Новият подготвителен сезон най-сетне започва…

Измина доста време от последната ми статия – за Световното първенство в Италия, но отново съм „в играта”. Повече от месец бях в пълна почивка след най-важното състезание за сезона, тъй като имах проблем с ахилеса. Директно след като започнах отново да се движа обаче се „хвърлих” в Световното първенство за студенти, а след това и в Шампионата на Югоизточна Европа… и Държавното първенство. Седмица по-късно пък взех участие и в Държавното по Коло-ориентиране, а веднага след това и в петото издание на XCo Adventure Cup. 7 дни по-късно започнах и по-редовни тренировки, след като вече напълно се бях оттървал от проблема в ахилеса. Взех участие и в организацията за Държавното първенство по ориентиране за 12-18 години като контролен съдия, а през изминалия уикенд пък бягах на ДП по О-маратон на Шуменското плато. Общо взето не съм се задържал на едно място за повече от няколко дни, но не се оплаквам :).

WUOC 2014 Czech - BUL team

WUOC 2014 Czech – BUL team

На Студентското Световно в Чехия в средата на август месец се получи много тежко първенство за мен, въпреки, че пропуснах дългата дистанция. Още след първия старт цялото ми тяло беше изтощено и обвзето от мускулна треска, но избягах и другите 3 старта. Всъщност останах очарован, че успях да поддържам доста добра скорост на всички дистанции и дори имах желание за още.. Двете спринтови дисциплини бяха лесни технически, но пък за сметка на това средната и щафетата бяха по-интересни. Повече на сайта на първенството: wuoc2014.cz , може също да видите и картите ми от WUOC.

SEEOC 2014 Serbia, Ivan Sirakov on the start line of the Sprint

SEEOC 2014 Serbia, Ivan Sirakov on the start line of the Sprint

10 дни по-късно взех участие и в Шампионата на Югоизточна Европа, който се проведе във и около Нови Сад, Сърбия. Трите горски дистанции се проведоха с една финална арена и това направи второто и третото бягане не чак толкова интересни. Районът беше подходящ за дълга дистанция, но за средната и щафетата, особено след като вече си минавал през местата, не беше толкова интересно. В последния ден от шампионата беше и спринта, където определящо беше бягането, защото районът не беше много труден технически. Постарах се да бягам на ниво, въпреки, че все още физически ми беше много тежко и останах разочарован само от средната дистанция, където ориентирането ми беше много слабо. Може да видите и картите ми с gps (и резултати) от SEEOC.

BUL team won the team standings in both SEEOC and SEEMOC in Serbia

BUL team won the team standings in both SEEOC and SEEMOC in Serbia

3 дни след като се прибрахме от Сърбия трябваше да съм на Боровец, където започна и програмата на Държавното първенство с нощно ориентиране, следвано от стартовете в спринта, дългата и щафетите. Не бях никак щастлив, че най-важното състезание в България се провежда на райони, които се използваха месец по-рано за Световното младежко първенство, а маршрутите бяха… да кажем просто предсказуеми. След двата „блока” със стартове в Чехия и Сърбия вече бях сравнително по-добре физически и имах високи цели за стартовете и тук. Справих се добре на нощното като сведох до минимум грешките и бягах с постоянна скорост, което беше достатъчно да защитя титлата си от предната година. В спринта на следващия ден, дори свежите участници, пропуснали старта предната вечер, които заеха 2-ро и 3-то място, не успяха да бягат с моята скорост – доста учудващо предвид чувството, че бях спрял :). В дългата дистанция допуснах безброй грешки, най-фаталната, от които беше, че пропуснах една точка, прехвърляйки си погледа напред. В последния старт, в драматичен трети пост успях да финиширам 1-ви и да защитя победата на СКО „Вариант 5” от 2013. Вижте картите ми от всички Държавни първенства за 2014.

Справих се добре със стартовете от държавното първенство край Боровец

Справих се добре със стартовете от държавното първенство край Боровец

В тазгодишния XCo Adventure Cup реших да участвам в последния момент, но пък не съжалявам, защото това ми донесе още от онези незабравими моменти, много емоции, болка, която много бързо се превърна само в истории, удовлетворение и кеф! А, освен това и 5-та поредна победа :). След 4 години в отбор с Дизела, през тази бях със Станимир Беломъжев, а името ни беше „Добри хора, добра работа”. Организаторите се бяха постарали и за пореден път изданието беше по-тежко от предишните! Най-забележителен беше вторият етап – пешеходен, поне два пъти по-дълъг от досегашните пешеходни етапи – 100 км, с преминаване от Южна България в Северна и обратно… Цялото състезание отново беше изпитание, истинска проверка на психическата ни издръжливост, на волята ни и на, разбира се, физическата ни подготовка и способности! Както винаги в такова дълго състезание имахме много върхове и спадове, но заедно с Тачо бяхме супер екип и се подкрепяхме, възспирахме и надъхвахме, когато се налагаше. По време на колоездачния етап, когато имах малко проблеми с колелото, като по-опитен колоездач, Тачо ми даде неговото и се „бори” с моето. В края на пешеходния етап си сменяхме и обувките. Пълна симбиоза по време на цялото състезание, за да се справим с всички предизвикателства по най-добрия начин. Искрени благодарности към спонсорите, подкрепилите участието на отбора ни – Илина ООД, Михаил Масарлов и ek!p!rovka.com. Вижте GPS-тракинг от състезанието.
Репортажи на Нова телевизия – първи / втори. Статии на списание 360 за състезанието.

Adventure Cup 2014 - Team "Good people Good work" - Ivan Sirakov and Stanimir Belomazhev

Adventure Cup 2014 – Team “Good people Good work” – Ivan Sirakov and Stanimir Belomazhev

Adventure Cup 2014 - Good people Good work on their way to the victory

Adventure Cup 2014 – Good people Good work on their way to the victory

Само седмица след като приключи това нечовешко състезание, започнах редовен тренировъчен процес, което може да се смята и като начало на подготовката ми за 2015 година. През първия уикенд на октомври се проведе и Държавното първенство за 12-18 годишни във В. Търново и района на село Шемшево. Като контролен съдия за втора поредна година на тези състезания, съветът ми към всички следващи организатори, не само на ДП, но най-вече – опитвайте се да правите нещата от рано, подгответе си всичко предварително, за да имате достатъчно време да изчистите всички най-малки, но важни, детайли – тези, които ще направят състезанието ви перфектно и харесвано. Много отбори, състезатели и съпътстващ „персонал” харчат парите си и идват да се борят за медалите, да се забавляват, да си „купят вашия продукт”, затова постарайте се техните пари да не са напразно похарчени! Работете по организацията на състезанията си с желание, защото според мен в България ни липсват качествените карти и състезания!

Adventure Cup 2014 - My feet didn't look nice after the tough race.

Adventure Cup 2014 – My feet didn’t look nice after the tough race.

Adventure Cup 2014 - We were happy after all

Adventure Cup 2014 – We were happy after all

Взех участие и в купа „Тетевен” и Троянския маратон, които за мен бяха перфектни тренировки. Тежки райони и в двете състезания, без големи грешки за мен и много хубаво време изпълниха уикенда с позитивни емоции. Освен това наградата, която спечелих в Троян също беше доста привлекателна – уикенд за двама в хотел с минерален басейн – остава да намеря време и за него :). Карти: Тетевен / Троян.

Good people Good work dressed officially! :) Adventure Cup 2014 winning team

Good people Good work dressed officially! :) Adventure Cup 2014 winning team

През изминалия уикенд се проведе и последното държавно първенство за годината – разпределиха се медалите и в маратона по ориентиране. Арена на проявата беше Шуменското плато и въпреки, че времето беше леко хладно, то за бягане беше идеално. Справих се добре със задачата на техническия ръководител и всички премеждия, които имах по време на маршрута, затова съм доволен от представянето си, въпреки, че останах 2-ри.

Стартирах уверено и минавах през точките една по една, с лекота и удоволствие. Растителността в последните години значително е израстнала и освен, че така ориентирането беше по-интересно, то и скоростта не беше чак толкова висока. За съжаление след 7-ма КТ в едно от тези „зелени” полета с доста клони изгубих едната си контактна леща. Нямаше паника, не ми беше за 1-ви път – спрях, извадих резервната и малко по-късно продължих. Уви… 200-300 метра по-късно, точно когато видях стартиралия 6 минути пред мен Владо Атанасов, отново бях ударен от клон в същото око. Загубих и новата контактна леща и не можех да повярвам, че това се случва. Имах чувството, че просто съм я разместил и спрях, порових из окото, но уви – без резултат. Продължих напред и на 8-ма КТ, където имаше подкрепителен пункт, си измих ръката и отново порових – със същия ефект. Продължих за следващата все още опитвайки се да изровя нещо, но вместо това, 100 м по-късно осъзнах, че бягам в грешна посока, повлечен от други състезатели. Обърнах се и продължих. Преглътнах проблема и опитах да се нагодя по създалите се обстоятелства.

От там до 15-та КТ темпото ми беше малко по-слабо, като се опитвах където е по-чисто да натискам повече, а където беше по-кофти и липсата на добро зрение ми пречеше, да съм по-концентриран. На 18-та КТ успях отново да застигна Владо Атанасов, а през последните няколко километра единственото, за което мислех беше как на смяната на картите ще отида до колата и ще си сложа още една резервна леща, за да върна удоволствието в ориентирането си. До смяната бях напреднал малко спрямо Владо, но докато „бях в бокса”, ме беше минал отново и за 1-ва КТ от втората карта отново трябваше да го настигам. През тази част отново се чувствах добре, но направих една малко по-осезаема грешка – паралелно пътче по средата на отсечката за 9-та, което го нямаше на картата ме подведе и изведнъж видях асфалта много близо до мен.. Спрях и се зачудих – прецених, че вече е по-добре да изляза на него и така загубих около минута. В крайна сметка общо загубих около 5 минути заради контактните лещи и около 2 минути грешки тук-там. Цялостно добро състезание технически, владеех напълно положението и съм много доволен.

Победител стана Кирил Николов, аз заслужих сребърния медал, а Владо Атанасов – бронзовия. Пробягах 24,6 км по вариант с 530 метра денивилация за 2:06 часа. Картата ми с gps-вариант вижте тук: ДП Маратон 2014

BG Champs in Ultra-long - prize giving M21E

BG Champs in Ultra-long – prize giving M21E

Предстои ми да взема участие в Държавното първенство по Крос, което ще се проведе в събота на Ридо, Самоков. Очаква се да бъде доста тежко и оспорвано състезание, с доста сериозна конкуренция, тъй като предстои Европейско първенство в България в началото на декември. Прогнозата за времето обещава нещата да се влошат доста в следващите дни, така че 10-те километра в събота може да се окажат неприятно тежки. Много скоро ще разберем…

Световно 2014

Part of BUL WOC Team at Venice

Part of BUL WOC Team at Venice

Още едно световно първенство е в историята… а аз отново съм разочарован. Предварително знаех, че ще бягам спринт и затова се подготвях по-специално единствено за него – за бягането на финала във Венеция, но уви – нямах шанса дори да стартирам в него. Не знам дали е по-добре или по-зле, че шансът ми, и не само моя, беше отнет по-скоро от организаторите, тъй като една улица беше затворена (а на картата не беше) и това подведе доста хора и доведе до грешки в ориентирането. Нито организаторите, нито международното жури признаха тази грешка и контестациите и протестите от доста държави, включително нашата и на Финландия (където световният шампион от 2013 беше потърпевш) бяха отхвърлени. За съжаление, разочаровани, заедно с Гришата, който също имаше тази проблематична отсечка в маршрута на своя поток и загуби, изгледахме финала отстрани. Нашите представители Дизел, Тони и Или заеха съответно 14-то, 38-мо и 43-то място! Браво!

Не се чувствах на топ-ниво физически в смесената спринтова щафета, но все пак скоростта не беше зле, за сметка на резултата – пропуснах контролна точка и декласирах щафетата… без нужда от повече думи. Тотално разочарование.

За трета поредна година по различни причини не бягам на друга индивидуална дистанция на Световното освен спринта. Въпреки, че шансовете ми за челно класиране в средната и дългата са по-малки, се надявам, че в близкото бъдеще ще успея да разбера докъде се простират и те..

За мен шампионата завърши с първи пост на горската щафета, където също направих посредствено бягане. Който е гледал на живо е разбрал, че имах проблем с лещата на едното око, но това не може да ми бъде извинение. Движех се прилично, на изоставане около минута от водачите и на около 30 секунди от първата група, въпреки няколко малки грешчици. Бягайки към 9-та точка изгубих лещата си и тъй като бях заедно с Едгарс Бертукс от Латвия, заложих на него, че ще ми намери точката и като изляза на поляната ще сложа нова леща, но уви. Излязохме на скалите и не видяхме точка, тръгнахме вдясно, след което към нас се присъедини още един световен шампион на средна – Леонид Новиков и пак не я намирахме, дойдоха и още една група състезатели и настана още по-голям хаос. Тогава се „събрах” и реших проблема си сам, но вече бях загубил може би около 2 минути. В последствие на видимата точка „оставих” още 45 секунди, за да поставя нова леща и заминах. До края направих сигурно бягане с няколко колебливи отсечки и успях да изпреваря 5 отбора, финиширайки на 19-то място. Втори и трети пост бягаха Гришата и Дизела и в края щафетата ни се нареди на 20-то място.

Не виждам нещо, от което мога да бъда доволен – даже имам проблем и с ахилеса си. Вкусих още един горчив провал и съм разочарован, защото следващият ми шанс ще бъде чак след година. Знам, че съм много по-подготвен от преди – технически, физически, психически – във всяко едно отношение, но е жалко, че на Световното първенство това не пролича ни най-малко.

Следващата година концентрацията ми върху самото Световно ще бъде много по-голяма и ще бъда на ниво, защото знам, че мога :) за това има дори и доказателства!

Вижте малко снимки от Световното от мен тук WOC Italy 1 & WOC Italy 2 и един клип, докато се забавляваме – тук.

Тук и там – 10MILA и останалите състезания :)

Седмица след купа „Великден” застанах на старта на държавното студентско първенство – спринт и средна. Успях да спечеля титлата в любимата ми дисциплина в оспорвана битка със съотборника ми във ВТУ Григор Караиванов, а на средната дистанция останах 2-ри, след Петър Доганов (НСА).
КАРТИ: СКС Спринт Правец; ДСП Спринт Борисова; ДСП Средна и купа „НСА” Мърчаево

ВТУ студентски шампиони

Няколко дни по-късно се отправих към Швеция, за да взема участие в една от кулминациите в Скандинавието – Тиомила. Ден преди 10-постовата щафета бягах и на Силва Лига – Спринт, където направих добра първа част и по-слаба втора. Бях избран да бягам в 1-вия отбор на Стора Туна – на 3-ти пост, който е изцяло нощен, 13 километра, но без разделяне (вилици).

Тренировка в гората преди 10MILA

Тренировка в гората преди 10MILA

Първите ни два поста се справиха със „задачата” без големи грешки, но все пак с изоставане от 6:07 мин и аз поех щафетата на 66-то място. След като желанието ни да сме с първите не се случи, тактиката да „стоя” с първите не беше валидна, затова когато стартирах си поставих за цел едно – да бягам на сигурно и колкото и да се възползвам от други състезатели, да внимавам какво правя. Нищо повече, не мислех за класиране, за напредване или изоставане. Това и направих, гледах си картата и бягах. В началото имаше хора около мен, но още по средата за 3-та останах сам, но това не ме притесняваше – знаех посоката и бягах към голям път… На точката бях изпреварил групата, която се заформяше. За 4-та си бягах отпред и за по-голяма сигурност бягах по-вдясно, да опра на пътя и точно на нея, докато повече следваха правата. Бягайки за 5-та реших да намаля малко и да не водя, все пак не съм имал много нощни тренировки тази година, особено пък в Скандинавието. Слизайки към 6-та, склонът беше доста кофти и там бях изпреварен от едно момче, което разпознах – беше швейцарецът Андреас Кибурц. Докато обмислях нещата се разделихме, защото аз исках и ползвах пътеката по-вдясно, а той бяга направо. Все пак в кръгчето за 6-та отново го засякох и реших, че мога да го използвам.

Последни указания преди 10mila

Последни указания преди 10mila

Направихме малка грешка за 7-ма, но впоследствие нещата продължиха добре. Чувствах се супер, темпото ми пасваше, а можех да следя ориентирането и да бъда сигурен. Много бързо се откъснахме от групата и само още едно момче се задържа с нас. В района на 10-та точка видях някой друг „блуждаещ фенер”, а за 12-та вече видях по-голяма група светлини пред нас. На 13-та вече бяхме на гърба на тази редица състезатели. От там нататък започна едно меле по точките и борба за всяка позиция, да – понякога и канадска борба :). По пътя за 19-та КТ забелязах състезателя от 1-вия отбор на Калеван Расти – Йере Паюнен и тогава осъзнах, че това всъщност е първата група.

Преди старта на 10mila

Преди старта на 10mila

На 19-та предните състезатели направиха малка грешка и дупчих точката на втора позиция :), но за следващата бягах прекалено вдясно през зеленото и пак бях задминат от част от групата. Преди 21-ва точка обаче се случи това, което се опасявах от началото на състезанието – изгубих си една от контактните лещи. Гората не беше особено чиста и в края „взе своята жертва”. Имах резервна, но в такъв момент и на „прав” пост реших, че ще се справя и така. Беше ми трудно да поддържам високо темпо, защото не виждах много добре в краката си. Гледах само основните неща на картата – накъде съм, на какво е точката и основните обекти. Оставих ориентирането в ръцете на другите и се опитвах да не изоставам. Е, не съвсем :), защото когато на 25-та стана суматоха, аз знаех накъде да отида и „бях прав”. В края на маршрута не бях в челото на групата, но след като водачите направиха грешка за предпоследна, а аз внимавах, отново изпреварих доста хора. Финиширах 7-ми на 11 секунди от временните водачи.

Stora Tuna - 10MILA

Stora Tuna – 10MILA

Всъщност направих отлично бягане и изиграх картите си по най-добрия начин. Стопих пасив от 6 минути и бях много доволен най-вече, защото се справих със задачата да бягам без грешки! Съотборниците ми също бяха много доволни и развълнувани, че сме отново в играта :) 4-ти пост се възползва по най-добрия начин и поведе 10MILA, а след дългия нощен (6-ти пост) Стора Туна беше № 2.

Целият отбор бяга стабилно и без големи грешки, затова мисля, че може да сме доволни от постигнатото. Последният ни пост бяга много здраво и ни подреди на 15-то място в крайното класиране. Резултати.
КАРТА: 10MILA Eksjo

Седмицата след 10MILA останах в Швеция, за да направя някоя друга тренировка – така и така съм пропътувал разстоянието до там. За съжаление времето на моменти искаше да ме откаже от тренировки, но не успя – дори и кратки маршрутчета – потичах. През уикенда имаше два старта Dolkampen на труден район с много детайли. Останах доволен от бяганията си там, въпреки че направих някои грешки, но като цяло владеех ориентирането. Тези стартове ми вдъхнаха още увереност във възможностите.
КАРТИ: Dolkampen Middle; Dolkampen Long (shortened);

Веднага след като се прибрах в България отидох към Варна, където бях „на гости” на племенника си и се възстановявах добре. Следващия уикенд имаше състезания в Ловеч и Троян, които реших да уважа, макар да не бяха в плана. Един интересен спринт и две средни дистанции и се върнах обратно на морето за още няколко дни. В края на седмицата отидох в София, където ме очакваше една официална тренировка и едно дългоочаквано състезание по трейл бягане.
КАРТИ: Купа „Ловеч” Спринт; Купа „Виктория” Средна; Купа „Троян” Средна.

Купа "Ловеч" - в крепостта беше доста интересно

Купа “Ловеч” – в крепостта беше доста интересно

В петък (23.05.) пробягах 5000 м на писта, на стадиона в НСА, за да покрия норматива (<16 мин) за националния отбор по ориентиране. Справих се добре и финиширах за 15:43.7 мин. Още на следващия ден се изправих пред „Високата обиколка на Витоша” или по-точно Саломон Витоша Трейл, където бягах на дългата дистанция – 27 километра с 1300 метра денивелация.

5000 м на писта - 15:43

5000 м на писта – 15:43

Състезанието организирано на Витоша от верига магазини Спорт Бокс и Саломон, с помощта на някои ориентировачи и БФО беше на много високо ниво. Освен, че се бяха постарали с всички детайли, организаторите имаха и късмета времето да бъде прекрасно! Надпреварата започна спокойно и заедно с Дизела поведохме колоната към Черни връх. Постепенно се откъснахме от останалите състезатели и малко по малко трасето минаваше под краката ни, а красиви пейзажи през очите ни. Достигнахме и до контролния пункт на „Бай Кръстьо”, откъдето започна последния и стръмен, продължителен баир почти до самия финал на хижа „Алеко”. От там вече нямах сили да следвам темпото на Дизела и просто избягах трасето до край. Финиширайки бях щастлив и доволен :).

Старт на Salomon Vitosa Trail 2014

Старт на Salomon Vitosa Trail 2014

През идния уикенд има Държавно първенство по планинско бягане, а след него заминавам за Норвегия, където ще участвам в два старта за Световната купа – средна и дълга в Конгсберг – моят бивш скандинавски клуб. Веднага след тях пък се прехвърлям във Финландия, където в средата на седмицата има още един кръг от Световната купа – този път спринт и великата Юкола през уикенда! Така че наближават няколко сериозни предизвикателства на международната сцена, които очаквам с нетърпение. Това ще са и последните „проверки” преди Световното първенство в Италия, което започва в началото на юли месец.

Щастлив и доволен след финала на 27 км с 1300 м денивелация

Щастлив и доволен след финала на 27 км с 1300 м денивелация

Отлично Европейско и тежка, но приятна купа Великден

Първите наистина важни стартове за сезона вече са в историята, а именно тези от Европейското първенство. Най-важният форум за един ориентировач е Световното първенство, което се провежда всяка година и през 2014 то ще бъде в Италия. Всяка втора година обаче се провежда и Европейско първенство, което никак не отстъпва като конкуренция и спокойно се нарежда на второ място в целите за един ориентировач от световния елит. Тази година то беше в Португалия.

Аз бях планирал участието си в него от рано и заедно с Кирил Николов – Дизела заминахме на запад доста по-рано, за двуседмичен лагер в Испания и участие в предхождащите Европейското първенство 2-ри и 3-ти кръг от Световната купа. За съжаление се разболях преди да замина, но за щастие имаше достатъчно време, за да мога да се възстановя напълно. През тези две седмици в Испания имахме възможност да бягаме на много и разнообразни райони за ориентиране – технични, леки, тежки, по-лесни, трънливи, подобни за Световните купи и други. Освен това изпитахме и всякакви температурни амплитуди – бягахме в сняг, в слънце, умирахме от студ… потяхме се от жега! Плътно с нас бяха и нашите приятели Юлиян и Евгения, които изключително много ни помогнаха с организацията на този лагер – една седмица около Мадрид и една седмица около Мурсия.

Training above Toledo, Spain

Дойде време и за Световните купи, които бяха организирани около Сенхин, Мурсия. Организаторите се бяха постарали изключително много и определено са разполагали с много сериозен бюджет и подкрепа. Картите им бяха на ниво, маршрутите бяха интересни и тежки, беше помислено за всичко. Пътищата до арената и до пред-старта бяха ремонтирани, огромен хеликоптер чакаше в готовност на паркинга и какво ли още не. Единственият минус от организационна гледна точка беше леко престараване в дължината на маршрутите… :) За съжаление обаче една фатална и нереално глупава грешка беше допусната в края на дългата дистанция и класирането в мъжката група беше анулирано. Някой от съдиите по точките събра две от тях предварително, преди да минат последните 6 мъже.

Opening ceremony WC 2 & 3 Spain

Въпреки това, аз не бях повлиян от този факт и се постарах да дам всичко от себе си. В началото бягах добре, но не достатъчно прецизност в кръгчето ме доведе до 1 минутна грешка за 2-ра и по-голяма за 4-та. След това допуснах още една голяма грешка на пеперудата. Енергията ми беше изчерпана малко по-късно и в края на маршрута бягах с доста бавно темпо. Въпреки това слабо бягане, щях да заема 31-32 позиция в крайното класиране – хм…

На следващия ден средната дистанция протече по по-различен начин. В началото допуснах някои грешки и на 8-ма точка бях застигнат от победителя за деня – Александър Кратов от Украйна. Възползвах се от ориентирането му и завърших на 19-то място. Стабилна втора част и още веднъж видях, че скоростта на бягане не беше проблем.

WC in Spain is over, with Yulian & Kiril

Ден по-късно заминахме за Португалия и предстоящото Европейско първенство. Очакваше ни една доста тежка програма като цяло, затова се постарахме да влезем изключително свежи в този цикъл. Към нас се присъединиха Иво Каменаров и Наталия Величкова. Така отборът за това първенство беше от 4-ма, а на съпътстващото състезание имаше още двама българи – Ивайло Иванов и Пламен Иванов.

Първоначалният план беше да бягам всички дисциплини, но впоследствие решихме, че ако всичко мине както трябва на средната дистанция, ще пропусна дългата, за да запазя повече сили за финалите.

Training for WC in Spain

Не се чувствах особено свеж и краката бяха леко тежки в квалификацията за средна дистанция. Въпреки че районът беше лесен технически, една от основните цели на стартовата линия пред мен беше да избегна всякакви загуби от ориентиране. Това, според мен, беше нещото, което можеше да ме изхвърли от финал. Успях да направя почти чисто бягане, с един не оптимален вариант и една малка грешка, общо около 30-40 секунди загуба. Бях доволен от себе си, заех 14-то място в потока си при сериозна конкуренция – 130 стартирали мъже (разпределени в три серии). В последствие бяха уважени контестации за проблемни точки и крайното решение на организаторите и международното жури беше всички състезатели да бягат на финала!
КАРТА: ЕОС Средна квалификация

Happy to reach the A Final in EOC Middle

Разполагах с ден почивка (защото пропусках дългата квалификация), в който избягах моделното бягане за спринта и събирах сили. Нощта преди спринт квалификация беше и първата, в която спах добре. На сутринта, когато загрявах, всъщност за първи път почувствах краката си леки… чувството беше приятно. Районите за спринтовата дистанция бяха отворени за разходки и тъй като ние живеехме в селото на квалификацията – Сесимбра, имахме добра идея какво ни очаква. Отново цел номер едно за мен беше да направя чисто бягане и отново като цяло успях. Един неоптимален вариант за 2-ра точка и леко ослушване по отсечката бяха основната ми загуба за деня – общо около 10 секунди. Финиширайки бях доволен от себе си, а след като разбрах, че заемам 4-то място в потока си, бях приятно изненадан.
КАРТА: ЕОС Спринт квалификация

Even happier to reach a 4th place in the EOC Sprint Qual

За съжаление живеехме далеч от градчето за финала на спринта – Палмела и не можахме да се разходим и там в дните преди състезанието. За щастие, когато бях на лагер през януари, заедно с Пламен Иванов, Ивайло Иванов и Цветан Тодоров, направихме една кратка разходка из уличките там, така че все пак имах някакви бегли спомени какво представлява централната част на града.

На следващия ден имаше дооста дълга карантина, заради Б-финала и съпътстващото състезание, които се провеждаха преди А-финала. За съжаление Иво и Дизела не успяха да се класират и само аз и Наталия „откарахме” вътре около 5 часа, преди да дойде време за старта ми. Имахме достатъчно време да се наслаждаваме на ожесточено загряващите жени и мъже. Малко хора ще издържат на такава загрявка :))! Най-накрая дойде време и за мен. Застанах на старта и не бях подготвен само за едно нещо – за крепостта. Бях с 10-ти номер, т.е. зад мен имаше само 9 състезателя – пред мен стартираше съотборникът ми в Стора Туна – Емил Свенск. Не очаквах да го застигна, но обърнах внимание на този факт. Първата част от маршрута премина добре, въпреки че на моменти се чувствах без много взривна сила в краката – най-вече когато трябваше да спра, да „дупча” точката и да тръгна обратно. Влизайки в крепостта се разминах с датчанина, който очевидно беше стартирал 2 минути преди мен, малко след портата изгубих 3-4 секунди понеже помислих доста дебелия зид, по който можеше да се бяга, за алея :).

During the EOC Sprint Final

Бързо се върнах в правия път и продължих. Разминах се и с Емил, като се опитах да направя бегла преценка на разликата между нас, но без смисъл. Взех двете точки в крепостта перфектно, но за следващата отсечка подготвях варианта едва от изхода през главната порта. Тук допуснах основната си грешка за деня, като не огледах цялата отсечка и пропуснах да видя, че има и друг изход на крепостта. Излизайки от централната порта на крепостта допуснах още 4-5 секунди грешка и в крайна сметка изоставам на 17 секунди от първото време за отсечката. Следващата част от маршрута отново избягах много стабилно като се опитвах да бягам максимално. Бягайки към видимата отсечка застигнах Емил Свенск и след като взехме втората карта успях да се възползвам от това и скъсих дистанцията бързо. Той обаче направи грешка или избра друг вариант и аз продължих сам. Малко пре-подсигуряване да не прескоча непроходим зид за 19-та ми коства още поне 3-4 секунди, след което съм имал „допълнителни конски сили” и за последните три отсечки имам две първи и едно второ време.
КАРТА: ЕОС Спринт Финал А
SPAS Анализ на Спринт Финал, отсечка по отсечка – от WorldOfO

12 place at EOC Sprint Final! Well done!

Малко по-късно разбрах, че се нареждам на 12-то място, което беше страхотно! Но, имах едно леко неудовлетворение от факта, че можех да бъда на стълбичката, ако не бях допуснал тази грешка на излизане от крепостта. Останах на 26 секунди от златото (Йонас Леандершон, Швеция), на 17 секунди от среброто (Йеркел Люсел, Швеция) и на 16 от бронза (Мартин Хубман, Швейцария). Все пак… стабилно бягане, което може само да ме радва и мотивира за повече! Ако не друго – потенциалът е там някъде! С нетърпение, всъщност, очаквам следващите международни спринтове – всеки един от тях!

Финалът на спринтовата дистанция се проведе в късния следобяд и затова се прибрахме в апартамента чак в 21:30 ч. Средната дистанция на следващия ден беше сутринта, а на нея, след уважените контестации, стартираха почти всички състезатели – 118 на брой, а стартовият списък беше направен по Световната ранглиста. Средна дистанция 7,9 км и то с няколко стръмни места, и време 32:23 мин за победителя Даниел Хубман, Швейцария може да Ви подскажат колко бърз беше района. Бях номер 44 и когато финиширах, заех 6-то място с 35:58 мин. Успях да победя 19 от оставащите 43 състезателя след мен и в крайното класиране останах на 30-то място! Всъщност, когато финиширах мислех, че това е максимума, който мога да постигна с това бягане. За съжаление успях да вляза в топ 30, тъй като Кирил Николов „дупчи” грешна точка и пропусна 8-мо място. Моето бягане протече добре, нямах сериозни технически проблеми, но определено краката ми не бяха свежи, а състезанието беше истинско стискане на зъби. За една от точките сгреших около 5 секунди, а на други две места бях несигурен и също загубих ценни секунди. Към последна точка пък не бягах по най-оптималния вариант и прескочих 2-3 огради, което също ми коства секунди.
КАРТА: ЕОС Средна Финал А

I ended up in a swamp running towards the finish of EOC Middle Final

Всъщност, едва ли можех да спестя повече от 30 секунди, което нямаше да ме измести много напред в класирането. Раздадох се докрай и бях доволен от бягането си. След Даниел Хубман се наредиха Фабиан Хертнер (Швейцария) и Тиери Джорджу (Франция). Останах на 2:06 мин от 6-тото място! И само 7 човека пред мен бяха бягали предния ден:).

Отново имахме ден почивка, който използвахме да отдъхнем преди последния старт от Европейското първенство – щафетата. Арената беше същата като на финал Средна и финал Дълга, като по-голямата част от маршрута се развиваше в района на дългата дистанция. Отборът ни беше в „обичайния” състав – аз първи пост, Иво Каменаров – втори и Дизела – трети. Бях уверен в себе си и знаех, че районът няма с какво да ме изненада. Уви допуснах две малки грешки, разбира се – костваха ми само секунди, но на този район всяка секунда се печели трудно, дори когато имаш състезател пред теб. Изтъркано, но в края имах по-дългата вилица и изостанах още малко. Финиширах 11ти на 31 секунди от временния водач Швейцария (Даниел Хубман). Честно казано – исках повече и затова не бях особено доволен, но впоследствие мисля, че бягах добре. Контузията в глезена попречи на Иво да се задържи в челото на щафетата, а Дизела финишира щафетата ни на 18-то място.
КАРТА: ЕОС Щафета 1ви пост

After a good run in EOC Relay I got 3 stitches in my little finger

Така първата по-сериозна цел за сезона завърши. Бях доволен и щастлив, че успях да направя 5 стабилни старта, с минимални грешки, точно когато трябваше и най-важното – видях, че скоростта ми на спринта беше достатъчно добра за медал – само една отсечка ме раздели от него.

На следващия ден пропътувахме целия път обратно към дома. Преди да „финиширам” в Горна обаче се отбих във В. Търново за един масаж. Знам, много пъти вече съм си патил, колко лесно се контузвам и когато съм уморен шансът е многократно увеличен. Затова и сутринта преди да замина за следващите 4 старта – купа „Великден” в Търговище – минах през масажиста!

Пристигнах малко преди старта – One man relay, където в М21Е имахме 9,8 км в една малка и равнинна горичка. Конкуренцията беше на високо ниво, с най-добрите състезатели на Румъния и България в елитната група. Искаше ми се темпото да не бъде високо, поне не и в началото, но уви. Финиширах маршрута за ! 43:15 минути, 30 секунди зад победителя за деня – Кирил Николов. Йонут Зинка остана 3-ти с 45:22 минути. Скоростта не беше лоша :).

During the One-man-relay at Velikden Cup 2014

Вторият състезателен ден от купа „Великден” 2014 беше Спринт. Тази година техническият ръководител Диан Бонев беше заложил на градски район – в Попово. Лееше се проливен дъжд, но, доколкото знам, не успя да спре нито един ориентировач от състезанието! Опитах се да бягам бързо, но на места внимавах да не се пребия, защото беше хлъзгаво! Бягах чисто, с един-два неоптимални варианта, но нищо особено. Заех 2-ро място, 12 секунди зад победителя Йонут Зинка и 1 секунда пред Кирил Николов Дизела.

Третият старт беше средна дистанция – на Фисека. Мъжкият маршрут беше 6,5 км и определено очаквах да бъде интересно. Беше! Подцених 3-та КТ, защото очаквах видимостта да е по-голяма и направих много голяма грешка, почти 3 минути. Останалото беше добре като цяло, с малко колебливо ориентиране на няколко места. Грешката ми беше наказана и останах 4-ти за деня. Победител стана Кирил Николов, следван от Йонут Зинка и Томаш Богия (Румъния).

Последният ден беше дългата дистанция, която носеше точки за Световната ранглиста, а също така беше и първия Трофей „Търговище”. Доста солидни награди се разпределяха в двете елитни групи. Почти 11 км маршрут за М21Е, но с много сборно изкачване – теренът определено беше доста стръмен. Беше ми тежко още в началото, но се стараех да напъвам и все пак се налагаше да ходя на места. Бягах добре до последната част на маршрута, като изключим ранното влизане за 1-ва КТ. В края обаче маршрутът влизаше в по-гъста гора и първата ни точка там (19-та) беше малко по-трудна. Нямаше ясен ориентир в близост, а и след като се опитах да бягам направо и ми се стори доста гъсто, трябваше отново да застигам Томаш Богия и Владо Атанасов, които бях застигнал една точка по-рано и след като успях, се повлиях от тях. Направихме грешка повече от минута, може би загубих почти две. След като видях точката, Йонут Зинка вече беше там. За следващата се втурнаха и отново въпреки, че знаех, че слизат прекалено долу, пак ме повлякоха. Осъзнах се по-рано, но загубих около минута, бях им избягал малко, но след няколко отсечки отново ме застигнаха. Краят ми беше слаб, за 24-та също загубих 30-40 секунди. Общо взето загубих около 3 минути в последната част. Не бях особено доволен, но като разгледах сплитовете след това, видях, че повече от 3-тото място не беше реално този ден. Дизела и Зинка просто бяха по-здрави. Победител стана Кирил Николов с 70:18 мин, Йонут Зинка зае второто място с 71:51 мин, а аз се задоволих с третото с 74:55 мин.

Velikden Cup 2014 is over

Купа „Великден” 2014 беше отлично организирана, с 4 напълно различни дисциплини и типове терени, с невероятно откриване, ВИП гости, много спонсори, чудесни награди, gps-проследяване и всичко онова, което приляга на състезание от топ-ниво! Поздравления за организаторите от „Вариант 5”! За мен също мина добре – успях да победя по веднъж и Йонут Зинка и Кирил Николов, което не е чак толкова зле :), а най-важното беше, че оцелях без контузии!

Програмата беше тежка – 11 старта за 17 дена (двете Световни купи, пет старта на ЕОС и четири старта от купа „Великден”), но имам на разположение само 4 дни до следващите три старта този уикенд около София. Два спринта в събота – специално контролно в Правец и Държавно студентско първенство в Борисовата градина и средна дистанция в неделя – Държавно студентско първенство и купа „НСА”. Вторник пък заминавам за Швеция, където в края на седмицата ще взема участие в Силва Лига Спринт и голямата щафета Тиомила със скандинавския си отбор „Стора Туна”.

ПП: Картите от купа “Великден” ще бъдат качени скоро.

Looking forward to Tiomila with Stora Tuna

Сезонът започна с пълна сила…

Сезонът по ориентиране вече започна и въпреки, че все още не съм участвал на родна земя, вече имам 7 старта зад гърба си – три в Португалия и четири в Турция.

За първа година се възползвам от лагер в чужбина още през януари, където освен, че „опитах” от районите за предстоящото Европейско първенство, успях да направя някои добри технически тренировки и добър старт на сезона със стартовете там. Въпреки, че през декември изпуснах доста, заради болести и така нататък, бях доволен да видя, че съм на добро ниво. NAOM в Португалия ни предложи две средни дистанции и един WRE спринт. През първия ден на средната дистанция не успях да се справя добре с началото и загубеното не можеше да бъде наваксано на не особено трудния район, но още следобед на интересния спринт в Кастело де Виде бягах стабилно и само с една малка грешка се наредих на 5-то място, равно време с Тиери Джорджу – останах на 23 секунди от победителя от Испания. Средната дистанция на следващия ден започнах по-концентрирано и успях да бягам без големи загуби – една от големите беше заради падане в края, което ми коства около 30 секунди. Останах 6-ти, на 6 секунди от 5-тото място, а победител беше Тиери Джорджу, следван от Даниел Хубман, Филип Адамски и Баптист Ролиер.

КАРТИ – Лагер Португалия

2ри ден на NAOM 2014

През втората седмица на февруари отидох на непланиран лагер в Анталия, Турция, където заедно с Апостол Атанасов, Мартин Понев, Кирил Николов и Наталия Величкова тренирахме почти цяла седмица. Направихме 10-11 технически тренировки като обиколихме повечето райони в региона. През този период времето в България също беше хубаво, но въпреки това не съжалявам, че пропътувах 1300 км в едната посока.

5 дена по-късно отново заминах за Анталия, но този път освен кратък лагер, в края на престоя ни там щяхме да вземем участие в първия кръг от Световната купа – квалификация и финал средна дистанция. Този път българската група беше много силна, освен националния отбор имаше много други участници на съпътстващото състезание – Анталия О Дейс, както и в лагера преди това. Добри тренировки и приятна компания през цялото време  Един от най-запомнящите се дни беше този, в който пропътувахме малко по-голямо разстояние до тренировъчния район, но абсолютно си заслужаваше. Уникален район с множество камъни и скали, на места напомнящи за атмосферата на Белоградчишките скали! Всичко това съчетахме и с богата културна програма :). Снимки от деня.
КАРТИ – Лагерите в Анталия

Културната програма беше на ниво!

В края на седмицата започнаха и стартовете – националите имахме право да бягаме и в първия ден от Анталия О Дейс, който за нас не беше важен, но пък много добра възможност за настройка за следващия ден. Така ми подейства и на мен – тъй като бягах с добра скорост и исках резултата да е добър допуснах някои грешки, които бяха предизвикани по-скоро от подценяване на ситуацията. Нещата на картата изглеждаха много прости и това ме подведе на няколко пъти. Загубих около 2:30 общо, което ми напомни още веднъж, че в ориентирането лесни точки няма! И тъй като целта ми за тази Световна купа беше да се класирам за финал, което не изглеждаше никак лесно, при участието на 8 шведи, 8 швейцарци, 8 финландци и т.н. и само 30 финалисти, знаех, че нямам право на грешки.
КАРТА – Анталия О Дейс 1

Местен обяд

Очаквахме квалификацията да бъде по-трудна от 1-вия ден, да бъде с по-малка видимост и т.н., но уви не беше така. След като хванах картата не можех да повярвам къде се намира 1-вата ни точка и какво ме очаква през следващите няколко отсечки.. Както казах, лесни точки няма, но въпреки, че го знаех не подходих прецизно към 4-та и 5-та, а и не оптималния вариант за 3-та.. ми костваха ценни секунди. Малко по-късно бях изправен и пред най-интересната отсечка за уикенда.. а именно дългата 7-8. В началото тръгнах да бягам леко вляво от правата, но изкачвайки се покрай дерето забелязах и лявата алтернатива, където част от варианта се бягаше по пътека, след това по равно и накрая се качваш към деренцето, където беше разположена точката. Реших, че ще спечеля повече, отколкото ще загубя от промяната на варианта и се отправих към пътеката. Добър избор.

Иван Сираков

За 9-та направих още една малка грешка, която ми коства около 20 секунди – в района на точката не бях напълно прецизен и трябваше да се върна и да обиколя скалите. 12-та можеше да ми коства всичко, след като бях набелязал грешното било с камъни за ориентир, но за щастие чувството ми се обади и редуцирах загубата до 10 секунди. Следващите точки изглеждаха много лесни, но криеха доста опасности и много от състезателите загубиха състезанието именно тук. Аз знаех едно – трябва да бягам концентрирано до самия край и го направих. А преди да дупча последна точка успях да събудя и публиката с атрактивно падане :) и.. се класирах. Беше важно да бъда над чертата и успях, пред мен беше Валентин Новиков, Русия, а зад мен Йеркел Люсел, Швеция. Поне 10 от „играчите” този ден изхвърчаха и нямаха шанса да се „пробват” и на другия ден.
КАРТА – Световна купа №1 – Квалификация Средна / Резултати

Иван Сираков

Във финала на следващия ден стартирах с куп грешки, няколко 30 секундни грешки в началото ме лишиха от добър резултат в края. Сбърках за 1-ва, 3-та, 5-та, 7-ма, 8-ма и 24-та. Общо почти 3 минути грешки, а в края останах на 2:30 мин от призовата 6-ца. Определено грешката за 1-ва ми повлия и бях прибързан за следващите точки, където продължих да греша. На 7-ма КТ бях застигнат от стартиралия зад мен Валентин Новиков, но още за 8-ма видях как греши и се повлиях от него, след което взех нещата отново в моите ръце. До 12-та КТ бягах отпред, но не оптималния вариант за нея ми коства 15-20 метра и останах зад него за следващата. В равното и лесните точки бягахме един до друг, а за 16-та той беше отпред. Качвах се бавно и исках да видя откъде ще тръгне да бяга вариантната отсечка, въпреки, че бях решил аз да бягам отдолу. Той избра същия вариант и така продължихме да се движим двамата. Взе следващите няколко точки пред мен, докато бягайки към 20-та (видимата) отново минах пред него. Задържах се отпред почти до 24-та, където му бях повел повече от 15 секунди, но направих последната си за деня глупава грешка от около 20 секунди. До финала успях да го настигна и да финиширам само 6 секунди пред него.
КАРТА – Световна купа №1 – А Финал Средна / Резултати

Националния отбор СК №1 2014

Заех 24-то място в крайното класиране на 1-вия кръг от Световната купа, което ми донесе 17 точки. Дизела зае отличното 7-мо място! Моето класиране не беше никак лошо, но бягането ми за сметка на това определено не ме удовлетворяваше, а с доброто бягане, и резултата щеше да е къде-къде. Всъщност като се замисля, проблемът може би беше в мен, защото целта за тази Световна купа ми беше да преодолея квалификацията. И да – бях прав, защото без това нямаше как и беше достатъчно трудно, но уви, не бях подготвен за бягането във финала. Смесените чувства в момента относно представянето ми обаче са повече положителни – изпълних целта си и видях, че можех да постигна много повече!

На следващия ден се проведе и 1-ви кръг от неофициалната Световна купа по Спринтова смесена щафета! Напълно нова дисциплина, която от тази година влиза официално в програмата на Световното първенство, Световното студентско първенство и… Държавното първенство! За българския отбор бягахме – 1-ви пост Наталия Димитрова, 2-ри пост аз, 3-ти пост Кирил Николов и 4-ти пост Людмила Гоцева. Маршрутите не бяха много сложни технически и бягането беше доста определящо през днешния ден. Да, сравнявайки всеки следващ спринт с финала на Световното първенство във Финландия миналата година… бледнеят технически! Бягах добре като допуснах само една осезаема грешка между 5 и 10 секунди – прочетох непроходима ограда за проходима и мислех, че ще мина, но се наложи да заобиколя, което удължи варианта ми с малко. Другите грешки бяха малки и ми костваха още някоя друга секунда, но като цяло стабилно бягане – останах на 44сек от първото време за поста, но за съжаление нямах шанса да бягам със/около групата. Наредихме се на 16-то място.
КАРТА – GPS проследяването на 2-ри пост / Резултати

След моделното бягане СК №1

През следващите две седмици ще съм в България, където ще пътувам назад-напред и се надявам да направя някои качествени тренировки тук-там. А на 21-ви март, заедно с Дизела, заминавам на лагер в Испания, където ще тренираме около две седмици, ще вземем участие във 2-ри и 3-ти кръг от Световната купа (05-06.04) и след това ще се преместим в Португалия, където ще се присъединим към националния отбор за Европейското първенство (09-17.04).