчно концентриран и предприех много лоша тактика в края на маршрута, когато влизахме в лабиринта – вместо да гледам бягащите пред мен и лесно да скъся дистанцията, след което да атакувам в края, аз се опитах да гледам картата в оголемения мащаб на лабиринта – това, което не използвах на 1вите два кръга и се справих достатъчно добре и без него. Това оголемено парче, въпреки по-добрата четливост, ми дойде сложно и не успях да се справя, след което се отказах от препряността и спрях на едно място. Определено бях атракция за зрителите, защото стоях около 1мин почти в поза «Ф» и гледах картата и лентите, които очертаваха коридорите. Беше забавно състезание:). В крайна сметка финиширах 4ти – победител стана Кирил Николов, много плътно следван от Петър Доганов и Григор Караиванов.
КАРТА: Ориент-шоу 1
КАРТА: Ориент-шоу 2
КАРТА: Ориент-шоу Финал

Останах във Варна още ден и още следобед бях «принуден» от част от организаторите да отидем на тренировка в района от събота – Долище. Избягахме първата част на Ж21Е, но най-странното беше, че след тренировката всичко там побеля – от сняг. Днес пък отидохме на района от миналогодишната купа «Бегун» - Яйлата и пробягахме маршрута пак на Ж21Е. Времето този път беше много по-приятно и лекото бягане с обсъждане в терена ми подейства много добре.

В края на другата седмица трябваше да се проведе Държавното първенство по Планинско бягане, но от БФЛА го отложиха, като все още не се знае за кога. Поради тази причина следващия уикенд ми е свободен – ще мога да се явя на още един изпит в университета (8.април), което ми е в плюс. Веднага след това заминавам на лагер за 3-4 дни на Шкорпиловци, където освен моя отбор – Вариант5, ще бъдат и още много клубове. Ще се възползвам от тази възможност, за да направя още един блок от много бягане в гора като включвам и участията в Браун къп и купа «Великден».

Шампион на Студентския крос и С карта из Търновград

2012-03-25 в 22:49:23

По всичко личеше, че събота (24.03) ще бъде много натоварен и интересен ден – имах изпит, както и две състезания, но по-напрегнатото беше, че изпита беше от 10ч, а старта на Държавния студентски крос в 11ч на Света Гора – следобед пък беше състезанието по ориентиране – „С карта из Търновград”. Имах голямо желание да участвам на всичко, както и нямах желание да пропусна изпита..

Още сутринта като се обличах, за да тръгна за Търново си подготвих всички неща за кроса, дори обух клина си и нещата за бягане под официалното облекло, за да мога да съм в готовност за старт. След като началото на изпита, очаквано, закъсня, то в 10:50 бях принуден да спра да се напъвам над листа и да се изстрелям към Света гора. Пътувайки започнах смяната на облеклото:) и след като пристигнах на хълма, паркирах 80м от старта, които пробягах като „загрявка” :). Да, наистина това ми беше загрявката, след което застанах на старта с всички останали и пистолета гръмна.

Мъжете студенти, както обикновенно на Държавен студентски крос имахме 6км – обиколката на Света гора е 1км и не е особено бърза. Първият километър беше сравнително поносим – 3:41 за мен, като бях 1-2 сек зад водачите на 7-8 позиция – давах го по-спокойно, за да се вработя. Преминавайки през финала, обаче, основният ми конкурент направи рязка атака и докато предприема действия бях изостанал 20-30м и се наложи да избягам втория километър за 3:15. Третият беше по-умерен – 3:25, като лека полека настигах водача, колега в университета и шампион от есенното ДСП по Крос - Стоян Владков. Четвърти километър избягах 3:28, а на 5тия бях плътно до него - в края на обиколката, точно след стръмното изкачване направих моята атака, с която откъснах Стоян на достатъчно разстояние, за да избягам необезпокояван последния км и да спечеля комфортно, с 10сек, победата на пролетния Държавен студентски шампионат по Крос. Така при мъжете Великотърновския университет зае 1во и 2ро място в лицето на мен и Стоян Владков, трети се нареди Шенол Шемшидинов от ШУ. С добро бягане Генчо Димитров гарантира абсолютното ни 1во място в отборното класиране. Жените на ВТУ също бяха на много високо ниво, както и есента, и заеха първите три места, естествено и отборната победа. Така Великотърновския университет защити титлите си от есенния шампионат по един доста категоричен начин. Аз лично останах много доволен от това, че се справих с напрежението и съумях да издържа до края – а бягането си беше доста силно.

След кратка почивка за обяд и малко релакс дойде време и за втория старт за деня – Спринта за купа „С карта из Търновград” 2012. Финалът на състезанието беше в новия парк на кв.Картала, а стартът до Американския колеж. Всички маршрути се развиваха в много интересния за ориентиране квартал „Варуша” и преминавайки през гористата местност над старата болница, финиширахме с „обиколка” на Картала. Това предполагаше, още в предварителната информация, че ще бъде доста тежко, заради сборното изкачване. Загравка и старт – фокусирах се върху състезанието и нещата се получиха – малко грешен вариант за 3та и малка грешка за 13та, където по погрешка влязох в маслинено зелено, което на картата беше очертано некоректно с масивна ограда, а на района - не беше. Бях доволен от доброто бягане, а победата беше хубава гарнитура към него. Борбата за победа щеше да бъде люта, ако Кирил Николов-Дизела не беше пропуснал точка. Пробягах маршрута за 16:58, а втори и трети се класираха съответно Апостол Атанасов с 18:20 и Николай Димитров с 19:37.
КАРТА: С карта из Търновград

На другия ден беше и WRE-средната дистанция за купа „Трите хълма”, на тежък и техничен район още по предварителни данни. Очакваше се гъста гора, много камъни и скали и доста изкачване – това и получихме. Организаторите бяха разположили финала на най-високата точка от района, както и старта, който беше близко – така всички маршрути имаха доста спускане в първата част от състезанието и по-тежка втора част, в която изкачването преобладаваше. Доста лош старт от моя страна, с грешен микровариант за 1ва точка, където загубих около 30секунди и впоследствие груба грешка за 2ра точка – 1:10. Там бях почти застигнат от стартиращия 2минути след мен – Николай Димитров. Събрах се и „натиснах педала до дупка”, за да мога да прекъсна визуалния контакт:). В последствие за 5та точка направих малка грешка, влизайки по-рано в гъстото – бях на косъм да направя груба грешка, защото мисля, че имаше дере, което не видях на картата и бях леко озадачен. Спасих положението с 20сек загуба и продължих напред. Малко неразбиране на картата за 9та ми коства 15-20секунди, а за 10та също бях много бавен и объркан – имаше мнооого камъни, което ми коства още секунди. Последната осезаема грешка беше за 15та точка – около 10секунди. Като цяло стабилно бягане, но много слабо начало, което ме дръпна назад, но не и в класирането. Победител стана Кирил Николов с 36:34, аз останах 2ри с 39:04, трети и днес се нареди Николай Димитров с 41:36.
КАРТА: Трите хълма WRE

Медал от ДП Крос

2012-03-19 в 16:28:44

В събота (17-03) се състоя Държавното първенство по крос в Луковит, а моите прогнози за 4 медала, спечелени от ориентировачи се сбъднаха – едно злато и три бронза в „нашия” актив. Лично за мен беше важно, че аз успях да изпълня целта си – стартирах уверен в едно тежко бягане с добра конкуренция и се борих до края, за да спечеля втория си медал от държавно по лека атлетика в мъжката група. Останалите ориентировачи с медали са Апостол Атанасов (злато при младша възраст), Валентин Паскалев (бронз при старша възраст) и Кристина Иванова (бронз при старша възраст).

В същия този ден – 17-03, в самия му край 23:40ч, сестра ми роди първото си дете – Николай – 3150г, 49см – така че вече официално съм вуйчо. Пожелавам им да са винаги щастливи и Николай да ги радва и усмихва всеки един ден! А аз ще го науча как да бяга в гората :)).

Обратно на сутринта – беше първия доста топъл ден тази година, затова имаше доста състезатели, които загряваха по къси гащи и ръкави. Знаех, че е хубаво да пия течности, защото обезводняването в 14ч по време на мъжкия старт щеше да бъде доста засилено. Както знаете, вече бях изяснил целта си за това бягане и тя беше да спечеля медал. Знаех, че подготовката ми през зимата мина доста добре като направих два-три доста силни лагера (респективно Варна, Португалия и Приморско) – въпреки, че последните два бяха само с ориентиране, то бягането в гора определено беше в голяма полза за ДП Крос и физическата ми подготовка. Точно заради това бях уверен в себе си и решено тръгнах в челото на групата, следвайки из късо миналогодишния победител Йоло Николов, който води 90% от бягането. Честно казано, очаквах той да спечели и затова останах много очуден когато той прекрати бягането си в началото на последната обиколка.

Бягахме абсолютно равномерно през цялото бягане като изключим финалните обиколки – първи километър преминахме 3:19.6 и продължихме с 3:22.2 + 3:22.0 + 3:22.4 + 3:23.7 + 3:23.3 + 3:23.4 + 3:22.9 + 3:16.5 + 3:07.2. Инициативата в средата на 9та обиколка взеха, до тогава стоящите в задни позиции на групата, по-опитните – Станислав Ламбев и Христо Стефанов. Точно тогава групата от 6-7 човека постепенно започна да се разкъсва. Темпото се увеличи рязко в началото на 10та обиколка и тогава Йоло прекрати бягането си - така в спор за медалите останахме трима бегачи, като аз бях най-отзад и трудно поддържах скоростта на водачите. До средата на обиколката – 500м преди финала, все още бях в добри позиции, но постепенно и прогресивно изоставах. Христо Стефанов, националният рекордьор на България в маратон, избяга последния километър (обиколка) за 3:00мин и така спечели титлата на ДП Крос. Станислав Ламбев финишира втори с 3:02мин на последен километър, а аз трети с 3:07мин на тази финална обиколка. Крайните времена на 10км бяха както следва – Христо 33:16, Станислав 33:18, Иван 33:23. Не можах да се справя с толкова бързо темпо в края на бягането и все още се чудя дали ако не бяхме бягали по 3:15-3:10мин/км последните 2-3 обиколки, класирането нямаше да бъде друго? Може би трябваше да предприема такава атака влизайки в 8ми километър, но не ми стискаше... не чувствах мога ли да го направя. В края на краищата постигнах целта си и съм доволен. Резултати.

Пулсова графика от ДП Крос 2012 (Иван Сираков)

Днес (19.03) все още се чувствам уморен и имам болежки тук и там по краката, но времето навън е прекрасно и затова реших да направя техническа тренировка, която да бъде от полза не само за цялостната ми подготовка, а и за купа «Трите хълма» - WRE средна дистанция, която ще се проведе в неделя на съседния район. Начертах си о-коридор на картата около манастир Св.Троица и се поизтормозих на едва дългата 4 км тренировка за... 52мин! Видимостта е доста добра в това време на годината, но придвижването все така си беше доста трудно. Излязох няколко пъти от коридора и също така спирах доста, за да разчитам обектите и ситуацията, но беше хубава тренировка. През следващите дни ще се постарая да се възстановя добре, за да може да съм боеспособен за идния уикенд, когато освен тези два старта по ориентиране – спринт и средна, имам участие и в Студентския държавен крос, който ще се проведе на Света гора. Все още обаче това участие не е сигурно, защото по същото време имам и изпит в университета – надявам се, че ще успея да съчетая тези три важни неща за тази събота.
КАРТА: Коридор 19-03-2012

Лагерът в Приморско на ниво, участие и в Мездра

2012-03-11 в 23:30:19

На 3ти март тайфа ориентировачи взехме участие на традиционния шосеен пробег в град Мездра, където дистанцията за мъжката група беше 5км. Доста от силните лекоатлети бяха там, както и Кирил Николов. Бягахме здраво - Дизела зае 3та позиция, а аз – 5та. Останах доволен от бягането си като цяло, но не и от последната обиколка (500м), която започнахме в група – като цяло съм бавен и не успях да устискам на финалния спринт на другите 4ма бегачи. Победител стана Иван Попов. Трето място зае и Валентин Паскалев при старшата възраст.

Може да видите клип от бягането на мъже и жени в моя youtube канал – Шосеен пробег Мездра.

В понеделник (05.03) обаче, както вече писах, отидохме на Приморско с националния отбор по ориентиране, където тренирахме цяла седмица. За съжаление малка част от отбора взеха участие – Дизела, Златко Каменаров и аз, заедно с треньора Тодор Педев. Радвам се, че се организирахме и проведохме този лагер, защото определено тези лагери са много важни за подготовката ми. Времето беше сравнително добро – може би малко студено, но въпреки всичко без валежи и сняг... така че - перфектно, за да може да тренираме както трябва. Така и направихме.

Всеки ден преди закуска бягахме по 3-4км, от понеделник до петък тренирахме по два пъти ориентиране, а уикенда - по веднъж. Имахме възможност да избягаме финалите на Средна и Дълга дистанция, които заедно с две интервални тренировки бяха най-здравите, основни тренировки. Аз лично бягах стабилно на средната и дългата от Европейското, като изключим една много груба грешка от 4:30мин на по-късата дистанция. Въпреки, че районът е по-проходим и с много по-добра видимост от времето, когато се проведе Европейското първенство, съм доволен от скоростта и времената, за които избягах маршрутите. Отново идва тази доза мотивация и желание за състезания с висок ранг, където да се изправя пред предизвикателството – да покажа най-доброто от себе си в най-точния момент. Очаквам ги!

Много скоро започва сезонът и в България... а моят календар е препълнен със състезания – всеки уикенд, буквално, е зает със стартове и така до самото Световно първенство в Швейцария през юли месец, което определено е най-важната цел и тази година. Разбира се, че Европейското първенство, което се провежда на всеки две години, в Швеция през месец май също е една доста сериозна проява, нооо за съжаление все още не се знае колко човека ще изпрати Федерация Ориентиране на нейни разноски и нещата клонят към 1 мъж и 1 жена. Един от недостатъците на всички тези състезания и контролни стартове в България е, че тази пролет няма да имам възможност да отида в Скандинавието. Въпреки това мисля, че правя крачките напред и се надявам това да проличи скоро.

Всичките 12 технически тренировки са качени в картния ми архив на сайта. Може да ги намерите на ivansirakov.com/maps.

Идния уикенд ще се проведе Държавното първенство по Крос, в Луковит, на което всяка година много ориентировачи вземат участие и все повече започват да играят важна роля в разпределението на челните позиции. Трасето е равнинно, с лек профил и обиколка 1км. Мъжката дистанция е 10км, а целта, която смятам да си поставя заставайки на старта в събота е спечелването на медал. Никак няма да бъде лесно, но се надявам, че подготовката от зимните месеци ще проличи. През 2009 спечелих сребърен медал, но при младежите, през 2010 Дизела спечели титлата в мъжката група, а 2011 остана трети. Аз също участвах през 2011 при мъже, но останах на 6-та позиция. Много скоро ще видим дали в отсъствието на Кирил Николов, ще мога да защитя растящото реноме на ориентировачите в мъжката група, като спечеля поредния медал. Поне още два-три медала могат да бъдат спечелени от ориентировачи в различните възрастови групи – надявам се, че това ще се случи.

Приятно време и невероятни райони на лагера в Португалия

2012-02-28 в 20:05:04

Току-що се върнах от тренировъчния лагер в Португалия, който очаквах с нетърпение предвид ниските температури и доста голямата снежна покривка в България през последния месец. Бях забравил какво е карта, какво е да бягаш в гора... какво всъщност е ориентирането – удоволствие. За периода 18-26 избягах/ме 17 технически тренировки. Всички карти от лагера може да намерите на ivansirakov.com/maps като изберете All categories.

Дните преди да заминем за Португалия (на 17.02 петък), се поразболях – заболя ме гърлото и заради това се опитах да се пазя като дори си дадох почивен ден на 16ти, а след като пристигнахме и се настанихме на следващия ден разтичахме едва 2км. Уви тези два дни „отпуск” не бяха достатъчни, за да ми мине гърлото, но нямаше време за повече – Portugal O’meeting започваше, в околностите на Viseu.

Не успяхме да отидем на моделно бягане и директно стартирахме в първия старт – Дълга дистанция. Районът беше много тежък за бягане, заради многото камънаци, а това от своя страна спомогна и за по-трудното ориентиране. Не бях доволен от самото си ориентиране, въпреки, че не правех съществени грешки, като изключим края на маршрута, който беше катастрофален. Победител стана Thierry Gueorgiou (FRA). Вечерта участвахме и в нощен спринт, който също беше много интересен и „завързан” с всичките зидове и тесни улици.

На втория ден от РОМ, арената и районът бяха едни и същи, но този път ни очакваше средна дистанция. Добро начало, много по-добър контакт с картата, но направих няколко много големи грешки, които развалиха общото чувство за по-добро ориентиране. Може би прибързвах и губех концентрация. Победителя този ден беше Baptiste Rollier (SUI).

Третия ден беше WRE стартът, носещ точки за Световната ранглиста – средна дистанция, на малко по-различен район, но също толкова техничен и труден за бягане, а може би и повече. Поредното интересно състезание, което Thierry спечели, а моето бягане отново имаше колебанията между добро ориентиране и грешки.

Последният ден от РОМ беше преследване – дълга дистанция. Същата арена като предния ден, но картата обхващаше по-голям район. Стартирах добре и като цяло съм доволен от ориентирането си, защото през повечето време владеех много добре положението, имах добър контакт с картата, но уви – направих две големи грешки на 3та и 17та точка, както и някои по-малки. Краен победител в РОМ закономерно стана Thierry.

Аз лично останах очарован от районите, които ни предоставиха организаторите на поредния РОМ, който беше посетен от целия световен елит. Освен добрия климат, португалците се стараят да ни предложат най-доброто, на което са способни и заради това всяка година елитът в нашия спорт и не само „повтарят”. При възможност аз също ще се върна и следващата година.

След като РОМ приключи, нашата група от 6 българи останахме в същия хотел за още два дни тренировки на районите в планината. Някои от тях бяха от РОМ 2007 и определено бяха много предизвикателни и уникални. На места много ми напомняха на невероятните райони, които пък ни предложи Австралия на Световното младежко през 2007. На една от тренировките пробягахме повторно и WRE средната дистанция, отчитайки направените грешки по време на състезанието. С Дизела направихме като бонус една нощна тренировка и един спринт.

Следващия петък (24.02) се преместихме на юг, в Marinha Grande, където направихме само една тренировка – моделно бягане за предстоящите два старта през уикенда. Напълно различен тип район с много по-малко изкачване и много форми на релефа, както и доста добре проходима гора. Първия ден от XIII MOC беше WRE Дълга дистанция – 18,8км. Като цяло се справях с ориентирането, но допуснах няколко грешки от загуба на концентрация и подценяване на отделни точки. Общо грешки около 5-6 минути бяха изключително много за този тип район (въпреки, че и Thierry има 4мин грешки). Победител стана Olav Lundanes.

Следващото бягане след тази тежка дълга дистанция беше още вечерта – на втория нощен спринт за лагера – 3.9км в градчето. Все пак не се чувствах безпомощен и напъвах – сбърках на 10та точка, където не бях разчел непроходими зидове.. и изгубих 40 секунди. Около 15-20 секунди загубих пък на 5та точка, където явно контролния знак беше откраднат – затова и впоследствие съм декласиран, защото просто нямаше как да перфорирам точката си :D (бях от последните стартирали). Дизела също бяга бързо и ме победи с 1:50, но много по-впечатляващо е времето на един от призьорите и на дългата по-рано – Jerkel Lyssel, който пък е на почти 4мин пред мен.

Последния ден от лагера беше и XIII MOC Средна дистанция – 7.3км в супер елита на същия много бърз и с добра видимост район. Аз направих най-доброто си бягане за лагера точно на този старт като грешките ми се събираха в 1 минута. Бях уморен, но се стараех да поддържах висока скорост и на финала бях на 4мин след победителя Thierry. Въпреки не малката разлика, останах доволен от доброто бягане за край на лагера. Следобед отидохме още веднъж на района от състезанието и аз пробягах маршрута на М35, с което се довърших тотално.

На следващия ден, още в 2ч трябваше да станем и да отпътуваме към Лисабон иии България. Уви, багажите ни не пристигнаха на време, но се надявам, че няма да мухлясат, до утре сутрин, когато би трябвало да ги доставят по места. В Португалия имахме дни с 20-21 градуса, но за съжаление се върнахме отново на доста по-студената България... а и прогнозите не са много хубави. На 5ти март обаче отиваме на лагер на Приморско за седмица, където времето би трябвало да е много по-добре, а райони и карти за трениране има, така че очаквам сериозна подготовка и там.

Всички карти от лагера може да намерите на ivansirakov.com/maps като изберете All categories и 2012 година.

4ти и 6ти на ДИП в зала.. (+ slow motion клип)

2012-02-14 в 19:05:11

Измина целият зимен сезон по лека атлетика в България... за 4 дни. Държавните първенства в зала за всички възрасти се проведоха от 8 до 11 февруари в зала Добротица, в Добрич, както и турнир Академик. Аз записах 4-то и 6-то място, съответно на 3000м и 1500м при мъжете. Не останах особено доволен и от двата резултата, въпреки че подобрих личните си постижения – 9:02.55 и 4:13.87.

В петък беше първият ми старт – 1500м, на който бяхме разделени в две серии – аз бях в бавната, защото нямах постижение от предните години. Опасявах се, че ще трябва да водя сам бягането си.. но след като разбрах състезателите и в моята серия си мислех, че няма да е така и спрях да се притеснявам за това. Единственото лошо нещо в залата беше, че часовникът не се виждаше от пистата... а само от трибуните. Аз, след като се настроих за преследване на един-двама по-бързи лекоатлети, махнах дори часовника си и очакванията ми бяха да бягам с тях преко сили. Уви, след като стартирахме, чувството беше много леко, но като преминахме през 200м и се чу някой да съобщава обиколката – 36секунди ииии моментално разбрах защо. Вече закъснявахме, а аз мислех, че ще е точно обратното :). Не чувах как минаваме обиколка по обиколка, но темпото се вдига и затова останах на задната позиция. Преминахме през 1вия километър 2:54+ и в този момент разбрах, че не мога да постигна резултата, който си бях поставил за цел (нормативът определен от БФЛА за точкуване – 4:09.27). Взех нещата в свои ръце около 450м преди финала и вдигнах рязко темпото. В последните метри бях победен от един състезател, но така или иначе в този момент бях разочарован от времето си. След като завърши и втората, по-бърза, серия, се оказа, че се нареждам на 6-то място в крайното класиране с 4:13.87. Победител стана Иван Попов с 3:54.76.

В събота на най-дългото бягане в зала – 3000м, бяхме само в една серия – решението със старта отново беше малко трудно, защото имаше трима, които ни превъзхождаха и останалите се „скатавахме”. Оставих тройката да бягат напред, а аз поведох втората оформила се група. Не исках да се повтори бавният старт от предния ден, но уви – преминахме 3:01.5 на първи километър, което не беше съвсем според очакванията. След няколко размени на водачеството с другите момчета около мен, преминахме втория километър на 3:03.8, което беше още по-бавно от очакванията, но аз така или иначе не бях поглеждал часовника си по време на бягането и не знаех как точно се движим. Малко по-късно, на около 2300м излязох отпред и започнах финалната си атака. Последен километър – 2:57.2 – и ново лично постижение на 3км – 9:02.55. Уви, въпреки това, не бях особено щастлив, че не преминах дори границата от 9мин, но пък отдавна не бях бягал състезание по лека атлетика на писта, затова смятам, че не успях да реализирам на 100% възможностите си. Останах на 4-то място, а победител стана Йоло Николов с 8:33.32.

Много ориентировачи бягаха добре на провелите се държавни първенства – Апостол Атанасов стана шампион с много силно бягане на 3000м на младша възраст, а Валентин Паскалев спечели бронзов медал в същата дисциплина, но при старшата възраст. Кристина Иванова пък спечели сребърен медал на 3000м при девойките старша възраст.

В петък заминаваме на лагера в Португалия, където надявам се, ни очакват много силни тренировъчно-състезателни 10 дни :). Може да следите, предполагам, информация и резултати на сайтовете на двете състезания – POM 2012 и XIII MOC.

Видео клип от 1500м мъже - slow motion на 1ва серия може да видите в youtube канала ми или на линка: 1500м мъже