WOC 2017

Още едно Световно първенство по ориентиране е зад гърба ми. За пореден път в участието ми имаше позитивни и негативни страни. Въпреки, че постигнах прилично класиране в индивидуална дисциплина – 25-то място, при най-добро 21-во за мен, но в друга дистанция и 21-во за българин в същата, не съм особено доволен. Не успях да се класирам за финала на Спринта, за който всъщност бях насочил подготовката си последните месеци.

WOC Opening ceremony

WOC Opening ceremony

Какво се случи? Най-просто казано – това, че не успях да видя изкуствена дупка в ограда, на терена, ме лиши от това, да покажа колко напреднах през последната половин година с подготовката.

Световното започна със Спринт квалификация, а аз бях спокоен, въпреки че знаех, че в днешно време квалификациите могат да бъдат доста „гъсти“. Не бях особено фокусиран върху този старт, не че не исках да бягам максимално, просто не бях готов да „изплюя вътрешностите си“ по трасето, както обаче смятах да направя ден по-късно на финала. Попаднах в серия, която се „затвори“ на 38 секунди и аз бях под чертата, закъснял с цели 9 (другите две серии се затваряха на 44 и 50 секунди, но това така или иначе не е от голямо значение, но говори за голямата плътност в резултатите).

WOC Sprint Qual

WOC Sprint Qual

Имах доста лош старт на квалификацията – загубих ~25 секунди на първите две точки. Не мога да обвинявам никой друг, освен мен, за грешките, но не мисля, че е редно организаторите да изрежат картата по начина, по който го бяха направили за 1-ва КТ – около 5 метра от един от двата варианта за 1-ва точка на всички потоци. Особено при положение, че след още 5 метра има кръстовище – което леко ме подведе. Бягайки по улицата, това кръстовище беше доста видимо, а алеята, по която трябваше да вляза – не, и затова за малко да я подмина. Ето така няколко секунди отидоха на вятъра още за 1-ва точка.

Отсечката от 1-ва за 2-ра точка имаше преминаване през тунел и в последствие дупка в ограда. Това беше чисто транспортна отсечка, без вариант, без друга идея, с изкуствено махане на парче от оградата, за да могат да излязат състезателите и да стигнат до „техничната“ част, която беше бягане около един голям понор. Уви, аз имах сериозни затруднения с откриването на изкуствената дупка в оградата, и постоях на място цели 2 пъти повече време, отколкото ми трябваше, за да се класирам за финала. Логичното обяснение е, че докато бягах аз се изсипа доста силен дъжд, а дупката в зелената ограда, на зелен растителен фон, беше около 2 метра – това, в комбинация с не най-орловите очи на света..  ме постави в ситуация, в която стоях на място и не можех да повярвам, че не виждам къде е скапаната пролука. (На снимката виждате подобна ограда, а не истинската ситуация).

WOC Sprint Qual

WOC Sprint Qual

Загубих още 5 секунди в района на 12-та точка, където бях разконцентриран, гледайки маршрута напред и отидох да проверя друга точка.

Бях и съм доста разочарован от резултата, но при толкова лесен технически спринт нямах право на такива грешки.

КАРТА: Sprint Qual  

На смесената щафета бяхме в състав Илияна Илиева, аз, Иво Каменаров и Тони Дяксова. Очакваше ни друг тип спринт. Знаех, че ще е доста горско, че ще има доста баири, но определено останах стъписан от района на места. Очакванията ми доста се разминаха с действителността. А след като останах леко зад групата, която преследвах в началото, преди дългата отсечка и избрах по-бавния вариант за нея, бягането ми беше още по-трудно и нямах реална представа за скоростта. Цялостно не се чувствах подготвен за такъв спринт и допуснах доста малки грешки. Тук трябва да се отбележи и наличието на доста неравностойно разделяне в най-стръмната горска част от маршрута. Е, аз бях с по-късата „вилица“, но не мисля, че трябва да има толкова големи разлики в разделянето на спринтова щафета.

КАРТА: Mixed Sprint Relay

WOC Mixed Sprint Relay

WOC Mixed Sprint Relay

Следваха горските дистанции, а следващият старт от шампионата за мен беше средната дистанция. Уви, след като два пъти посетих района на моделното бягане, добих бегла представа какво ме очаква в предстоящия старт. Въпреки, че осезаемо бях занемарил горските тренировки в последните месеци, бях мотивиран да бягам добре.

КАРТА: Model – Middle/Relay

Още в началото реших да взема по-обиколния и по-сигурния вариант за 1-ва КТ, въпреки, че знаех, че не е най-бързият. Исках да стартирам „чисто“. За 2-ра КТ обаче, въпреки, че отново избрах уж по-сигурния вариант по билата, допуснах грешка. Не бях достатъчно прецизен в района на точката, вече прибързвах – отанах доста ниско и докато се локализирам и върна, бях застигнат от стартиралия зад мен Ескил Кинеберг от Норвегия. Разбира се, че се възползвах от него, за да се върна в играта, но никога целта ми не беше просто да бягам зад него. Стараех се да държа контакта с картата и с терена колкото се може повече.

WOC Middle distance

WOC Middle distance

Точно преди видимата отсечка обаче се отвори малко по-голяма дистанция между нас, заради човека с камерата, който тотално ми препречи пътя на ключово място. Разбира се, все още имах контакт с Ескил и след това, но малко по-малко усещах, че вече бягам на предела си, след като не се чувствах „в свои води“ в тази специфична и за бягане гора. Така между 14 и 15 точка загубих контакт с норвежеца и темпото ми спадна. Допуснах и 2-3 малки грешки (~10-15 сек). За оставащите 9-10 точки до финала бях около 1:30 мин по-бавен от темпото на Ескил (включително с малките грешки). В крайна сметка заех 25-то място, малко по-добре от миналогодишното 28-мо, но на кой му пука, ако не си в челото или не се справиш с предизвикателствата на маршрута и терена?

КАРТА: Middle distance

Последният старт от шампионата беше щафетата. Аз получих задачата да бягам 1-ви пост, а 2-ри и 3-ти – Митко Желязков и Иво Каменаров. По-голямата част от района се припокриваше със средната дистанция предния ден. Не се чувствах особено свеж физически в гората, но се стараех да бягам своето състезание и да следвам моя маршрут, като когато може, да регулирам скоростта спрямо другите. Тактиката беше добра, защото маршрутът имаше доста разделяне и беше трудно да определиш кой за коя „вилица“ е. Точка след точка, нещата бяха ОК, но така и не се бях замислял как точно се движа, дори не се бях оглеждал с тази цел. Това може би не беше плюс, защото ако знаех, че през цялото време съм бил в челната група, определно щях да бъда по-пасивен и да предотвратя глупавия завършек на иначе доброто си бягане. В края на маршрута, след като имаше малко по-дълга отсечка за 16-та и умората още повече ме обвзе, изгубих концентрацията и спрях да се ориентирам. Може би ако просто се бях блъснал в някое дърво, щях да се съвзема, да помисля и да си намеря точката или поне да погледна посоката и да последвам някого.. но уви – нямаше удар в дърво, а само безумна грешка. Загубих около 4 минути, докато рестартирам „компютъра“ и си намеря точката. „Разбира се“, че допуснах грешка и за следващата точка – още 1 мин. Финиширах леко разочарован от края на бягането си, но вече нямаше какво да направя, а иначе щеше да бъде добър завършек на световното за мен.

КАРТА: Relay

WOC Relay

WOC Relay

Едно от хубавите неща в спорта е, че винаги имаш следващ шанс – затова с нетърпение очаквам следващата година, когато смятам да бъда по-подготвен и да се представя така както искам!

А сега цел №1 остава да възстановя ахилесите си, които вече 2 месеца ме тормозят и все още не мога да започна нормални тренировки. Надявам се, че това ще стане скоро и ще съм във форма за есенния сезон.

Анализ и планове 16/17

Беше добра година. Определено повече успехи, отколкото неуспехи!

Започнах 2016 с пасив. Пасив, който натрупах от април 2015 до края на годината, тъй като се „разправях” с контузията в глезена. Почти не бях тичал в гора до февруари месец, но бързо навлязох в играта. Цялостно подготвителният период беше стабилен – нямах голям обем, но пък бях постоянен. Определено имах прогрес със скоростта и въпреки, че не успях да реализирам формата си, на 3000м в зала бягах 8:52мин. Направих и два много ползотворни лагера в Испания и Португалия. Бях в добра форма.

Бягах стабилно на Европейското първенство в Чехия, класирах се за финали и около 30-то място в индивидуалните дистанции, за които бях отишъл. Бягахме добре и на щафетата, заедно с Кирил Николов и Теодор Йорданов и записахме историческо класиране за тези шампионати. В двете щафети – Тиомила и Юкола направих стабилни, приемливи за отбора бягания на 1-ви пост, класирахме се съответно 8-ми и 18-ти!

Лятото беше време за Световни първенства – започнах със Студентското в Унгария, където бях доста близо до осъществяването на целта си да взема медал. Записах 5-то място в дългата дистанция, едва 33 сек от бронза с едно далеч не перфектно бягане. Чудесен резултат, особено предвид конкуренцията, но все пак – разочарование.

Най-важното състезание за сезона за мен, разбира се, беше Световното първенство по ориентиране в Швеция. Бягах добре на квалификацията в „моя” старт – спринта. Явно силите за финала следобед обаче бяха по-малко.. и допуснах грешка в средата на маршрута, която ми коства доброто бягане. Не беше трагично, просто бях подготвен за по-добър резултат. В горските дистанции нямах големи надежди, предвид спецификата, но направих каквото можах.

Седмица по-късно участвах и в 3-тото си Световно първенство за годината – това по радиозасичане. Това беше другата голяма цел за 2016, тъй като знаех, че имам големи шансове, особено предвид това, че бяхме домакини на първенството, а предната година се бях „намъкнал” в средите с бронз от Европейското в дисциплината радиоориентиране. Всъщност чувствах се повече от чудесно в онзи ден, като Световен шампион! Успях да се справя в денЯТ – тогава, когато имаше значение!

В последствие нямах време за голяма почивка, въпреки, че силно ми се искаше! Участвах в Шампионата на Югоизточна Европа в Македония, а няколко дни по-късно споделих 1-вото място в Ултрамаратона „Пирин Ултра” с Кирил Николов – Дизела в късата 70км дистанция.

С началото на октомври започнах и подготвителния период за 2017, въпреки, че сезон 2016 все още не беше приключил.. Спечелих купа „Банско”, купа „Троян”, Троянския маратон, Държавните първенства по Нощно ориентиране и маратон. Успях да спечеля и първия планински маратон „Хайдушки пътеки” край Сливен!

Така подготвителният период за сезон 2017 определено започна тежко, но пък с успехи!

Засега подготовката върви на много добро ниво и полагам доста усилия в ежедневните тренировки. Въпреки, че през ноември, декември и януари съм/ще хвана/л карта само по веднъж, не се притеснявам за техническите си умения, защото през следващите два месеца ще бъда на три лагера в чужбина с насоченост предимно към тях.

Ще се постарая да съм здрав и без контузии, докато тренирам на пълни обороти и ще се съсредоточа върху по-определени неща (дистанции), за да успея да реализирам многогодишния труд, който стои зад гърба ми.

И за да постигна целите, които досега не съм успявал, ще тренирам така както никога досега! Така че, бъдете нащрек, ще бъде добър сезон!

Следвайте ме във фейсбук на fb.com/sirakov.page!

Повече снимки от сезона вижте тук.

Най-добрата форма на Световно досега

Не едно и две Световни първенства по ориентиране са зад гърба ми, но за първи път по време на тези шампионати, през изминалата седмица, се чувствах цялостно много добре физически. За първи път участвах на индивидуалните горски дистанции – средна и дълга. Досега бях участвал само в две квалификации на дълга дистанция.

Бягах много добре в два от трите спринтови старта – квалификацията и спринтовата щафета – на финала допуснах две грешки, които ме лишиха от по-добро класиране и заех 28-мо място. В щафетата отборът ни зае 18-то място (Лили, Тони и Дизела). Това бяха стартовете, на които можех да се надявам на по-сериозни класирания от Световното. Със сигурност една от линиите, по които ще работя в следващата една година е още по-сериозното напредване точно в тази дистанция – любимата ми! Акцентите ще са на по-добра физическа подготовка, два старта в един ден, повече качествени стартове/технически тренировки!

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Qualification

Горските дистанции на това Световно бяха „друга бира”. Да, от 5-6 години участвам на големите щафети за Скандинавски клубове, но това определено е далеч от достатъчната подготовка за този тип райони. Да, мога да намирам точките и да бягам добре, особено в тренировъчно темпо, но спецификата в бягането, избора на вариант и ориентирането никак не са за пренебрегване. За справка – дори звезди като Туве Александерсон, която цял живот бяга в Швеция, цялото Скандинавие и целия свят и има куп медали, се премести и живя 6 месеца в района на Световното първенство. Всички (почти) национални отбори бяха на куп лагери в региона.

WOC 2016, Model event

WOC 2016, Model event

В средната дистанция районът беше по-достъпен и имах повече контрол над ситуацията. На дългата, обаче, на доста места имах проблем с навигацията и по-скоро намиране на правилните микро-варианти през хилядите огромни скали и блата, за което допринесе и 15-хилядния мащаб на картата. В България бягаме веднъж годишно на карти с такъв мащаб (купа „Великден”), все още стандартът за дълга дистанция, а при толкова детайлен район като този в Швеция, изобщо не се учудих, че ми беше трудно. Малко след като осъзнах, че съм далеч от истината, намалих стреса и се наслаждавах на терена и ориентирането. Въпреки, че бягах над 2ч в този доста тежък район, се чувствах добре физически (въпреки това, че бягах всичко). Заех 28-мо място на средната и 46-то на дългата.

WOC 2016, Middle

WOC 2016, Middle

WOC 2016, Middle

WOC 2016, Middle

WOC 2016, Long

WOC 2016, Long

WOC 2016, Middle

WOC 2016, Middle

В първата част на щафетата не успях да се справя с ограничената видимост и направих няколко поредни грешки, които ме изхвърлиха далеч зад групата и убиха мотивацията ми за добро бягане. После изгубих и едната си контактна леща. В континенталната част на района, след видимата отсечка, все пак се концентрирах и бягах добре. Като цяло разочароващо бягане и бих го оценил като най-слабото си през тази седмица. Заехме 22-ро място, заедно с Иво Каменаров и Лъчо Илиев.

WOC 2016, Relay

WOC 2016, Relay

Карти, gps-проследяване, резултати и т.н. за всички стартове може да намерите на http://live.woc2016.se/, gps-ите може да видите и на адрес: www.tulospalvelu.fi/gps/

В следващите дни продължавам с международните състезания – ще взема участие в Световното първенство по Радио-ориентиране и предшестващата го Световна купа в района на Албена и Златни пясъци. Непосредствено след тях ще участвам и на Шампионата на Югоизточна Европа по ориентиране в Македония.

ARDF 2016, Albena / SEEOC 2016, Macedonia

Следвайте ме във фейсбук на fb.com/sirakov.page.

Последното ми студентско световно…

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016 - БГ отбора

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016 – БГ отбора

Бях много близо до постигането на това, което наистина исках за изминалата състезателна седмица по време на последното ми Световно студентско първенство по ориентиране.

Имах подготовката и самочувствието и знаех, че мога да се класирам в първите 10 на всяка от индивидуалните дисциплини, въпреки, че преди това ми беше трудно да определя на коя от трите (спринт, дълга, средна) резултатът може да бъде най-добър. Въпреки, че конкуренцията, както винаги на този тип първенства, беше изключително висока и доста топ състезатели от топ нации участваха, всъщност имах силното желание да се докопам до медал. Уви, това не успях да постигна.

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Спринт

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Спринт


Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Спринт

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Спринт

В спринта не успях да избера най-добрите варианти, няколко пъти, и това ми коства място в първите 6, но районът и маршрутът определено не бяха мой тип. Чувствах се добре, особено след като знаех, че първенството едва започва.
КАРТА: Спринт / GPS проследяване

На дългата дистанция, очевидно, изпуснах моя шанс. Ако бях избягал само 1 от поне 5 отсечки, на които не направих най-добрия избор или изпълнение, можеше да имам желаното парче метал. Останах на едва 35 секунди от него.
КАРТА: Дълга / GPS проследяване
Това е вторият път, в който имам такъв шанс да бъда на една отсечка от медала и го пропускам – разбира се, надявам се, че няма цял живот да съжалявам за пропуска ми на Спринта от Европейското първенство през 2014.

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Дълга

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Дълга


Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Дълга

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Дълга

В програмата на студентското наред беше смесената спринтова щафета, в центъра на Мишколц. Тук районът и маршрутите бяха много добри и определено ми паснаха – избягах много добър пост и взех всички правилни варианти, но сред такава конкуренция от топ нациите, нямаше как да очакваме нещо много голямо.
КАРТА: Смесена спринтова щафета / GPS проследяване

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Смесена спринт щафета

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Смесена спринт щафета


Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Смесена спринт щафета

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Смесена спринт щафета

Водещите нации и на това първенство имаха повече състезатели и си «вземаха смяна» на някои от дистанциите, така че на старта на средната дистанция знаех, че за медали ще се борят доста хора със свежи крака, които бяха пропуснали тежката дълга дистанция или двата спринтови старта. Но нямах друг шанс освен да се опитам да бягам колкото се може по-бързо.

Можех да бъда и по-добър в ориентирането си през първата част на маршрута, но бягах стабилно и може би щях да бъда доволен ако се бях «разминал» с това. В края на маршрута обаче, когато ориентирането стана много по-лесно, започнах «финалния си спринт» и явно се поувлякох. Бягах толкова бързо и отчитах толкова малко неща, че развалих всичко с елементарна паралелна грешка. Мисля, че научих урока, по неприятния начин, но все пак :).
КАРТА: Средна / GPS проследяване

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Щафета

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Щафета

В последния ден от шампионата – щафетата, стартирах на 1-ви пост за българската щафета и въпреки, че бях доста изморен и имах някои болежки се опитвах да намеря сили и мотивация да бягам здраво. В първата част не бях перфектен и загубих по някоя друга секунда на 1-2 места и преминах през арената (2/3 от маршрута) на около 1 минута след водачите. Бях доста изморен, но мощната подкрепа от отбора ми повлия много мотивиращо и се взех в ръце и се раздадох до край. Въпреки, че и по второто минаване на дългия маркиран коридор от предпоследна до финала не бях много бърз, финиширах на 19 секунди след временните водачи, на 5-та позиция. Сигурен съм, че този старт беше полезен за съотборниците ми в щафетата – Митко Желязков и Стефчо Михайлов.
КАРТА: Щафета / GPS проследяване

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Щафета

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Щафета


Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Щафета

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Щафета

Благодаря за подкрепата на целия отбор и на българите, които бяха на съпътстващите стартове за купа «Унгария» – в края на дългата дистанция направо ме «накараха» да излетя! Благодаря и на всички вас, които ме подкрепяхте и подкрепяте, дори и от разстояние!

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Щафета

Световно студентско първенство по ориентиране, Унгария 2016, Щафета

Така приключва участието ми на този тип форуми – Световни студентски първенства по ориентиране. А през 2017 година, когато е следващия шампионат, във Финландия, възрастовата граница дори става 17-25 години. За моите 4 участия успях да запиша най-добрите класирания за българин в две от индивидуалните дисциплини – на Спринт – 4-то място през 2012 в Испания и Дълга – 5-то място през 2016 в Унгария. Успех на бъдещите ни участници и дано скоро се докопаме и до медалите!

А сега фокусът се премества към най-важния старт за годината – Световното първенство, което ще се проведе в Швеция от 20 до 27 август!

Снимки: WUOC & Michal Krajcik SVK & лични

5 седмици до Европейското и анализ на изминалото..

Не са много, дори са малко, но същевременно за 5 седмици много неща могат да бъдат променени – формата може да скочи от земята до небето и обратно. А понякога и двете. Европейското първенство по ориентиране, което ще се проведе в края на месец май в Чехия е основната ми цел за първата половина на годината. Заедно с по-голямата част от националния отбор направихме и тренировъчен лагер в района на първенството като за 4 дни успяхме да побягаме на няколко района подобни на горските дистанции. За съжаление нямахме възможност да бягаме на спринтови карти, особено след като се наложи да импровизираме и сглобяваме тренировките на място. За следващите 5 седмици ще се постарая да оптимизирам тренировките си, въпреки че почти не мога да мърдам от рамката на състезанията, които са всеки уикенд, а повечето дори са дълъг уикенд.
КАРТИ: Лагер в Чехия

Част от националния отбор на лагер в Чехия за предстоящото Европейско

Част от националния отбор на лагер в Чехия за предстоящото Европейско

И да се върна малко по-назад с анализ на изминалото време от последната новина на сайта ми.

През февруари направих два ползотворни лагера в Португалия и Испания, където освен, че натрупах базисни километри с карта, успях да бягам много добре на голяма част от стартовете. Това, всъщност, беше доста мотивиращо, като се има предвид, че от дооста време не бях тренирал пълноценно с карта в гората.

Част от съ-лагерниците ми в Португалия

Част от съ-лагерниците ми в Португалия

По време на първия лагер, в Португалия, успях да бъда доста стабилен в ориентирането си на двете средни дистанции от NAOM, също така и на нощния спринт, където само грешка за 1-ва развали супер бягането ми.

Анализ след интересния спринт в Марвао

Анализ след интересния спринт в Марвао

Между двата лагера имах 1 седмица в България, в края на която, участвах в националния шампионат по лека атлетика в зала. Предвид това, че в момента виждам развитието си най-вече в подобряване на скоростта си на бягане, бях нетърпелив да разбера как са се отразили целенасочените тренировки за това. Възможностите ми на 3000 м до момента са били около 9мин, но никога не бях бягал под тази граница. Личното ми постижение беше 9:02.

За участието ми в Добрич и шампионата в зала си бях определил „доволното” постижение на 8:45-8:50мин – това смятах, че е реалността. В крайна сметка избягах 3000 метра за 8:52.57 и бях „ОК” с това, защото знаех, че спокойно можех да вляза в „доволните” граници.

Приблизителни времена по километър и по 200 метра от бягането ми.
1км – 2:59 – 38.2 / 34.8 / 35.1 / 34.7 / 34.8
2км – 3:04 – 35.4 / 37.0 / 39.7 / 36.5 / 35.2
3км – 2:49 – 33.4 / 33.4 / 33.5 / 34.0 / 35.3

По време на националния шампионат по лека атлетика в зала - 3000 м

По време на националния шампионат по лека атлетика в зала – 3000 м

Надявам се и смятам, че можех да смъкна поне 3 секунди от първо 200 метра и още 5 от средата на 2-рия километър. Бягането обаче беше тактическо и не момчетата са ми виновни – те разпределяха медалите, но аз не бях готов за такова развитие на нещата 🙂 Въпреки всичко съм доволен от това, че имах сили и избягах последния километър много добре. Следващия път ще се постарая да регистрирам оптимално постижение :).

По време на втория лагер, в Испания, районите бяха доста по-различни, а на средните дистанции в края също бях на добро ниво, като изключим по 1 грешка и на двете състезания. Така през февруари имах 21 тренировки с карта и 8 старта.

В Испания имахме време и за забавления и културна програма

В Испания имахме време и за забавления и културна програма

Едва няколко дни по-късно беше и националния шампионат по крос кънтри. Исках да бягам здраво и се опитах да се възстановя колкото се може повече за тези 2-3 дни, които имах. Не мисля, че успях да бъда в топ-състояние, но се справих много добре. Трасето в гр. Луковит беше доста разкаляно, но въпреки това бягахме доста бързо по 10 километровата дистанция. Победител стана Иван Попов с 32:54, следван от Кирил Николов с 33:13, а аз успях да се преборя за бронзовия медал с 33:18. Беше тежко състезание от началото до края, а аз имах по-сериозна криза на 8-мия километър, където намалих значително темпото и паднах до 3:33мин. В края обаче успях отново да се събера и да ускоря, за да завърша с 3:13 мин на последния километър, за което помогна и „титаничната” битка с Димчо Мицов :).

Националния шампионат по крос в Луковит - мъже - 1. Иван Попов, 2. Кирил Николов, 3. Иван Сираков

Националния шампионат по крос в Луковит – мъже – 1. Иван Попов, 2. Кирил Николов, 3. Иван Сираков

В средата на март месец пък беше и едно от най-интересните и много различни състезания през пролетта за мен – Скоростното изкачване на Айфеловата кула. Не проведох специализирана подготовка и общо взето отидох в Париж, за да разбера колко тежко може да бъде да се качиш пеша до върха на кулата – 279 метра денивелация и 1665 стъпала. Е – наложи ми се да походя последните около 600 стъпала. До средата на състезанието се движен доста добре, но определено втората част „умрях”. Всъщност тактически/технически също се поиздъних, защото се опитвах още от началото да се дърпам с ръце по парапетите, а това не беше никак ефективно, на квадрат, защото нито се дърпах добре, нито движех ръцете нормално. Освен това, когато стана време за дърпане (след 2-ри етаж), аз вече „нямах” и ръце. Живот и здраве, ако догодина участвам, нещата ще бъдат различни! 🙂

Финал на Скоростното изкачване на Айфеловата кула

Финал на Скоростното изкачване на Айфеловата кула

Малко беше тежко - 279 м денивелация / 1665 стъпала

Малко беше тежко – 279 м денивелация / 1665 стъпала

В края на март месец направих и един 10 дневен тренировъчен блок, който завърши с участие в парковите купи по ориентиране в Нови пазар и Камчия. Опитах се да използвам малко по-свободното време за качествени скоростни тренировки, тъй като общо взето не виждам много възможности за това до Европейското първенство, което е в края на май месец, заради препълнения със състезания календар.

Опитах се да подходя по-сериозно към първите два кръга от парковата купа, защото все пак спринтът е любимата ми дисциплина и основна цел и през сезон 2016. Допуснах някои грешки тук и там, по различни причини, но успях да спечеля и двата старта, най-вече заради добрата ми физическа подготовка.

БПК №1 - Нови пазар, на старта

БПК №1 – Нови пазар, на старта

Имах високи очаквания и за двата старта от БПК, които бяха и контролни за определяне на националните отбори, но уви – перфектните стартове все още са мираж в моите очи.

БПК №1 - Нови пазар, на финала

БПК №1 – Нови пазар, на финала

Ще се опитам да изброя някои от слабите страни на тези стартове:

БПК – 1-ви кръг – Нови пазар
– 1-ва КТ разположена успоредно (изцяло видима) на пътя до указаната градска тоалетна;
– 2-ра КТ – когато описанието ти е „от западната страна” – поставяш точката от западната страна на обекта, който си изчертал, без да я навираш в някоя от цепнатините му;
– тотално нечетлив мост (проходим, но се чете като непроходим), който участва в избора на вариант за 4-та и 11-та КТ;
– бих казал, че картата около 5-та КТ изразяваше не повече от 50% от действителността, а освен това беше и „готино” да бягаме в импровизираното сметище;
– 5-та КТ, въпреки, че в района имаше пазачи, нямаше контролен знак, а само стойка и спорт-идент станция;
– винаги, когато една „отворена” врата на картата е затворена на местността е неприятно – разсейва те, отнема голяма част от вниманието ти и нарушава ритъма ти на ориентиране, както стана с мен при излизането от болницата и 8-ма КТ;
– проходът между 12-та и 13-та имаше проблема на моста, който споменах по-горе – не можеш да си сигурен дали се минава;
– 16-та КТ беше поставена (преместена) в другия край на прохода;

БПК – 2-ри кръг – Камчия
– по-значителният проблем на 2-ри кръг от БПК беше начина на изчертаване на една топла връзка – мост, в комплекса. Това място участваше в избора на вариант в две отсечки. Елементарното решение на този проблем беше заедно с маршрута да се изчертаят необходимите преминавания с червен цвят.
– 2-рият също много сериозен проблем на старта в Камчия беше организираното около половин година по-рано полицейско първенство на същия район. Всъщност, според мен, трябваше картата да бъде предоставена на всички, за да може условията да са равни.
– 3-тият, свързан с 2-рия, беше, че след като видях картата от полицейското първенство, след като вече бях избягал БПК-2, разбрах, че половината маршрут е бил еднакъв/подобен. 3 поредни отсечки (4 точки) са абсолютно еднакви. Още 1 еднаква отсечка и 4 отсечки в обратна посока. Това определено бие всичко останало и е недопустимо.

КАРТА: БПК 1-ви кръг
КАРТА: БПК 2-ри кръг

БПК №2 - Камчия, на старта

БПК №2 – Камчия, на старта

БПК №2 - Камчия: Още един допълнителен съвет - да направиш грамоти за топ 6 няма да събори бюджета, но ръкостискане (без кавички) за 4-6 място е малко тъпо.

БПК №2 – Камчия: Още един допълнителен съвет – да направиш грамоти за топ 6 няма да събори бюджета, но ръкостискане (без кавички) за 4-6 място е малко тъпо.

След двата старта от БПК останах за два дни на Шкорпиловци, където се проведе национален тренировъчен лагер и над 200 деца тренираха по два пъти в горите около селото в продължение на една седмица.
Може да видите моите карти: Лагер Шкорпиловци

Следващите състезания по ориентиране, на които ще участвам са купа „Плана Оупън” около София и купа „Великден” (fb.com/velikdencup) около Търговище. Сигурен съм, че организаторите и на двете са се постарали и ще станат много интересни стартове с много сериозна конкуренция.

Дори и сградата на Общината в Търговище ни очаква!

Дори и сградата на Общината в Търговище ни очаква!